Извличане и обработване на информация от медиен текст

Тест, който не проверява какво е научил ученикът наизуст, а дали умее да се справи с текст, който вижда за пръв път. Единайсет задачи, два истински откъса от печата и ясно възходяща трудност: от познаването на понятията до самостоятелно писмено разсъждение. Началото е теоретично. Първите три задачи вървят по един и същ похват, който обърква повече ученици, отколкото изглежда: търси се НЕВЯРНОТО твърдение. Проверява се дали особеностите на медийния текст, неговите жанрове и причините да го четем са усвоени точно, а не приблизително. Този похват сам по себе си е добра тренировка за внимание, защото наказва четенето по диагонал и не прощава наученото по памет. Втората част стъпва върху кратко съобщение от печата за предстоящо културно събитие. Петте задачи към него са подредени по естествения ред, по който се работи с новина: първо темата, после опорните думи, после проверка кое от изнесените сведения отговаря на текста, след това жанрът и накрая най-интересното питане от целия тест, което връща ученика обратно към съдържанието, за да види какво в него липсва. Задачите са така направени, че невнимателният ученик да се хване на близкия по звучене, но различен отговор. Третата част е с отворени отговори и върху нея се проверява най-много. Пред ученика стои втори откъс от печата, този път на съвсем друга тема, и три задачи без предложени възможности: определяне на жанра, извличане на конкретни думи от текста с обяснение защо са употребени, и разсъждение, което изисква да се разграничат два стила на речта. Последната задача е с обосновка и дава на преподавателя ясна представа кой ученик разбира материята и кой само я помни. Накрая са приложени отговорите на всички задачи. За затворените задачи е даден верният вариант, а за трите отворени са разписани примерни отговори, включително за задачата с обосновката, така че проверяващият да има с какво да сравни написаното от учениците. Подредбата прави теста удобен за различни употреби. Първите осем задачи се проверяват за минути и вършат работа като бърз входен контрол или за писмено изпитване в началото на часа. Трите задачи с отворен отговор могат да се дадат отделно като домашна работа или като материал за обсъждане, защото в тях има място за спор и за аргументи. Целият тест се побира в един учебен час, а при нужда се разделя на две кратки проверки в два поредни часа. Полза за учителя: получава готов инструмент за проверка по тема, по която трудно се съставят задачи, защото тя изисква автентични текстове, а не учебникарски примери. Тук тези текстове вече са подбрани, кратки са, от различни области са и работят в час без допълнително обяснение. Отговорите позволяват проверката да стане бързо и еднакво за целия клас. Полза за ученика: проверява дали може да стигне сам до темата, до опорните думи и до жанра на едно съобщение, без някой да му ги подскаже. Упражнява се и в умение, което му трябва всеки ден извън училище: да прочете новина и да разбере какво точно му казва тя, какво премълчава и защо е написана така. Отговорите в края дават възможност за самопроверка и за преговор преди изпитване.

Съобщение за кръгла маса в библиотека служи за отправна точка, а оттам задачите водят към разликите между отделните медийни жанрове и към умението да се разпознава кое в един текст е проверимо. В началото е поместен медиен текст за проведено обсъждане в градска библиотека. Първите пет задачи изискват да се определи жанрът, да се посочи основният източник на информацията, да се формулира целта на текста, да се открие какво не е характерно за него и по какъв начин е предадена информацията. Разграничението между репортаж и информационна бележка се появява още тук и е сред основните умения, които тестът проверява. Втората част обхваща етапите на работа с медиен текст. Задачите изискват да се определи първото действие при запознаването с него, какво включва извличането на информация от информационна бележка, какво е характерно при работа с репортаж, какво се анализира при интервю, какво означава обработване на информацията и каква е целта на осмислянето. Така целият процес е проследен последователно. Трета посока е свързана с понятията и с етичните изисквания: кой термин е синоним на медия, какво означава факт според речниковото определение, кое от изброените представлява мнение, каква е основната разлика между двете, кои са основните медийни жанрове и кое твърдение съответства на Етичния кодекс на българските медии. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение защо е важно фактите да се разграничават от мненията. Втората – две основни разлики между информационната бележка и репортажа. Третата приканва ученика да избере един вид медия и да обясни какви са нейните предимства при представяне на информация. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори – включително ясно съпоставяне на двата жанра и конкретен пример за предимствата на един вид медия. Ученикът развива медийна грамотност – умение да разпознава вида на съобщението, да преценява източника и да не приема оценъчното за проверимо. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а последните задачи са подходящи и за дискусия за ролята на медиите днес.

