План за урок: Репортаж. Интервю

Двата най-живи медийни жанра, поставени един до друг, за да се вижда къде минава границата между тях. Първата част е за репортажа. Обяснено е какво представлява той като обширен медиен текст, в който се разказва образно за актуално събитие, и са изведени отличителните му черти: подробната информация, формата на разказ и образният език. Втората част е за интервюто. Дадено е определението, следван от примерно интервю, а след това отличителните черти: диалогичната форма, обстоятелството, че интервюираният обикновено е известна личност или специалист, и възможността разговорът да се води по-непосредствено. Третата част е сравнителна таблица между двата жанра по признаци: какво представлява всеки, каква е формата, изисква ли се присъствие на място, какъв е езикът и какво е мястото на личното отношение. Именно тази съпоставка е и най-полезната част, защото точно там учениците бъркат най-често. Отделно е обяснено и защо двата жанра често се смесват в реалните медии и как се разпознава кой от тях преобладава в конкретен текст. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа в 7. клас, за писане на собствен репортаж или интервю и за самостоятелна проверка на знанията.

Разказ или диалог – в тази разлика се събира почти всичко. Двадесет задачи проверяват дали ученикът я вижда веднага, или още определя жанра по темата, вместо по формата. Тестът е изграден изцяло върху описани работни случаи. Планинско село и възстановена воденица, есенен панаир, градски празник, Великден на село, градинка, засадена от доброволци, разговор с балерина, с кардиолог, с професор по биология – всяка задача поставя конкретна обстановка и изисква преценка какъв текст се получава от нея. Първите задачи разграничават жанровете и уточняват какво точно прави репортерът, за разлика от автора на кратка новина. Оттам вниманието се насочва към езика: какъв ефект постига конкретен образен израз, кои две изразни средства са употребени в подадено изречение и защо изобщо в подобен текст се предпочита образността пред прякото назоваване. Отделен кръг задачи е посветен на личното присъствие и личното преживяване – кой откъс издава, че авторът наистина е бил на място, кой израз показва собствено усещане и с какво цитатът обогатява текста. Тези задачи изискват четене между редовете, а не разпознаване по ключова дума, и обикновено се оказват най-трудни. Интервюто е разгледано през структурата си, през избора на събеседник и през тона на разговора – официален или непринуден според обстановката и възрастта. Отделна задача пита кой признак е решаващ при преценката дали един текст изобщо е интервю. Две от задачите работят с преобразуване: как кратката новина се променя, когато към нея се добавят описание, цитат и оценка. Финалната задача съпоставя два откъса по една и съща тема – единият в разказна форма, другият в диалогична – и изисква да се посочи кое ги свързва и кое ги различава. Тя обобщава целия тест в едно и проверява дали разграничението е усвоено като принцип, а не като запомнен пример. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Отговорите в края са подробни – всеки от тях назовава признака, по който жанрът се разпознава, и обяснява защо останалите варианти не подхождат. За учителя това е готова проверка след раздела, но и удобна основа за упражнение по създаване на текст. Не изисква подготовка, позволява работа цял или на части, а описаните ситуации вършат работа и като теми за самостоятелно писане. За ученика е практична подготовка. Показва, че жанрът се определя от формата и от начина на писане, а не от темата – разграничение, което върши работа при всяка следваща задача по създаване на текст и при подготовката за изпитване.

Нито един въпрос не пита „какво е репортаж“. Вместо това всяка задача описва конкретна журналистическа ситуация и изисква да се прецени какъв текст се получава от нея – подход, който проверява разбиране, а не заучено определение. Двадесетте задачи се движат между два жанра и постоянно ги съпоставят с трети. Първите поставят основата: разпознаване на жанра по описана ситуация и разграничаване по обем и степен на подробност. Оттам вниманието се насочва към отделните белези на репортажа – ролята на прекия цитат, присъствието на журналиста на място, изграждането на атмосфера чрез живи детайли. Отделен кръг задачи работи с езика. Проверява се разпознаването на изразно средство в конкретна фраза и разбирането защо изобщо в подобен текст се използва образен език. Друга задача изисква да се открие кой белег липсва в описана ситуация – формат, който изисква преценка на цялото, а не разпознаване на един елемент. Интервюто е разгледано също толкова подробно: как се нарича характерната му форма, защо събеседниците са подбрани, а не случайни, и кога се говори на „ти“ и кога на „Вие“. Двете задачи за обръщението са особено полезни, защото свързват езиковата норма с реална комуникативна ситуация и показват, че изборът зависи от събеседника и обстановката. Най-ценни са задачите, които поставят гранични случаи. В една от тях журналистът е бил на място и е цитирал участник, но текстът е кратък и фактологичен – и трябва да се прецени към кой жанр клони. В друга се пита какво липсва, за да стане интервюто репортаж. Трета изисква да се посочи кой елемент не би присъствал в кратката новина. Точно тези задачи отделят повърхностното от истинското разбиране и обикновено пораждат най-полезния разговор в час. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са дадени накрая с разгърнати обяснения – всяко от тях изяснява не само кой отговор е верен, но и по какъв признак се разпознава жанрът в конкретната ситуация. Така материалът работи и като кратък учебен текст. За учителя това е готова проверка след раздела за медийните жанрове и удобна основа за обсъждане. Не изисква подготовка, обхваща темата чрез примери от реалната журналистическа практика и позволява да се работи цял или на части. За ученика е особено полезен, защото учи разпознаване по признаци, а не по заглавие. Обясненията към отговорите дават работещ критерий, който после може да се приложи към всеки текст – включително към новините, които чете всеки ден. Подходящ е и за подготовка преди изпитване, и за самостоятелен преговор.

