Пет действия и един изстрадан път: анализ на приказката „Гъсарката на кладенеца“ от Братя Грим и на добродетелта, която се възнаграждава
Зареждане на оценките…
Приказката „Гъсарката на кладенеца“ е доказателство затова, как съзнанието на читателя не може да бъде заблудено от чудновати истории. Тя ни подсказва какво трябва да търсим в един развлекателен сюжет, докато се забавляваме с него, и да разберем, че героите могат да са облечени в грозни одежди или да бъдат обкичени с царски блясък, могат да живеят в малки колиби или в царски дворци и палати, но по един и същ начин се радват, обичат и страдат, допускат грешки, невинаги различават истината от лъжата, стойностното от фалшивото в живота. Тя ни поучава мъдро, че в живота на човека щастието се осъзнава чрез трудностите, че възмъжаването и умъдряването са свързани с изпитания, че откритието на истината минава по пътя на страданието. Но и че всеки има своя ангел пазител и ако живее добродетелно, ще постигне благополучие. Така добродетелта се превръща в основен мотив на случващото се в приказката.
А що се отнася до майсторството на разказвачите Братя Грим, достатъчно е да се потопим отново в историята на „Гъсарката на кладенеца“. Живителната магия на водата ще отвори сетивата ни, за да разгадаем силата на доброто. А за да разплетем причудливата история, трябва да проследим пътя на разказа. Когато човек чете тази забележителна творба, има чувството, че в нея живеят няколко приказни сюжета. Всъщност тя напомня театрална постановка с няколко драматични действия, които са относително завършени цялости.
Първо действие: Срещата на младия граф с чудновата старица в горския пущинак. Отморителният сън. Неочакваната награда.
Второ действие: В царския дворец. Разпознаване на бисера. Историята на изгонената царкиня. Разкаянието на бащата. Мъката на родителите по отхвърленото си чедо.
Трето действие: Горската къщурка. Причудливата нощ преди срещата. Преображението на гъсарката при кладенеца. Тайнствата на числото три.
Четвърто действие: Царят, царицата и младият граф потеглят на път. Момъкът се изгубва. Повторение на сцената с преобразяването на гъсарката пред кладенеца. Гледка през прозореца, която открива резултата от възпитанието на момичето - необикновено спретнат дом и старица на чекръка.
Пето действие: Срещата - щастлив завършек за всички герои. Наградата на вещицата-орисница.
Във всички тези сюжетни моменти има чудатости и преображения. Момъкът трябва да измине изпълнения със срещи, изпитания и поуки път на своето израстване, за да разбере, че истинската любов и щастието не се откриват лесно. Наградата се изстрадва. Родителите не са съвършени. Като всички останали хора, те също грешат. Добродетелните деца умеят да прощават, защото им предстои да извървят пътя на старите.
Това, което прави силно впечатление, е заплетеното действие в приказката Ако пренаредим сюжета по хронология, ще се получи истинската последователност на събитията. Ще ни впечатли фактът, че на първо място трябва да поставим историята в царския дворец и да си отговорим на въпроса: „Защо приказката трябва да започне от нея?“ Очевидно е, че тази история е особено важна не само защото илюстрира взаимоотношенията между родители и деца, но и защото от нея започва историята на гъсарката. Всъщност всяко приказно действие произтича от нарушаване на хармонията в живота на човека. Какво се случва всъщност в живота на царското семейство? Самозабравилият се от богатство и власт баща-цар поставя на изпитание любовта на дъщерите си към него, като иска доказателства за това. Очевидно е, че той е изгубил сетива за истините в живота, изчезнало е и умението му да оцени мъдростта и искреността като човешки достойнства, заради което изгонва най-малката си дъщеря. Една „вещица“ прибира царкинята, кара я да промени външността си, защото момичето трябва да се реализира не чрез прекрасната си физика, получена като дар от природата, а чрез своите качества. Най-важното за една жена преди брака е да се превърне в добра домакиня, да се научи да се труди. И вещицата превръща царкинята в гъсарка. В същото време един млад граф също трябва да открие себе си и истинската любов, лута се из горските пущинаци (олицетворение на живота) и също е поставен на проверка от „вещицата“ - самата съдба. За младите горската старица изпълнява ролята на вълшебен помощник. Заспиването е проява на съзряването на момъка след първото му сериозно изпитание. Смарагдовата кутийка е вълшебният предмет —наградата, криеща бисера, роден от искрените сълзи на момичето. Това е ключовата вещ която въплъщава и нравствената красота на царкинята. Следва срещата на графа с царя и царицата при която впечатлява променената позиция на умъдрелия цар, поучил се от грешката си, и чисто човешката мъка на родителите. Царското семейство тръгва на път с момъка, за да бъде поправена вредата от действията на самозабравилия се цар-родител. Героите попадат в приказно-митологичното пространство - гората, място за проверка и изпитание, символ на душата, където човекът може да разбере смисъла на съществуването си. През това време животът в горската къща преминава в обичайния си хармоничен порядък, белязан от красотата на трудовото ежедневие. Събитията протичат под знака на числото три, характерно за фолклора, като въплъщение на пречистената от страданията и изпитанията душа. То предвещава възстановяване на нравствения ред в живота на героите, ново начало. Налага се изводът, че щастието между членовете на семейството не идва неочаквано, а е резултат от мъдрост, труд и добри намерения.
