Стари коли под непрестанния дъжд: цялото стихотворение „Коли“ от Атанас Далчев

Пет строфи, в които зимният път се оказва последен път. Пред читателя е самото стихотворение „Път“ на Атанас Далчев, изписано изцяло, така както е създадено през 1925 г. Текстът започва с обръщението към зимния път, прекосяващ пустинните и безбрежни долини от сняг, и с двете дълбоки бразди, останали от преминала кола. Следват въпросите кой е минал, защо и накъде, а после и картината на самото преминаване сред воплите на вятъра и дълбоката мъгла. Стихотворението се чете онлайн в оригиналния си вид, с авторовата строфика и с годината на създаване. Подходящо е за подготовка на анализ, за откриване на точни цитати, за работа върху образите на зимата, пътя и следата и за наизустяване. Товарът на черната кола, картината с враните и последната строфа с дърветата край пътя са оставени за самия текст.

Пълният текст на Далчевото стихотворение „Камък“ от 1927 г. е поместен тук в петте си строфи, без съкращения. Творбата тръгва от едно съвсем просто наблюдение: хората и дърветата остаряват, дните и листата падат, а камъкът остава същият. Оттук нататък лирическият говорител се обръща направо към него като към събеседник и изброява всичко, което камъкът няма. В средните строфи размисълът се разширява назад към древността и стига до въпроса защо човекът е ваял боговете си точно от гранит и мрамор. Финалната строфа обръща цялата логика на творбата с една кратка формула, която учениците най-често цитират в съчиненията си. Текстът е подходящ за подготовка по Атанас Далчев, за анализ на предметността в поезията му и за точно цитиране в интерпретативно съчинение.

Едно от най-ведрите стихотворения на Атанас Далчев, посветено на Радой Ралин и дадено тук в пълния си вид, заедно с годината на създаване. Творбата тръгва от една домашна вещ и от една шеговито суеверна мисъл: вехтият дъждобран има странната сила да спира дъжда. Оттам стихотворението се разгръща като поредица от картини, свързани с дългите дъждовни дни. В средната част са изредени онези, заради които на лирическия говорител му става жал: детето, залепило чело о стъклото, врабецът под стрехата, хората, които работят шест дни и в неделя нямат къде да отидат. След това дъждобранът е взет и картината се преобръща: паркът се изпълва с глъч, смях и слънчеви петна. Финалът връща вниманието към самия говорител, останал странен и сам сред общото веселие, и стига до тихото обяснение защо все пак си струва да стоиш на стража. Текстът е подходящ за наизустяване, за цитиране в интерпретативно съчинение, за упражнения върху предметността в поезията на Далчев, върху иронията и самоиронията и върху вещта, превърната в герой. Страницата съдържа самата творба, без анализ и без въпроси към нея.

Пълният текст на стихотворението „Синеокото момче“ от Атанас Далчев, с посвещението и с годината под него, поместен в цялост, без съкращения и без коментар. Петте строфи се четат за минута, а записът е удобен за преписване, за наизустяване и за точно цитиране в съчинение или в отговор на литературен въпрос. Личат и опорите на внушението: потъмняващата стая, прекъснатата игра, прозорецът, лястовиците и капчиците по жиците, а накрая думите, които се раждат върху устните на детето. Подходящо за ученици и учители, на които им трябва верният текст на творбата, преди да започне тълкуването ѝ.

Стихотворението „Равнина“ на Атанас Далчев от 1936 година е дадено тук в пълния си текст. То започва с картина, в която пътищата спират във небето, и с въпрос към пътника какво е видял из безкрайната равнина, където сенките на облаците пасат. Отговорът нарежда няколко зрителни видения от изминатия път, между които и срещата с жена сред нивите в утринна омара, а последната строфа връща въпроса и го обръща към паметта. Записът съдържа само поетическия текст, без анализ и без бележки. Подходящ за четене и рецитиране в час, за точно цитиране и за подготовка на самостоятелно тълкуване на творбата.

Едно бродене из вечерната улица, което неусетно се превръща в пътуване през два далечни града: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Вечер“ от Атанас Далчев. Творбата е от 1930 г. и започва със самотния вървеж на лирическия говорител под догарящото на запад небе. Оттам споменът го отнася към Неаполитанския залив с параходите, които се завръщат като стадо привечер, и с хората в пъстри дрехи по кея, а после към Париж и затварящата се Люксембургска градина, където една тръба звучи призивно, мракът слиза леко над белите алеи и деца вървят подир тръбача. Двете картини се затварят с един и същ горчив стих, а финалът превръща личното раздвоение във въпрос за самия човешки живот. Текстът е даден изцяло, без съкращения и без коментар, с оригиналното си делене на стихове. Удобен е за четене в час, за точно цитиране в анализ или в интерпретативно съчинение, за проследяване на мотивите за спомена, самотата и бавното изчезване, както и за подготовка върху предметността в лириката на Атанас Далчев.