Йордан Радичков и „Ноев ковчег“: памет, мит и човечност (Анализ)

     Йордан Радичков мисли за миналото като живо настояще, което непрестанно говори чрез спомена, мита и легендата, и затова неговата проза изглежда едновременно стара и нова – тя припомня архетипни сюжети и в същото време ги пречупва през съвременни тревоги. Още ранните му книги създават особен, почти магичен свят, населен с митологични образи, приказни същества и фигури от северозападния фолклор, но през тях винаги прозира реалният човешки живот, раздвоен между паметта за корените и обезсилващата го действителност.