Така се натъкваме на едно характерно за литературата разместване на сюжета с цел да се наблегне на един от най- важните моменти в творбата. Тази нарушена последователност на събитията във времето се нарича ретроспекция - явление, което се наблюдава в редица литературни произведения. В приказката „Гъсарката на кладенеца“ историята в царския дворец е особено важна за развитието на сюжетното действие и пораждането на следващите събития. Тя предопределя пътя на грешките и прозренията, който ще изминат героите, преди да израснат, да опознаят света, да срещнат любовта, да създадат семейство и да възстановят нарушената хармония в живота си.
Свързани материали
Солта на земята: нравствените послания в приказката „Гъсарката на кладенеца“ от Братя Грим, анализ на образа на царкинята гъсарка
Колко струва солта, когато с нея се измерва обичта: анализът тръгва от най-известния епизод на приказката и стига до нравствената зрелост на героинята. В началото е поставен основният проблем на „Гъсарката на кладенеца“: откриването на истинските неща в живота, пречупено през отношенията между млади и стари, между бащи и деца. Направено е и кратко разграничение с друга позната приказка, за да се види какво точно утвърждава творбата на Братя Грим. Следва образът на главната героиня: съчетанието на физическа и нравствена красота, портретните детайли, изградени със сравнения от природата, необичайните ѝ сълзи и мястото ѝ на трето дете в семейството, което във фолклора никога не е случайно. Обяснен е и преносният смисъл на израза, с който девойката измерва обичта си към бащата. Същинската част следи превъплъщенията между царкиня и гъсарка. Разгледани са контрастът между двата образа, видян през очите на младия граф, задължителните за вълшебната приказка изпитания извън родния дом, символиката на гъската и смисълът на труда в чуждия дом. Самостоятелен акцент е поставен върху символиката на ключовата сцена при кладенеца: светлината на Луната и връзката ѝ с женското начало и с промяната, магическото число три, гората като пространство на изпитанието и птицата, чийто глас отмерва новото начало. Финалната част стига до срещата с родителите и до онова, което героинята избира да помни и да забрави, както и до идеята, с която приказката оставя читателя. Текстът е подходящ за анализ на вълшебна приказка, за съчинение върху нравствените послания на „Гъсарката на кладенеца“ и за подготовка по литература върху творчеството на Братя Грим.
Грозният момък, който разплита загадката: анализ на вълшебната приказка „Келешът и царската дъщеря“
Анализ на вълшебната приказка „Келешът и царската дъщеря“, който върви по хода на действието и на всяка спирка показва какво точно се разкрива за героя. Началото очертава типичното за вълшебната приказка положение: главният герой е бедняк, заставен да преодолее трудни изпитания, а наградата е царската дъщеря и половината царство. Обяснено е защо този герой няма собствено име, какво носи прозвището му и как външността му контрастира на качествата, по които той се различава и от царкинята, и от най-личните юнаци. Същинската част следва композицията. Разгледани са въведението и загадката със скъсаните чехли, подготовката на келеша преди първата нощ, реакцията му на подигравките, появата на змея като често използван приказен мотив и събирането на доказателствата. Отделно внимание е отделено на препятствието при реката и на страничния мотив с двамата братя и неподеленото наследство, който служи за съпоставка с героя. Проследени са и ролята на вълшебните предмети, контрастът между разкошната приказна обстановка и невзрачния главен герой, ускоряването на действието към развръзката и поведението на царската дъщеря пред баща ѝ. Финалната част обобщава какво внушава народният разказвач чрез съдбата на своя герой. Анализът е подходящ за час по литература, за подготовка на характеристика на героя и за преговор върху вълшебната приказка преди изпитване.
Трендафил за око: анализ на българската вълшебна народна приказка „Речи, чекръче“
Приказка, в която добротата се вижда буквално: от усмивката цъфва трендафил, а от плача капят бисери. Разработката обяснява защо тези чудеса не са само украса. В началото е очертано онова, което свързва вълшебните приказки помежду им: устойчивият строеж и разработеният мотив, и е обяснено кое ги прави различни една от друга. Оттук е изведен образът на бедната девойка от народа като носител на добродетелите, които патриархалната традиция поставя най-високо. Същинската част следва хода на приказката. Разчетени са чудесните дарби на героинята и техният смисъл, а после и решението на царя да я избере въпреки произхода й и внушението, което народният разказвач влага в този избор. Отделено е внимание на завистницата, на измамата, с която тя заема чуждото място, и на цената, която плаща, защото не притежава нито добродетелите, нито дарбите на хубавото момиче. Проследено е и изпитанието на девойката: изоставянето в гората, новият дом при дядото, размяната на трендафила за око и на бисерите за пари, седянката в двореца и възстановяването на нарушената хармония. Как точно се разкрива истината пред царя и какъв е смисълът на необходимото чудо в тази приказка, остава в самата разработка. Подходяща е за подготовка по български фолклор и вълшебни приказки, за теми върху доброто и злото, за характеристика на приказен герой и за съчинения върху народните добродетели.
