Грозният момък, който разплита загадката: анализ на вълшебната приказка „Келешът и царската дъщеря“
Зареждане на оценките…
„КЕЛЕШЪТ И ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ“
Тази вълшебна приказка е разпространена в много краища на страната ни. Достигнала до нас в писмен вид, тя ни отвежда в далечни времена, в едно незнайно царство. В нея, както в голяма част от вълшебните приказки, главният герой е бедняк, заставен да преодолее всевъзможни трудни изпитания, за да спечели царската дъщеря и половината царство. Благодарение на своите качества той побеждава. Героят в „Келешът и царската дъщеря“ е не само обикновен, но и твърде незначителен човек. Той няма собствено име и е наричан „келеш“, с което се подчертава презрителното отношение на хората към физическата му грозота. Тя обаче ярко контрастира на вътрешната красота и на положителните му качества: смелост, съобразителност, пъргав ум и честност. Именно с тези свои добродетели момъкът се различава от царската дъщеря, която е надменна, самодоволна и непочтена към баща си. Това го отличава и от най-личните юнаци, които трябва да надмине. Народният разказвач внушава, че добродетелите и духовната красота не зависят от произхода на човека, нито пък от неговото богатство и знатност.
Въведението представя основните действащи лица - келеша и царската дъщеря - и поставя загадката, която трябва да бъде разрешена: къде царкинята къса чехлите си всяка нощ. Именно нейното разгадаване е условието да бъде възнаграден героят.
Келешът се заема с разплитането на тайната, като обмисля добре поведението и действията си и не повтаря грешките на неуспелите преди него юнаци. Той се приготвя като за път и заспива рано, за да е буден към полунощ. Така народният разказвач за първи път ни разкрива неговата съобразителност и предвидливост. Това са едни от най-характерните качества, присъщи на героите от вълшебните приказки, които винаги им помагат да преодолеят всички препятствия и да победят злите сили. Уверен в себе си, келешът не допуска подигравките на царкинята да го обезкуражат, а напротив - те разпалват неговата увереност в успеха:
„Келешът, не бил добре заспал, чул и си рекъл: „Нека, ще видим накрая!“
Появата в полунощ на свръхестественото същество - змея, е друг, често използван мотив във вълшебните приказки, а именно - надхитряването и побеждаването на тази свръхсила от обикновения човек. Проследени са препятствията, които преодолява келешът, като същевременно се разкриват неговите качества. Случват се необикновени неща, намесват се вълшебни предмети - помощници. По пътя си, преследвайки царкинята и змея, келешът успява да събере две от нужните му доказателства за царя - златната китка и сребърното клонче. Това не представлява особена трудност за момъка, за разлика от преминаването на реката. Новото препятствие поставя на изпитание съобразителността на главния герой. На пръв поглед ситуацията е неразрешима - келешът е обикновен човек и не може да лети като змея, който пренася царската дъщеря на отсрещния бряг. А няма и мост, по който да мине. На това място в приказката идват на помощ вълшебните предмети. Те са свързани с един по-страничен мотив - двама братя не могат да си поделят бащиното наследство и затова го загубват. Те са глупави, алчни, повърхностни и прекалено доверчиви. Съпоставен с тях, келешът е описан като находчив, умен и изобретателен. Той не бърза, а внимателно ги разпитва защо се карат и какви са нещата, които не могат да си разделят. Когато разбира за необичайната сила на вълшебната тавичка, пръчка и шапка, той решава с хитрост да се сдобие с тях. Планът му е прост, но резултатен. Братята са наивни и глупави и естествено загубват всичко.
Вълшебните предмети помагат на келеша не само да настигне царкинята и змея, но и да успее да влезе в неговите палати с шапката-невидимка. Той отново търпеливо изчаква, за да вземе и третото доказателство - златната ябълка.
Неслучайно на фона на разкошната атмосфера в приказката - сребърната гора, сребърните звънчета по клоните на дърветата, златната китка, златната ябълка, „къщите на змея, светещи като слънце“, златната птичка, наред с всичката красота и богатства, главният герой - келешът, е обрисуван като грозен и невзрачен. Така народният разказвач успява по-лесно да внуши неговата духовна красота, която има много по-голямо значение от физическата.
Обратният път на героите към царския палат не поднася нищо ново. Вече няма приключения, защото всичко е ясно. От момента на връщането им действието започва да тече по-бързо, защото наближава развръзката на приказката.
На сутринта царят отново вижда скъсаните чехли на дъщеря си. Убедена, че келешът е спал през цялата нощ, царкинята отново се държи грубо, надменно и лъже. Но момъкът не само разказва видяното през нощта, но изважда и предметите, които доказват случилото се. Те като че ли са по-необходими на царската дъщеря, отколкото на баща й. Тя признава всичко, а царят изпълнява обещанието си - дава на бедния и грозен момък своята дъщеря и половината царство.