Кратък текст в медия, който трябва да съобщи всичко за няколко изречения. Часът е посветен на информационната бележка. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент и пет минути актуализация на знанията, при която се припомнят сферите на общуване: естетическа, битова, медийна и останалите, за да се види къде попада разглежданият жанр. Нататък часът минава през особеностите на масовата комуникация, през функциите на медийните текстове и през самата информационна бележка: какво съдържа, как се строи и по какво се разпознава. Отделно е предвидено и как се пише такава бележка в час, тоест как теорията веднага се превръща в упражнение. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява дали написаната от учениците бележка отговаря на изискванията, чрез кратък списък с признаци. Часът завършва с четене на няколко ученически текста. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за писане на медиен текст и като модел за собствен план.

Едно кратко съобщение за засадени дръвчета може да изглежда съвсем просто – докато не се наложи да се обясни какъв е неговият жанр, коя е целта му и кой израз в него издава намерение, а не факт. Върху този тип наблюдение стъпва настоящият тест по български език, посветен на анализа и редактирането на текст. Разработката е оформена като цялостен изпитен вариант с 20 задачи и следва структурата на утвърдените тестови формати в българското училище. В началото е поместен кратък текст с информативен характер – съобщение за екологична кампания, проведена в градския парк от ученици и учители. Към него е отнесен първи блок от пет задачи с избираем отговор, които изискват определяне на основната цел на текста, подбор на най-точното заглавие, разпознаване на количествения факт, определяне на жанра и откриване на израза, който насочва към бъдещо намерение. Този блок проверява дали ученикът умее да чете текста не само като съдържание, но и като изградена структура с конкретна комуникативна задача. Втората група затворени задачи разширява проверката към теоретичната основа на анализа и редактирането. Обхванати са началният етап при работа с текст, понятията свързаност, езикова точност, уместност и единство на изложението, характеристиките на информативния текст и на резюмето, разпознаването на езикова грешка, изискванията към логическата подредба, признаците на добър стил, както и последният етап от редакционната работа и подходът при смислови грешки. Задачите са формулирани така, че да проверяват разбиране, а не заучена дефиниция. Финалната част включва три задачи с отворен отговор, оформени с място за писане. Първата изисква кратка обосновка, свързана с адресата на текста, втората – самостоятелно построен пример за редакция, повишаваща точността, а третата е разширен отговор, който насочва към описание на конкретна ситуация, в която редакцията е променила възприемането на текста. Материалът завършва с пълен ключ с верни отговори и кратки обяснения към всяка затворена задача, както и с примерни формулировки за отворените въпроси, включително разгърнат модел за последната задача. Това дава възможност тестът да се използва и за самопроверка. За учителя разработката е готов инструмент за текуща проверка, упражнение преди класна работа, входно ниво или обобщителен урок – може да се приложи изцяло или на отделни блокове. За ученика тестът е удобен начин за самостоятелна подготовка: решаване, сверяване и осмисляне на грешките чрез обясненията, без нужда от външна помощ. Отворените задачи развиват умението за кратко, конкретно и аргументирано писмено формулиране. Формулировките са ясни и достъпни, а обемът позволява тестът да се проведе в рамките на един учебен час.

