Класна работа по български език и литература за 7. клас, първи срок – текст от Йовков, езикови задачи, редакция и литературен блок с Чинтулов и Ботев: 25 задачи с отговори

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

Контролната работа съчетава двете части на предмета в един материал: първата половина проверява владеенето на книжовната норма, а втората – познаването на изучаваните творби. Задачите са 15 и следват две обособени части. Първите десет са с избираем отговор и по четири варианта, като във всяка задача се търси изречението с грешка. Обхванати са различни области на нормата: правописът, включително употребата на предлог пред определени думи; пунктуацията при подчинени изречения и при неуместно поставена запетая; съгласуването между подлог и сказуемо; словообразуването и разпознаването на производни думи; лексикалната съчетаемост и уместната употреба на дума; синонимните редове и откриването на думата, която не принадлежи на реда; правилното членуване; оформянето на пряка реч с кавички; употребата на предлози. Този формат е особено полезен, защото не изисква теоретично знание за правилото, а умение то да бъде приложено при четене – така, както се работи с текст при редактиране. Втората част се състои от пет въпроса с разгърнат писмен отговор и с оставено място за работа. Те обхващат четири творби от учебното съдържание – „Андрешко“ на Елин Пелин, „До моето първо либе“ на Христо Ботев, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев. Изискват се различни умения: формулиране на основна тема, разчитане на символи и на техните внушения, характеристика на герой, определяне на ролята на второстепенен образ и проследяване на развръзката в повествователна творба. Отговорите са изведени накрая. При езиковите задачи е посочена конкретната грешка и правилният вариант, а при литературните са дадени примерни решения, като при два от въпросите отговорът е разгърнат по точки. Материалът е подходящ за контролна работа, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Готов е за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е съчетаването на двете части. Именно така изглежда и изпитният формат, а подготовката поотделно често оставя едната страна занемарена. Полезни са и разгърнатите примерни отговори. При въпроса за символите отговорът е подреден по отделни образи, всеки с обяснение какво внушава – модел, който може да се приложи и при друга творба. При въпроса за развръзката пък е показано как се проследяват последователните етапи, вместо да се преразказва краят. Ценно е и разнообразието на литературните въпроси. Те не са еднотипни, а изискват различни умения – от кратко формулиране на тема до анализ на образна система, което дава по-точна представа за подготовката. За преподавателя материалът съкращава проверката с готовите отговори и с ясно посочените грешки в езиковата част.

В края на седми клас проверката вече не се свежда до разпознаване на заглавие и автор. Този вариант за изходно равнище върви от цитата към творбата и от мотива към тезата – проверява какво остава от цялата година и дали ученикът е готов за следващия етап. Обхватът включва основните творби от учебното съдържание: „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“, „Една българка“, „По жътва“, „По жицата“, „Неразделни“, „Немили-недраги“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“. Проверката засяга и авторите на тези произведения. Задачите с избираем отговор са построени по различни модели. Първата изисква разпознаване на цитат, който не принадлежи на посочената творба – формат, който проверява реално познаване на текста, а не обща представа за него. Следват задачи за съответствие между творба и автор и между творба и жанр, като вариантите включват правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася цитат с името на героя, който го произнася – проверка, изискваща познаване на репликите в конкретно произведение. Включена е и биографична задача, при която по няколко характеристики трябва да бъде разпознат писателят. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърденията за герои, жанр и идея в няколко творби едновременно. Отделни задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретен текст и откриване на мотив, общ за две произведения. Свободните отговори са с нарастваща трудност. Първо се изискват особености на одата като литературен вид, след това – посочване на мотив за две конкретни творби. Следва задача с разгърнат отговор върху цитат от „По жътва“, която изисква тълкуване на сравнение и на неговото въздействие. Финалната задача е най-важната: формулиране на теза по литературен въпрос. Тя не проверява запомнено съдържание, а умение, което стои в основата на интерпретативното съчинение – способността мисълта да бъде събрана в ясно и защитимо твърдение. Отговорите са изнесени след задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за задачата с тълкуване на цитат. На учителя тестът дава готова проверка в края на учебната година – показва степента на усвояване и готовността за преминаване към следващия етап. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на интерпретативно съчинение.

