ТЕСТ - литература - Как била създадена Земята - 5 клас

Народната легенда за сътворението се разпознава по своите жанрови белези – неопределено време, двама противопоставени герои и поука, изведена от самия ход на действието. Петнадесетте задачи проверяват както тези белези, така и подробностите от разказа. Началните въпроси определят жанровата принадлежност на текста, назовават двамата главни герои и изискват разпознаване на начина, по който е обозначено времето – без точна дата, както е обичайно за фолклорния разказ. Следва задача за това кой донася материала за първата смес. Друга група въпроси проследява последователността на събитията непосредствено след появата на земята, затруднението, възникнало по-късно с непрестанния ѝ растеж, и мъдрото решение, чрез което то е преодоляно. Следващите задачи разглеждат прякото вмешателство срещу вече завършеното дело, доброто последствие, произлязло неочаквано от него, и мига, в който се разкрива истинската природа на вълка. Отделни въпроси изясняват смисъла на израза за неспящата божествена сила, характера на отношенията между двамата герои и обобщаващата формулировка на поуката. Двете задачи със свободен отговор изискват аргументирана позиция по твърдението за равните сили с два довода от текста и кратък преразказ на епизода с растящата земя с обяснение защо избраното решение показва мъдрост, а не груба сила. Приложени са верните отговори с обяснения и примерни решения, включително няколко възможни посоки за аргументация.

Народната представа за сътворението започва с един спор и се разгръща чрез поредица от подробности – морската пяна, замесената пита, засаденото дърво, златната люлка. Петнадесетте задачи проследяват тези подробности и извеждат смисъла им. Началните въпроси са свързани с повода за разговора между двамата, с дървото, засадено в средата на хармана, и с мига, избран за замисленото злодеяние. Следват задачи за характера на злата сила и за точния брой на отворите по човешкото тяло – подробност, която лесно се обърква. Няколко от задачите съдържат по две или по три верни твърдения и изискват отделна преценка на всяко предложение: за произхода на вълка, за реда при засаждането на ореха, за последиците от ухапването и за разпределението на действията между двамата участници. Отделни въпроси проверяват дали е запомнено, че опълчването идва от завист, а не от превъзходство, и че една от дупките остава незапълнена по особена причина. Заключителната част включва задачи за попълване и подреждане: как е сътворен човекът и какви стават тревите, в какъв ред се случват първите събития, какво следва след засаждането на дървото и по какво народната легенда се различава от библейския разказ. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всяка задача.

В народната легенда всяко събитие има своя последица – надупченото тяло, лековитите треви, оставената незапълнена дупка, ухапаният крак. Петнадесетте задачи проследяват тези причинно-следствени връзки и извеждат от тях смисъла на разказа. Началните въпроси се отнасят до повода за сътворението, до първото действие, с което започва създаването на земята, и до значението на засаденото дърво и златната люлка. Следва задача за причината, поради която замисленото злодеяние остава неосъществено. Друга група въпроси е насочена именно към връзката между действие и последица: коя двойка е свързана правилно, какво значение придобиват лековитите треви и защо един от отворите остава незапълнен. Отделни задачи разглеждат начина, по който се разкрива истинската природа на вълка, и обобщаващата преценка за ролята на злата сила, която пречи и завижда, но не може да дава живот. Следващите въпроси извеждат внушението за творящата сила, смисъла на епизода със свиването на земята като разумно овладяване на безмерността, водещото противопоставяне между съзидание и разрушение и тълкуването на устойчивия израз, назоваващ несъвършеното дело. Двете задачи със свободен отговор изискват съпоставка на двата образа чрез по две техни действия и извеждане на основния урок с конкретни примери от сюжета. Приложени са верните отговори с обяснения и примерни решения.

Народната легенда за сътворението обяснява света чрез съперничеството между две противоположни сили и чрез поредица от запомнящи се образи. Петнадесетте задачи проследяват този разказ и неговите значения. Началните въпроси изясняват литературното понятие за сюжет и символиката на ореховото дърво, като изискват разпознаване на неподходящото тълкуване. Следват задачи за произхода на куцането, за наличието на поука в творбата и за причината замисленото злодеяние да се провали. Друга група въпроси разглежда произхода на вълка, намеренията на злата сила и разпределението на творческата дейност между двамата участници. Няколко от задачите съдържат по две верни или по две неверни твърдения и изискват внимателна преценка на всяко предложение поотделно – за поуката, за особеностите на легендата като жанр и за подробностите около създаването на човека. Заключителната част включва задачи за попълване и подреждане: избор на подходящи думи, с които се допълва определението за легендата като част от устното народно творчество, възстановяване на цитираните изрази за могъществото на твореца, подреждане на действията при сътворението в правилна последователност и посочване на героите, въплъщаващи злото и доброто. Приложени са верните отговори с кратки обяснения, включително уточнения за подробностите от сюжета, които се помнят трудно.

Народната легенда „Господ и дяволът правят света“ обяснява началото на всичко с приказни образи: пяна от морето, дупки, пробити с шило, и една от тях, която остава отворена. Разработката подрежда този разказ така, че ученикът да го предаде уверено и да отговори на въпросите към него. В началото е дадено кратко обобщение на съдържанието, което подрежда събитията по реда на сътворението. Следва подробен план на текста, разделен на самостоятелни точки с подточки, който проследява създаването на земята, растенията и човека, намесите на дявола и Божиите отговори на тях. Отделен раздел събира бележки по текста във вид на кратки въпроси с насочващи отговори за най-важните случки. Изведени са също основният проблем на легендата, противопоставянето между съзиданието и разрушението и ключовите послания за живота, смъртта и лековитите треви. Най-обемната част са тринадесет въпроса с готови отговори: сред тях са съпоставките със старогръцкия мит за произхода на боговете и с библейската картина на сътворението, определението за легенда, въпросите за очакванията към заглавието, за поведението на героите, за доброто и злото в текста, както и въпроси, които изискват лично мнение и разсъждение. Подходящо за подготовка на урок, за домашна работа и за самостоятелна проверка на разбирането на текста.

Какво се променя, когато светът е сътворен не само от Бога, но и в присъствието на неговия противник? Разработката разглежда българската фолклорна легенда „Как била създадена Земята“ и обяснява как народният разказвач преосмисля познатата библейска тема за Сътворението. В началото е показано какво сближава легендата с библейския мит и къде започват разликите: защо в народния вариант до Бога застава и Дяволът, какво изразяват чрез тази двойка хората от родовата общност и как неопределеността на времето и мястото издава фолклорния характер на текста. Следва проследяване на самото сътворяване: откъде е взета пръстта, от която е направена Земята, какво се опитва да постигне Дяволът и защо силата му се оказва недостатъчна за подобно дело. Обяснено е и какъв нов проблем възниква, след като Земята започва да расте, и по какъв необичаен начин Господ намира изход от него. Финалната част извежда поуката на легендата, свързана с мъдростта, гордостта и отношението между твореца и неговите създания. Текстът е подходящ за подготовка по литература, за домашна работа и за устен отговор върху фолклорните легенди и темата за сътворението на света.