Житие

Наименование: На всички езици произхожда от думата „живот“ (лат. vita).  
Светоглед: Религиозен, свързан със строгото спазване на нравствената норма, проповядвана от религията.
Съдържание: Легендарен разказ за живота, добродетелта, подвизите и чудесата на светец, който е пример за християнския нравствен идеал.
Форма: Житията се появяват в две основни разновидности:
–    Кратки жития, наричани още проложни, които имат пряка богослужебна функция и се четат като част от църковния ритуал.
–    Пространни жития, предназначени за самостоятелно четене с дидактичен характер.
–    Житието има утвърдена и строго спазвана форма, следваща установения канон за представяне живота на светеца - предисловие с библейски позовавания, разказ за делата на светеца и представяне на чудесата, които той извършва приживе и след смъртта си.
Възприемател: Общност от вярващи, които приемат с възхищение делата на светеца и търсят истината за себе си и света чрез примера на героя, на когото трябва да подражават.  Подражанието на героя образец е най-прекият път към спасението, приемано като върховно благо.
Език: Книжовен и символичен, съдържа характерни легендарни назовавания, атрибутите на героя, символични описания на неговите подвизи и чудеса. В някои епохи езикът се подлага на специална обработка и украсяване („плетение словес“), за да се постигне по-силно въздействие.
Исторически измерения: Възниква около IV в. сл.Хр. за съхраняване на паметта и примера на мъчениците и светците на християнската вяра и църква. Не се променя във времето заради строгото спазване на канона.