Един и същ повод, два различни текста – и цялата разлика е в няколко изречения. Точно това проверява тестът: кога кратката новина се превръща в репортаж, кога разговорът е интервю и по кои признаци се различават. Задачите не съдържат определения за преразказване. Всяка от тях описва работна ситуация – журналист на детска площадка, на коледен базар, в новооткрит аквариум, в разговор с министър или с ученичка – и изисква преценка. Така познанието се проверява така, както се използва в реалната журналистическа работа. Началото разграничава жанровете по описана обстановка и по задължителните условия, при които един текст е репортаж, а не кратка новина. Оттам няколко задачи се съсредоточават върху езика: разпознаване на сравнение и на метафора в конкретна фраза, определяне на типа език в подаден пасаж и обяснение какво показва един образен израз за отношението на автора. Отделен кръг задачи работи с ролята на цитата и с това как се разбира, че журналистът наистина е бил на място – задача, при която трябва да се отсее личното наблюдение от сведението, получено по телефон или от прессъобщение. Друга задача сравнява как изглеждат едни и същи факти в двата жанра и защо ефектът върху читателя е различен. Интервюто е представено чрез структурата си, чрез избора на събеседник и чрез ролята на отговорите, които разкриват вътрешния свят на говорещия. Две задачи разглеждат обръщението на „ти“ и на „Вие“ в различна обстановка, а последната изисква да се посочи случаят, в който текстът не може да бъде определен като интервю. Най-интересни са задачите с преобразуване: какво ще стане с кратката новина, ако към нея се добавят описания, цитати и образен израз, и кои елементи от един богат текст биха отпаднали, ако той се сведе до информационна бележка. Те показват жанра в движение, а не като застинало определение, и учат на най-полезното умение – да се вижда какво точно прави разликата. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите в края са с подробни обяснения – с посочен признак, по който се разпознава всеки жанр. За учителя това е готова проверка, която не изисква подготовка и веднага показва дали разграничението е усвоено. Ситуативните задачи вършат работа и като поводи за обсъждане в час, а материалът може да се използва цял или на части. За ученика е практичен материал: научава се да разпознава жанра по признаци и придобива усет, който после прилага и към текстовете, които среща извън училище. Подробните обяснения позволяват самопроверка без чужда помощ.

Кратък текст в медия, който трябва да съобщи всичко за няколко изречения. Часът е посветен на информационната бележка. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент и пет минути актуализация на знанията, при която се припомнят сферите на общуване: естетическа, битова, медийна и останалите, за да се види къде попада разглежданият жанр. Нататък часът минава през особеностите на масовата комуникация, през функциите на медийните текстове и през самата информационна бележка: какво съдържа, как се строи и по какво се разпознава. Отделно е предвидено и как се пише такава бележка в час, тоест как теорията веднага се превръща в упражнение. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява дали написаната от учениците бележка отговаря на изискванията, чрез кратък списък с признаци. Часът завършва с четене на няколко ученически текста. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за писане на медиен текст и като модел за собствен план.

Общуване, език и текст в един час: трите понятия, върху които стъпва цялата програма по български език. В началото е дадена информацията за урока: предмет, клас, продължителност, тема и раздел, а след това целите, разделени на образователни, възпитателни и развиващи, и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, при които е описано влизането в класната стая и проверката на присъствието. Нататък часът минава през общуването и съставките му, през социокултурните сфери, през езика като средство и накрая през текста като завършена цялост. Отделно е предвидено и как се показва връзката между трите понятия: че езикът е средството, общуването е дейността, а текстът е резултатът. Самостоятелно е обмислено и как се въвежда речевата ситуация, без тя да остане схема на дъската. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо трите понятия се въвеждат заедно, а не поотделно: те се определят едно чрез друго и всяко без останалите остава празно. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за въвеждащ урок по езикова култура и като модел за собствен план.