Невъзможната задача и мъдростта на общността: анализ на турската народна приказка „Главатарят, който искал да плени месечината“
Какво става, когато в една приказка липсват магиите, а онзи, който тръгва да върши подвиг, всъщност е вредителят? Анализът разглежда турската народна приказка за главатаря и месечината именно през това преобръщане на познатите фолклорни правила. В началото творбата е поставена сред двата пътуващи сюжета, характерни за приказките на балканските народи: отнемането и възвръщането на благо и разказите за небесните светила. Обяснено е как приказката преплита двата модела и същевременно нарушава схемите им. Разделът за сюжета проследява съдържателните моменти на вълшебната приказка и показва къде всеки от тях е обърнат наопаки: изгубената и възстановена хармония, възлагането на невъзможна задача, походът и завръщането. Изведени са трите основни противоборства, върху които е изградено действието, и поуката, до която водят те. Най-подробна е частта за героите. Главатарят е разгледан в двойната си роля, мъдреците са съпоставени с помощниците от вълшебната приказка, а мястото на юнака се оказва заето от неочакван колективен образ. Отделено е внимание и на красивата девойка с нейните особени умения, както и на природните стихии и светилата, въведени по необичаен за фолклора начин. Следват разделите за темите и за пространството. В тях е обяснено с какво „новата магия“ на тази приказка се различава от магиите на вълшебните сюжети и защо действието се пренася от царство-господарство в един по-обикновен, градски свят, по-близък до личния опит на човека. Анализът е подходящ за подготовка за урок и класна работа, за писане на съчинение върху приказката и за ученици, които искат да разберат не само какво се случва в нея, а и защо е разказано точно по този начин.
Мъдростта срещу самонадеяността. Анализ на „Главатарят, който искал да плени месечината“. Въпроси и отговори
Един главатар тръгва да плени луната, защото никой не му е казал, че е невъзможно. Анализът тръгва оттам. Въведението е посветено на особеностите на вълшебната приказка: по какво се разпознава тя, кои са участниците и какво правят те. Веднага след това е поставен въпрос за очакванията според заглавието. Същинската част анализира действието чрез редуване на предположение и проверка. Първо: изненада ли е началото и защо. После: какво се очаква да се случи и какво голямо събитие предстои. След всяко предположение идва проверката съвпаднало ли е очакването с развитието, а след нея оценъчният въпрос кое от станалото е добро и кое лошо. Отделни въпроси изискват собствени представи: как изглежда главатарят и как читателят би продължил приказката. Последните разглеждат задачата, поставена от стареца, и причината той да я постави. Материалът съдържа и задачи. Отделно е обяснено и защо мъдростта в приказката не спира главатаря и защо това е по-важно от самия поход. Всеки въпрос изисква отговорът да се обоснове, а не просто да се даде. Подходящ е за работа в час, за подготовка за класна работа и за съчинение по темата за самонадеяността.
„Рязах месо от нозете си“: цената на доблестта в приказката „Тримата братя и златната ябълка“. Анализ на сюжета, мотивите, образите и конфликтите с връзка към личния опит на ученика
Смелостта в приказката не е гръмка дума, а конкретно действие, което има цена. Точно от тази гледна точка е построен анализът на „Тримата братя и златната ябълка“. В началото е изяснено какво означава творбата да е фолклорна и без автор, защо времето в нея е митичното „нявга“ и какъв смисъл носи централният символ на златната ябълка. Разгледани са типичното начало и завършекът, който възстановява нарушената хармония. Следва жанровата характеристика с признаците на вълшебната приказка: чудноватите същества, помощниците, вълшебните предмети, условното време и пространство, типовите герои и повторенията в езика. Сюжетът е проследен по епизоди, от кражбата на ябълката до сватбата, и е показано защо проблемът в творбата е двоен. Самостоятелен акцент е поставен върху мотивите, подредени един по един заедно с това на какво възпитава всеки от тях. Образите са разгледани чрез функциите им: най-малкият брат с неговата бдителност и готовност да плати цена, братята антиподи, чудовищата като народни картини на бедата, помощниците и умната девойка. Отделен раздел подрежда четирите конфликта в творбата. Финалната част говори за смисъла, за времето и пространството като карта на израстването, за жанрово-стиловите особености и за посланията, изведени в пет точки. Специално внимание е отделено на съпоставката с личния опит на ученика. Подходящ е за подготовка на анализ и на отговор на литературен въпрос, както и за преговор преди изпитване.