Исторически народни песни – „Откак са й, мила моя майно льо, зора зазорила“

ИСТОРИЧЕСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ
„ОТКАК СА Й, МИЛА МОЯ МАЙНО ЛЬО, ЗОРА ЗАЗОРИЛА“

 

          През последните години на свободната българска държава набезите на османските пълчища стават все по-яростни и непреодолими. За това трагично време Паисий Хилендарски пише в своята „История славянобългарска“: „Цар Шишман се бил дълго време с турците в Търново и по клисури и укрепени места. Различни сражения и боеве имало между турците и българите. Но турците по божия воля в това време надвили и взели Търновград и поробили и завладели цяла България. Оттогава и досега те държат в робство и угнетяват българската земя.“
          Макар според историческите факти цар Иван Шишман да се сражава не край Търново, а в обсадената крепост Никопол, народната памет завинаги го обгражда с орела на герой и мъченик. Последният български владетел проявява невиждана военна доблест и себеотрицание, като жертва своя живот и този на близките си в най-свещената борба – защитата на родината. Затова името му е трайно съхранено и в най-хубавите исторически народни песни, които възхваляват невижданата му смелост и себеотдаденост в името на родината.
          Може би най-вълнуващата и най-интересна народнопесенна творба от Шишмановия цикъл е „Откак са й, мила моя майно льо, зора зазорила“. В нея народът излива своята голямата обич, преклонение и благодарност към последния търновски цар – активен участник в борбите срещу османското нашествие.
          Подобно на други творби, плод на народния гений, и тази песен предизвиква редица спорове около своята автентичност. Някои изследователи са склонни да приемат, че текстът на песента е написан от възрожденски поет патриот. Други пък смятат, че тази популярна и днес народна песен е била боен марш на Шишмановите войски, които са се отличавали с многобройност и сила. В песента се пее, че те се сражават срещу татарите, но всъщност става дума за османските турци. Според изследователите подмяната им с името „татари“ е настъпила в по-късни варианти на песента и е наложена от съображения за безопасност на народния певец и слушателите му. Съпротивлявайки се срещу враговете, Шишмановите воини мъжествено отстояват правото си да бъдат свободни хора в свободна държава:

          Откога са й, мила моя майно льо,
                              зора зазорила,
          оттогаз са й, мила моя майно льо,
                              войска провървяла:
          кон до коня, мила моя майно льо,
                              юнак да юнака,
          кон до коня, мила моя майно льо,
                              байряк до байряка...

          Епическото описанието на царската войска е постигнато чрез натрупване на образни сравнения. Детайлно е обрисувано снаряжението на войниците: пушки, барут, куршуми; дрехите и калпаците им. По този начин се поставя акцент върху титаничната сила на народните защитници. За сравнение са използвани елементи от природата („тъмен облак“, „град по поле“, „тъмян пушък“) и от необятния космос („дребни звездици“).
          Внушителната сила и мощ на Шишмановата войска е изразена и в начина, по който тя се придвижва към Софийското поле. Устремът и волята за победа в предстоящата битка са внушени отново по пътя на образното сравнение с природни стихии: „кат препускат, мила моя майно льо, силян, буен вятър... “
          Стъпките на войниците мощно отекват по майката земя, сякаш целият свят е разтърсен от силата и мъжеството на българските синове:

          дето стъпят, мила моя майно льо,
                                кладянчета правят,
          дето стъпят, мила моя майно льо,
                                калдърмите къртят...

          Шишмановите войски са тръгнали към Софийско поле, където ги очаква тежко сражение с чуждите нашественици – татарите, т. е. османските турци. Споменаването на точното място на сражението е обвързано с преданията за седемте дълбоки рани на Шишман, от които бликат седем струи кръв и образуват седем кладенеца.
          Пред бойците и техния юначен пълководец стои тежката и отговорна задача да защитят българското име и Христовата вяра. Иван Шишман заповядва да му доведат „младо юначе“, „луда гидия“. Войниците намират юнака по време на венчавката му. Той оставя „булче под венчило“ и възсяда охранен кон, за да помогне на своя цар в битката. Осанката на младия юнак е внушителна, а силата му е сравнима с Крали-Марковата:

          Дет помина, мила моя майно льо,
                                планини поломи,
          дет помина, мила моя майно льо,
                                гората укърши...

          Пристига юнакът при българската войска, но я намира „разпръсната“. Тогава той се разлютява и изважда „сабя френгияна“. С нея успява да разбие „грозните татари“.
          В българската народна песен повторението е обикнат и често използван похват. Като свързващ елемент в композицията на текста, многократното повторение на обръщението „мила моя майно льо“ в средата на всеки стих (т. нар. мезофора) не само въвежда темата за силното родолюбив на Шишмановите бойци, но и настойчиво и внушително я подчертава. Този изстрадан вопъл към майката родина е изпълнен с дълбока мъка и с болка от поругаването и потъпкването й. В същото време е зареден и с утвърждаваща, светла вяра, с неугасима надежда, че войската на Шишман и този път ще излезе победител, че и този път ще помете чуждите нашественици.
          В обръщението „мила моя, майно льо“ се крие духът на българския народ и волята му за свобода. За да я постигне обаче, той трябва да измине страдалческия път на борбата и саможертвата. Тази изстрадана истина е намерила израз и в думите на един друг роб, древногръцкия баснописец Езоп: „Свободата е състояние на духа, затова не може да бъде подарена“.
          Всеки народ се нуждае от смели и всеотдайни в борбата хора, които да гарантират неговата независимост, свобода и лично щастие. Такава самопожертвователна личност е цар Иван Шишман. Затова родолюбивите българи го помнят и възпяват, а песента „Откак са й, мила моя майно льо“ звучи и днес така актуално и с ударното си слово изпълва с гордост сърцата ни.