Келешът е възнаграден за проявената смелост, съобразителност и честност. С поведението си той доказва, че не външната, а вътрешната хубост краси човека и че нищо не е невъзможно за този, който притежава ум, воля и смелост при постигането на желаната цел.
Свързани материали
Презреният момък, който надхитря змея: сравнителен анализ на вълшебните приказки „Келешът и царската дъщеря“ и „Тримата братя и златната ябълка“
Всяка нощ царската дъщеря скъсва по един чифт нови чехли и никой не знае къде ходи. От тази загадка тръгва разборът, който чете приказката успоредно с друга позната вълшебна творба. Началото представя „Келешът и царската дъщеря“ като вълшебна приказка и се спира на фолклорно-митологичната образност в нея, на среброто, златото и светлината, с които народното въображение изгражда чудния свят. Следва основанието за съпоставката: по кои жанрови белези двете приказки са сравними, а именно сюжетна схема и постройка, характеристика на главния герой, наличие и роля на вълшебните предмети, и по какво се различават, включително по посоката, в която героят се движи в приказното пространство. Същинската част разглежда главния герой като отхвърлен от общността човек, започвайки от самата дума „келеш“ и от подигравката на царкинята, и проследява какви качества извеждат двамата герои към успеха: къде решава физическата сила и жертвоготовността и къде надделяват съобразителността и упоритостта на ума. Отделен акцент е поставен върху началния конфликт в двете творби, скъсаните чехли и открадваната златна ябълка, и върху скрития в тези предмети подтекст: нарушения морален ред в дома, бащиният авторитет и наградата, обещана от царя. Разгледани са и вълшебните предмети, които героят събира по пътя си, ролята им на доказателство пред царя, епизодът с караниците на двамата братя, както и пространствените ориентири на приказката: гората, реката и дървото като знак за завръщане. Финалната част стига до нравствената поука, скрита зад блясъка на приказните вълшебства, без да я формулира вместо читателя. Разработката е подходяща за подготовка по фолклорния модел за света, за отговор на въпрос върху вълшебната приказка и за упражнение по съпоставка на две творби.
Пет действия и един изстрадан път: анализ на приказката „Гъсарката на кладенеца“ от Братя Грим и на добродетелта, която се възнаграждава
Приказка, която изглежда като низ от чудеса, а всъщност е строго подреден разказ за възмъжаване: тук тя е представена като театрална постановка в пет действия. Началото обяснява защо развлекателният сюжет не заблуждава читателя и какво да търсим под него: че щастието се осъзнава чрез трудностите, че умъдряването минава през изпитания и че добродетелта е основният мотив на случващото се. Следва подреждането на сюжета по действия, всяко със своите ключови моменти: срещата на младия граф със странната старица в горския пущинак, дворецът и историята на изгонената царкиня, нощта преди преображението при кладенеца, повторението на същата сцена и накрая срещата, която урежда съдбата на всички герои. Същинската част се връща към хронологията и обяснява защо приказката не започва оттам, откъдето започват събитията. Разгледани са ролята на бащата цар, който изпитва любовта на дъщерите си, смисълът на превръщането на царкинята в гъсарка, функцията на старицата като вълшебен помощник, значението на смарагдовата кутийка и на бисера, символиката на гората и на числото три. Финалът въвежда понятието ретроспекция и показва защо тъкмо тя е ключът към композицията, а изводът за пътя на грешките и прозренията е формулиран в самия текст. Подходящо за анализ на приказката, за характеристика на героите, за отговор на литературен въпрос върху композицията и за подготовка на съчинение.
Трендафил за око: анализ на българската вълшебна народна приказка „Речи, чекръче“
Приказка, в която добротата се вижда буквално: от усмивката цъфва трендафил, а от плача капят бисери. Разработката обяснява защо тези чудеса не са само украса. В началото е очертано онова, което свързва вълшебните приказки помежду им: устойчивият строеж и разработеният мотив, и е обяснено кое ги прави различни една от друга. Оттук е изведен образът на бедната девойка от народа като носител на добродетелите, които патриархалната традиция поставя най-високо. Същинската част следва хода на приказката. Разчетени са чудесните дарби на героинята и техният смисъл, а после и решението на царя да я избере въпреки произхода й и внушението, което народният разказвач влага в този избор. Отделено е внимание на завистницата, на измамата, с която тя заема чуждото място, и на цената, която плаща, защото не притежава нито добродетелите, нито дарбите на хубавото момиче. Проследено е и изпитанието на девойката: изоставянето в гората, новият дом при дядото, размяната на трендафила за око и на бисерите за пари, седянката в двореца и възстановяването на нарушената хармония. Как точно се разкрива истината пред царя и какъв е смисълът на необходимото чудо в тази приказка, остава в самата разработка. Подходяща е за подготовка по български фолклор и вълшебни приказки, за теми върху доброто и злото, за характеристика на приказен герой и за съчинения върху народните добродетели.
