Как Господ и Дяволът правят света според фолклорната легенда „Как била създадена Земята“

Разбор на фолклорната легенда за сътворението, подреден така, че ученикът да може да отговори на въпросите към текста в час. Началото разделя легендата на двете ѝ ясно различими части: разказа за сътворението на света и разказа за сътворението на човека. Оттам текстът е съпоставен с библейския разказ, а приликите и разликите са изведени в два отделни списъка. Разликите са същината на упражнението: какво се променя в цялата картина, когато до Бог застава Дяволът и когато Бог твори с ръцете си. Следват трите опорни точки на разбора. Героите: двете сили, добрата и злата, и защо Дяволът е огледален образ на Бог. Времето: защо действието не е историческо и с какво прилича на времето в митовете и в библейския разказ. Пространството: какво съществува, преди светът да бъде сътворен, на кой познат образ от старогръцката митология прилича то и как расте първата земя. Изложението е кратко, подредено по подзаглавия и написано на достъпен за пети клас език, затова става и за бърз преговор преди изпитване, и за опора при писане на отговор на литературен въпрос.

1. Митът се различава от фолклорната легенда по това, че е: а) интересен б) поучителен в) свещен г) приказен 2. Посочете три доказателства, че „Как била създадена Земята“ е фолклорна легенда. Първо: Второ: Трето: 3. Основният конфликт във фолклорната легенда „Как била създадена Земята“ е между: а) Господ и Дявола б) Дявола и таралежа в) водата и сушата г) земята и небето 4. Коя от следните пословици откривате като поука в българската легенда „Как била създадена Земята“? а) Направи добро, пък го

Фолклорната легенда може да бъде кратка, а подготовката по нея да изисква различни умения: представяне на героите, разпознаване на жанровите особености, обсъждане на мотивите и съпоставяне на текстове. Анализът на „Господ и дяволът правят света“ събира тези посоки в последователна разработка. Получавате свързано изложение, което помага да организирате наблюденията си и да подготвите литературен отговор с конкретна текстова опора. Началото въвежда легендата в контекста на народното творчество. След него изложението се насочва към нейното начало, край и конфликт. Тази подредба дава ориентация преди по-подробния прочит и позволява да се отделят първите точки от собствен план за учене. Коментарът върху героите е последван от абзаци, съсредоточени върху отделни моменти и образи. Така общото представяне постепенно се допълва с конкретни наблюдения. При подготовка можете да разграничите характеристиката на персонажите от обсъждането на сюжетните детайли и да проследите как двете участват в едно изложение. Жанровият обзор е обособен в самостоятелен абзац. В него са събрани наблюдения върху повествователя, времето, пространството и организацията на действието. Това е удобна част за повторение на литературни понятия и за упражняване на прилагането им към определена творба. Термините са включени в свързан коментар, който може да послужи като модел за устен отговор. Мотивите и посланието получават отделно място след жанровото представяне. Организацията позволява читателят да различи тези области на анализа и да работи с тях последователно. За ученика това е практична опора при задачи, в които трябва да подреди повече наблюдения, без да ги смесва в един общ абзац. Силен структурен елемент е съпоставката с библейския разказ за сътворението. Тя е включена след основния прочит и има собствена функция в изложението. Тази част е полезна за наблюдение върху начина, по който се изгражда сравнителен коментар: как се подбират общи посоки и как се свързват сведенията за двата текста. Към края разработката разширява обсъждането към съвременното възприемане на легендата. Следва заключителен абзац, който събира разгледаните области. Така анализът има отчетлив завършек и предлага основа за работа върху прехода от подробни наблюдения към обобщение. Кратките цитатни включвания и конкретните препратки към творбата поддържат връзката с литературния текст. При самостоятелна подготовка можете да изведете по една рубрика за всеки абзац, да подберете необходимите примери и да разкажете по получения план със свои думи. За учителя разработката е удобна основа за обсъждане на жанра, характеристика на герои и сравнителна работа. Изберете анализа на „Господ и дяволът правят света“, за да подготвите темата с цялостно изложение и ясно разпределени акценти. Използвайте последователността за собствен план, жанровия обзор за преговор и съпоставката за упражняване на литературното сравнение. Осигурете си подредена основа за аргументиран отговор по легендата.

Народната легенда „Господ и дяволът правят света“ обяснява началото на всичко с приказни образи: пяна от морето, дупки, пробити с шило, и една от тях, която остава отворена. Разработката подрежда този разказ така, че ученикът да го предаде уверено и да отговори на въпросите към него. В началото е дадено кратко обобщение на съдържанието, което подрежда събитията по реда на сътворението. Следва подробен план на текста, разделен на самостоятелни точки с подточки, който проследява създаването на земята, растенията и човека, намесите на дявола и Божиите отговори на тях. Отделен раздел събира бележки по текста във вид на кратки въпроси с насочващи отговори за най-важните случки. Изведени са също основният проблем на легендата, противопоставянето между съзиданието и разрушението и ключовите послания за живота, смъртта и лековитите треви. Най-обемната част са тринадесет въпроса с готови отговори: сред тях са съпоставките със старогръцкия мит за произхода на боговете и с библейската картина на сътворението, определението за легенда, въпросите за очакванията към заглавието, за поведението на героите, за доброто и злото в текста, както и въпроси, които изискват лично мнение и разсъждение. Подходящо за подготовка на урок, за домашна работа и за самостоятелна проверка на разбирането на текста.

Легенда за това как е направен светът от двама, които не се разбират. Часът я разгръща за петокласници. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, а часът е предвиден за 40 минути. Ходът е разчертан на етапи. Пет минути отиват за встъпителна част с мотивация, като са описани дори влизането в клас и поздравът, а репликите са изписани дословно. Двадесет и седем минути са за въвеждане на новите знания. Първите три от тях са за епохата и авторството, като е обяснено защо при народната легенда авторът е целият народ. Нататък часът минава през сюжета, през жанровите характеристики на легендата и през смисъла на разказа. Отделно е предвидено и как се говори за противопоставянето между доброто и злото, без легендата да се сведе до нравоучение. Самостоятелно е обмислено и как се отговаря на въпроса дали разказаното е истина, който при този текст неизбежно идва. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Планът е подходящ за преподаване в 5. клас, за въвеждане във фолклорната легенда и като модел за собствен план.

Кой е по-силен, Бог или Дяволът? Спорът започва с една дръзка реплика, а свършва със света, в който живеем. Пред вас е българска народна легенда за сътворението, разказана така, както са я предавали старите хора. Повествованието тръгва от времето, когато Дявола имал равна сила с Бога, и от разговора, в който той се усъмнил, че може да бъде сътворена земна твърд. Оттам легендата води до морската пяна, до питата, хвърлена в безкрая, и до ореха, посаден насред новосъздадената земя. Следва епизодът със златната люлка и с коварния замисъл на Сатаната, който тръгва да търси края на земята. Какво открива той и какво му отговаря Господ, се разбира едва от самия текст. Самостоятелно място заема сътворението на човека: изваян от пръст и глина, оставен да съхне и надупчен скришом от Дявола. Разказът обяснява по народному откъде идват лековитите билки и защо човекът е смъртен, но самото обяснение остава за прочит. Финалната част противопоставя Божието творение на дяволското: опитът на Сатаната да вдъхне живот на своя твар, гостуването на Бога и случката, от която според легендата произлиза един познат български израз. Текстът е подходящ за уроците върху българските народни легенди и разказите за началото на света, за преразказ, за съпоставка с библейския разказ за Сътворението, както и за домашна работа или за четене на глас в клас.