Защита на твърдение: „В предметната обстановка се оглеждат същността на човека и ценностите в неговия свят“: Между материалната нищета и духовното величие

Първа глава е разгледана през предметната обстановка и през онова, което тя разказва. Началото представя Иван Вазов и произведението, а първият раздел поставя хъшовете между страданието и героизма: какъв е смисълът на заглавието на повестта, какъв смисъл влага повествователят в ключово понятие, кои са знаците на страданието и на героизма в описанието на кръчмата и как върху този фон са изградени индивидуалните портрети. Вторият раздел работи изцяло с предметите: върху кой образ е поставено логическото ударение, какви са елементите на обстановката в кръчмата, как предметите разкриват настоящето и миналото на героите и за какво бъдеще копнеят те. Третият съдържа приложни задачи: обясняване на смисъла на изрази от текста и извеждане на основните елементи в характеристиката на героите. Четиридесет и два въпроса с отговори и задачи придружават анализа. Работата с предметната обстановка е най-ценната част, защото свързва изучаваното в часовете по създаване на текст с четенето на художествена литература и учи да се разчита онова, което не е казано пряко. Отговорите са конкретни и с препратки към изрази от главата.

Първа глава е анализирана като въведение в цял един свят. Началото представя Иван Минчов Вазов и творбата, а разборът тръгва от картината на нощна Браила: какво настроение създава тя и кои думи и изрази изграждат впечатлението за непрогледен мрак, студ и пустота. Оттам въпросите се насочват към преносните значения на ключови думи, към скрития смисъл на едно наименование и към общото между имената на кръчмите, посещавани от българските хъшове. Отделно е изяснено какъв трябва да бъде човек, за да бъде наречен така, както ги нарича повествователят, как могат да се определят взаимоотношенията между самите хъшове и какво е общото между прякорите им. Последните въпроси разглеждат ключовите образи и детайли от картината на посрещането на четата. Тридесет и девет въпроса с разгърнати отговори следват главата ред по ред. Такава подробност е полезна при подготовка за устен отговор, при търсене на цитати и при преговор преди класна работа върху повестта. Обяснено е и защо главата започва с описание, а не с действие, и как създадената атмосфера подготвя появата на хъшовете в следващите страници на повестта.

Прочитът е кратък и построен около собственото възприятие на ученика. След представяне на Иван Вазов, удостоен приживе със званието народен поет, рубриката „Да се впиша в текста“ подготвя четенето. Следват два кръга размисъл: „А какво мисля аз“ след първия откъс и същата рубрика след прочитането на цялата глава, така че първото впечатление да може да се сравни с окончателното. Рубриката „В час ли съм“ проверява разбирането, а отделен раздел извежда основните моменти в главата и предлага готов план. Последната част, „Тайните на текста“, се спира на детайлите, които обикновено остават незабелязани, сред тях и светещото прозорче, дало името на разработката. Обемът е умерен, а подредбата позволява текстът да се използва и на части. Разработката е подходяща за подготовка преди час, за домашна работа и за случаите, когато е нужен план на главата, а не най-подробният възможен анализ. Готовият план е практичната част: по него може да се разкаже главата в час, без да се чете отново целият текст, а „Тайните на текста“ добавя точно толкова тълкуване, колкото е нужно. Разделите са кратки и ясно озаглавени.

Една влажна и мрачна нощ в чужд град, и в нея едно светещо прозорче. Анализът на първа глава от „Немили-недраги“ тръгва оттам. В началото е представена творбата: написана през 1883 г., тя разказва за живота на българските емигранти. Дадени са и биографичните данни за Вазов, както и мястото на повестта спрямо Възраждането като тема, макар текстът да е създаден след Освобождението. Следва раздел за жанра: какво представлява повестта като прозаически жанр и по какво се различава от разказа и от романа. Отделно е разгледано заглавието, взето от народната песен „Ой, Странджо, бяла Странджо“, и е обяснено какво носи този произход. Същинската част започва с описанието на браилската нощ и с първото изречение на повестта, цитирано дословно. Разгледана е функцията на предметната обстановка в главата и е показано защо тя не е просто декор, а носител на смисъл. Отделно е обяснено и защо първата глава е решаваща за целия прочит на повестта: тя задава тона, обстановката и отношението, с които читателят ще посрещне всичко останало. Анализът е подходящ за подготовка за класна работа върху повестта, за отговор на литературен въпрос върху първа глава и за съчинение по темата за родината и изгнанието.

На фона на мъглата и безлюдните улици в чуждата Браила свети едно прозорче, а зад него хъшовете имат свой свят, много по-голям от мизерията, в която живеят. Анализът на първа глава проследява как Вазов изгражда този контраст: как експозиционното описание на града с влажната и мрачна нощ и с отровния дъх на мъглата очертава духовната атмосфера на отчуждението и как срещу нея застават гръмките надписи по схлупените български лавки и кръчми. Разчетени са детайлите, в които се вижда освободеното от робския страх съзнание, а също и мястото на картината със Знаменосеца, тачена като икона. Отделено е внимание на портретните характеристики на петимата мъже около масата: на Странджата и на белезите по лицето му, на Македонски и на художествения детайл, който насочва към авантюристичния му характер, на скромните Хаджия и Попче, чиито прякори пазят хайдушкото минало. Самостоятелен акцент е поставен върху Бръчков, контрастно противопоставен на останалите, и върху градацията, в която са предадени неговото страхопочитание и благоговение. Финалната част обобщава кои нравствени ценности правят света на Вазовите хъшове голям. Анализ с цитати за подготовка по повестта и за съчинение върху образите на хъшовете.

Втора глава е разгледана в съседство с първа, защото едната обяснява другата. Началото представя Иван Минчов Вазов, а рубриката „Да си припомним“ проверява какво е останало от предходната глава: какво впечатление оставя описанието на браилските улици, кои са главните герои, представени там, по какво се различават Бръчков и Странджата и кои детайли от описанието на знаменосеца говорят за патриотичния му дух. Следват въпроси върху самата втора глава: какви са хъшовете във всекидневния си живот, с искане твърденията да бъдат подкрепени с цитати, и какво изгражда Бръчков в своя сън като идеализирана представа за тяхната съдба. Отделни задачи изискват коментар на конкретни изречения и на думите на Македонски към младежа. Разделът „Да се упражняваме“ поставя две конкретни задачи: главата да бъде разделена на епизоди и да бъдат записани стилистичните фигури от определено изречение. Разработката е удобна за час и за писмена работа. Задачата за деленето на епизоди и тази за стилистичните фигури дават конкретен резултат, който може да се провери, вместо да останат общи разсъждения за настроението на главата.