Златни ръце и златно сърце: пътят на завареното момиче от бащиния дом до царските палати в приказката „Златното момиче“, литературен разбор
Разбор на вълшебната приказка „Златното момиче“, който следва героинята стъпка по стъпка от родния дом до царските палати. Началото се спира на познатата фолклорна формула, с която приказката започва, и на онова, което тя подсказва за времето на разказаното. Оттам изложението представя семейството в началото, бедата, която го променя, и прогонването на момичето от бащината къща. Същинската част разглежда изпитанието в дома на старицата: какво върши героинята, без някой да ѝ напомня, как се отнася към животинките и защо всяко нейно действие се следи и оценява. Отделно внимание е обърнато на въпроса защо старицата променя външността ѝ и какво прави видимо позлатяването, както и на появата на съперника и на ролята на вълшебния помощник. Последният раздел излиза извън тази приказка и обяснява самия модел: защо вълшебните приказки завършват със сватба, с какво изпитанията на героинята се различават от тези на героя младеж и защо момичето доказва уменията си далече от родния си дом. Текстът е подходящ за час върху фолклорния модел за света, за отговор на литературен въпрос по приказката и за подготовка на съчинение върху образа на завареното момиче.
Солта на земята: нравствените послания в приказката „Гъсарката на кладенеца“ от Братя Грим, анализ на образа на царкинята гъсарка
Колко струва солта, когато с нея се измерва обичта: анализът тръгва от най-известния епизод на приказката и стига до нравствената зрелост на героинята. В началото е поставен основният проблем на „Гъсарката на кладенеца“: откриването на истинските неща в живота, пречупено през отношенията между млади и стари, между бащи и деца. Направено е и кратко разграничение с друга позната приказка, за да се види какво точно утвърждава творбата на Братя Грим. Следва образът на главната героиня: съчетанието на физическа и нравствена красота, портретните детайли, изградени със сравнения от природата, необичайните ѝ сълзи и мястото ѝ на трето дете в семейството, което във фолклора никога не е случайно. Обяснен е и преносният смисъл на израза, с който девойката измерва обичта си към бащата. Същинската част следи превъплъщенията между царкиня и гъсарка. Разгледани са контрастът между двата образа, видян през очите на младия граф, задължителните за вълшебната приказка изпитания извън родния дом, символиката на гъската и смисълът на труда в чуждия дом. Самостоятелен акцент е поставен върху символиката на ключовата сцена при кладенеца: светлината на Луната и връзката ѝ с женското начало и с промяната, магическото число три, гората като пространство на изпитанието и птицата, чийто глас отмерва новото начало. Финалната част стига до срещата с родителите и до онова, което героинята избира да помни и да забрави, както и до идеята, с която приказката оставя читателя. Текстът е подходящ за анализ на вълшебна приказка, за съчинение върху нравствените послания на „Гъсарката на кладенеца“ и за подготовка по литература върху творчеството на Братя Грим.
Мизерният дял, който излиза по-скъп от мелницата: проблемът за истинското наследство в приказката „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“ от Шарл Перо, литературен анализ
Откъде идва думата приказка и защо между разказвача и читателя има леко намигване: с този въпрос започва анализът, който после поставя творбата на Шарл Перо в основата на един напълно житейски проблем, този за наследството. Първата част разграничава приказката от мита, припомня думите на Елин-Пелиновия Благолаж за приказките и посочва къде стои „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“ сред битовите приказки, приказките за животни и вълшебните приказки. Оттам изложението минава към подялбата между тримата сина на мелничаря и към положението на онзи, чийто дял е мизерен, и оставя на читателя сам да реши кое наследство е по-важно: добрият ум и занаятът или материалните блага. Същинската част проследява двата пласта на творбата. Разгледано е реалистичното начало и всичко, което приказката казва за бита на XVII век: мелницата и земеделските дейности, косачите и жътварите, разбойническите банди, човекоядецът и царят като два различни образа на властта. После е показано откъде започва фантазното и как котаракът се превръща във вълшебен помощник със собствена стратегия за оцеляване. Самостоятелен акцент е поставен върху степенуването на действията му по числото три: хитрините с даровете за царската трапеза, случката край реката, при която селското момче става маркиз дьо Карабас, и трите коварства по пътя към престола. Проследени са и хуморът, иронията към царската власт и към благородниците, ролята на дрехите и на титлата, любовта на принцесата и двете поуки в стихотворна форма в края на приказката. Финалната част свързва творбата с народната мъдрост за занаята и ума. Анализът е подходящ за характеристика на котарака и на най-малкия брат и за съчинение върху проблема за наследството.