Тестът обхваща цял раздел от учебното съдържание и проверява както теоретичните понятия, така и умението те да бъдат приложени върху конкретен текст. Задачите са разнообразни по вид и обхващат всички теми от дела. Задачите са 20 и следват две части. Първите седемнадесет са с избираем отговор и по четири варианта. В началото е поместен кратък медиен текст за обществено събитие. Върху него са зададени пет въпроса: към кой жанр принадлежи, кой е източникът на съобщението, каква е неговата цел, в каква форма протича общуването и коя характеристика не му е присъща. Тази част проверява четене с разбиране, съчетано с разпознаване на жанрови белези. Следващата група е върху основните понятия: какво представлява общуването, кой пример е за масова комуникация, кои са участниците в нея, какво означава публиката в медиен контекст, каква е основната цел на този вид общуване и кое условие не се отнася за него. Третата група разглежда жанровете – какво е характерно за информационната бележка, по какво тя се различава от репортажа, кой жанр е изграден от въпроси и отговори и какво се изисква от този, който води разговора. Отделни въпроси са върху изискванията към информацията в медиен текст и върху понятието за медийна грамотност. Последните три задачи изискват писмен отговор: да се обясни разликата между двата вида общуване, да се посочат две разлики между два жанра и да се състави заглавие на медиен текст по зададена тема. Отговорите са изведени накрая, с кратко обяснение под всеки затворен въпрос и с примерни решения при отворените, включително готово съставено заглавие. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за проверка след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е съчетаването на теория и практика. Първо се работи върху реален по вид медиен текст, а после се проверяват понятията – така се вижда дали ученикът разпознава жанра не по определение, а по самия текст. Особено полезна е последната задача. Съставянето на заглавие е кратко упражнение, но изисква усет за точност, за информативност и за въздействие – умения, които се проверяват рядко, а са в основата на всеки медиен текст. Ценни са и въпросите за разликата между двата основни жанра. Те се задават два пъти – веднъж като избор и веднъж като свободен отговор – така че разграничението остава наистина усвоено. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови отговори и с ясна мярка при свободните задачи. За ученика при самостоятелна работа обясненията служат като кратък преговор върху понятията от раздела.

Кратко съобщение за откриване на изложба се превръща в упражнение по разчитане на медийна информация – кой я съобщава, какво точно казва и какво не се съдържа в нея. В началото е поместен медиен текст за юбилейна изложба на български художник. Върху него са построени първите пет задачи: към кой жанр принадлежи текстът, коя институция го е публикувала, каква е целта на събитието според написаното, кое сведение не присъства в него и какъв е характерът му. Задачата с отрицателна постановка е особено полезна – тя проверява дали ученикът чете точно, или добавя от собствените си предположения. Втората част обхваща работата с медиен текст като процес. Задачите изискват да се определи кое е основното действие при запознаването с текста, какво включва извличането на информация при репортаж и какво означава обработване на информацията. Отделни въпроси проверяват познаването на медийните жанрове – кой от изброените е медиен жанр, кой не спада към основните и какво не е характерно за информационната бележка. Трета посока е свързана с медиите и с етичните изисквания към тях: какво представлява масмедията, кое е вярно за електронните медии, кой източник е допустим според етичните норми и какво изисква журналистическата етика. Отделни задачи разграничават понятията факт и мнение – какво означава мнение и какво трябва да се търси в текста, за да се определят фактите. Това разграничение е сред най-важните умения при работа с медии. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение с няколко изречения каква е разликата между факт и мнение. Втората – изброяване на две стъпки от процеса на извличане на информация. Третата свързва учебния материал с всекидневието: ученикът трябва да посочи два типа медии по вид и да даде конкретен пример за всеки. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори с конкретни примери, като при една от тях изрично е отбелязано, че се приемат различни верни варианти. Ученикът упражнява умение, което му е нужно всеки ден извън училище – да разчита новинарски текст, да отделя проверимото от оценъчното и да преценява надеждността на източника. Преподавателят разполага с готов материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а задачите за факта и мнението и за видовете медии могат да послужат и като начало на разговор за медийната грамотност.