Обемен изпитен вариант, който покрива почти цялата програма за седми клас и по двата предмета. Броят на задачите надхвърля този в реалния изпит, което го прави подходящ и за упражнение, и за пробна работа. Задачите са 56 и следват няколко части. В началото е поместен откъс от биографичен текст за Христо Ботев, написан от негов съвременник. Върху него са зададени четири въпроса – за липсващата информация, за вида на речта, за фактическа точност и за причината дадена дата да се разминава с посочената в учебниците. Втората част е върху езиковите норми. Тя е най-обширна и обхваща пунктуацията при обособени части и при подчинени изречения, правописа на отделни думи в свързан текст, членуването, употребата на местоименни форми, слятото и разделното писане, както и броенето на пропуснати запетаи в цял пасаж. Третата част е върху синтаксиса: видове изречения по състав, видове сказуеми, синтактична служба на подчертани думи, разграничаване на просто от сложно изречение, еднородни части и приложение. Четвъртата част проверява лексиката и теорията на литературата – значения на думи, отношения между двойки понятия, разпознаване на изразни средства по цитат, омоними и пароними. Отделна и голяма група задачи е върху стихотворението „На прощаване“ на Христо Ботев – назоваването на героя, противопоставянията, синтактичната служба на изрази от текста, реторическите фигури. Последните шест задачи изискват писмен отговор: попълване на изречение, определяне на служба, допълване на два пропуснати стиха и три тълкувателни въпроса върху заглавието и върху два ключови стиха. Отговорите са изведени накрая, с разгърнати примерни решения при свободните задачи – включително пълно тълкуване на трите въпроса върху стихотворението. Материалът е подходящ за подготовка за националното външно оценяване, за пробен изпит в клас и за самостоятелна работа през цялата година. Може да се решава наведнъж или на части. Основното му предимство е обхватът. В един материал са събрани всички типове задачи, които се срещат на изпита, а голямата им бройка позволява всяко правило да бъде проверено повече от веднъж. Полезно е и това, че езиковите задачи стъпват върху свързан текст. Изреченията, в които се търсят грешки, съдържат сведения за творческата история на стихотворението, за връзката между двама възрожденци и за съдбата на майката – така подготовката по правопис върви заедно с натрупване на знания за творбата. Ценна е и последната част. Разгърнатите отговори показват какъв обем се очаква при въпрос за смисъла на заглавие или на стих и как се строи кратко тълкуване – умение, което носи най-много точки на изпита.

Обемен вариант за края на първия срок – тридесет и пет задачи, от които повече от половината са посветени на литературата. Материалът обхваща както работата с непознат текст, така и подробно познаване на изучените творби. Първата част стъпва върху художествен откъс за състезание по скокове във вода, придружен от схема с класификация на водните спортове. Задачите проверяват именно съотнасянето между двата източника – каква връзка има схемата с текста и към коя категория спада спортът на героинята. Следват задачи за извличане на информация, за избор на подходящо заглавие и за разчитане на подтекста във финалното изречение – умение, което изисква разбиране, а не преразказ. Лексикалната част включва въпроси за експресивната лексика, за термините, за думи с чужд произход, за разпознаването на остарели думи, за синонимия и една задача за откриване на излишна дума в ред. Включени са и свободни отговори – обосновка защо текстът е художествен, назоваване на медиен жанр и извличане на експресивни думи от самия откъс. Редакционната задача е кратка, но съдържа няколко типа грешки едновременно, включително членуване и главна буква. Литературният блок е разделен на две части. Първата обхваща възрожденската поезия – образи и проблеми в стихотворенията на Чинтулов и подробна група задачи върху „На прощаване в 1868 г.“: тема, идея, мотив в заглавието, характер на лирическия герой, вярна и невярна преценка за творбата. Втората и по-обширна част е посветена изцяло на „Немили-недраги“ от Иван Вазов. Задачите следват хода на повестта: характеристика на Бръчков в първа глава, съотнасяне на цитат с герой, поводът за речта на Странджата, съдбата на хъшовете след болестта му, езикови особености на описанието в десета глава, качествата на Македонски, смисълът на израз от текста, събитията след Освобождението. Проверката слиза до подробности, които изискват реално прочитане на творбата. Финалните задачи са с разгърнат отговор – две качества на герой и обширно разсъждение за въздействието на словото на Знаменосеца върху хъшовете. Отговорите са изнесени след задачите, с подробен примерен текст за последната задача, който може да послужи като образец за аналитичен отговор. Предвидено е и място за вписване на точки и оценка. На учителя материалът дава готова класна работа с широк обхват и възможност за диференциране. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва дали познаването на повестта е достатъчно детайлно.

Тест по български език, посветен на начините за предаване на чужда реч и на правилното оформяне на цитата. Темата е сред най-приложимите в обучението, тъй като цитирането се изисква при всяко съчинение и отговор на литературен въпрос, а грешките при него са особено чести. Началните задачи изясняват теоретичната основа: кои са начините за предаване на чужда реч, с каква цел се въвежда цитат в даден текст и как се оформя вътрешната реч на герой. Задачите са с отрицателна формулировка и изискват точно разграничаване между близки понятия. Значителна част от теста е посветена на самото цитиране. В четири последователни задачи са дадени по четири примера, всеки от които съчетава авторско изречение с цитат от изучена литературна творба, и трябва да се открие онзи, в който е допусната грешка. Проверяваните случаи обхващат различни положения: цитат, вграден в изречението, цитат след въвеждащ израз с двоеточие, цитиране на стихове с отделен ред, както и случай, в който изразът е предаден не като цитат, а по друг начин. Материалът за тези задачи е взет от изучени произведения на Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Алеко Константинов, което ги прави полезни и като преговор по литература. Отделна част стъпва върху откъс от „Божура“ на Йордан Йовков. Задачите към него изискват тълкуване на устойчив израз и намиране на негов синоним, извличане на информация от текста, разпознаване на втория начин за предаване на чужда реч в него, както и откриване на примери за три различни минали глаголни времена – съчетание на лексикално, синтактично и морфологично умение. Финалната задача е практическа и с най-висока тежест. Дадени са три изречения с мисли на известни личности, в които липсват препинателните знаци, и те трябва да бъдат поставени. Трите случая са различни по строеж – цитат след въвеждащ израз, цитат с последващо пояснение и цитат с вмъкната авторска реч, което изисква прилагане на три отделни правила. Отговорите са изнесени след задачите, включително правилно оформените изречения от последната задача. На учителя тестът дава готова проверка. На ученика служи като упражнение с пряка полза при писане.