Контролна работа по български език върху думите като части на изречението – части на речта, допълнения, определения и приложение в 23 задачи с отговори

Контролна работа по български език, при която повечето задачи изискват не назоваване на понятие, а преценка на конкретно съчетание или изречение. Двадесет и трите задачи с избираем отговор обхващат частите на речта и службите, които те изпълняват в изречението. Началото е насочено към правилността на изказа. Първата задача изисква да се открие изречението с грешка при съгласуването – случай, в който бройната форма е употребена неправилно спрямо съществителното. Втората проверява знака за край на изречението, като грешката е в несъответствието между възклицателния характер на изказването и поставения знак. Тези две задачи внасят в контролната и езикова норма, не само синтаксис. Следва част за частите на речта. Проверява се разграничаването на думи, означаващи признаци, както и откриването на дума, която не е съществително име или глагол сред думи от един и същи корен. Този похват не позволява ориентиране по значението, а изисква разпознаване на граматичната принадлежност. Значителна част от задачите се отнася до допълненията. Проверява се с какво може да бъде изразено непрякото допълнение, в кое изречение то присъства и кой глагол допуска пряко допълнение, а кой не. Включена е и задача за правописа на предлог. Наречието е застъпено с две задачи: една теоретична – за неизменяемостта му – и една практическа, при която трябва да се открие съчетанието, в което една и съща дума не е наречие, а прилагателно име. Отделни задачи разглеждат обстоятелствените пояснения: кога съчетание от предлог и съществително не изпълнява такава служба и в кое изречение има едновременно пояснения за начин и за място. Последната част е посветена на определенията. Проверява се какво пояснява определението и в кое място на изречението, разграничението между качествени и относителни прилагателни, съгласуваното и несъгласуваното определение, както и приложението – начинът на свързване и разпознаването му в конкретно съчетание. Особено ценна е задачата, в която едно и също съчетание е дадено в четири изречения и трябва да се посочи къде то е определение. Отговорите са дадени накрая в кратък списък. На учителя контролната дава готова проверка. На ученика служи за преговор преди изпитване.

Тест по български език, посветен на второстепенните части в простото изречение и на частите на речта, с които те се изразяват. Петнадесетте задачи с избираем отговор покриват темата от няколко страни и позволяват проверката да се проведе в рамките на един учебен час. Началните задачи изискват анализ на конкретно изречение. Първата е с отрицателна формулировка – трябва да се посочи коя част липсва в дадено изречение, което налага да бъдат разпознати всички останали. Втората пита с каква част на речта е изразено допълнението. Третата е най-взискателната: сред четири варианта трябва да се избере онзи, който точно изброява броя на всички второстепенни части в изречението. Тук грешка при една част води до грешен отговор, така че анализът трябва да е пълен. Отделна задача изисква откриване на изречение, в което допълнението е изразено със съществително име в определена форма – проверка, съчетаваща синтактичен и морфологичен разбор. Две от задачите са с графичен характер: дадено е изречение и трябва да се посочи схемата, която отразява неговия строеж. Този формат е ценен, защото изисква изреченията да бъдат представени нагледно, а не само описани с думи. Следваща линия в теста е насочена към частите на речта. Проверява се разпознаване на предлози в ред от думи, откриване на наречие сред сродни думи от един корен, разграничаване на качествено от относително прилагателно име в две отделни задачи, както и откриване на дума, която не е числително – при която сред вариантите присъства съществително, образувано от числително. Отделно място заемат задачите за функцията на думата в изречението. Едната изисква да се определи в кое съчетание дадена дума изпълнява служба на определение, а не на обстоятелствено пояснение – проверка, показваща, че една и съща дума може да има различна синтактична служба. Друга е насочена към обстоятелственото пояснение за време и изисква разграничаване от пояснения за начин и за място. Включена е и задача за членуването, при която трябва да се открие изречението с грешка – съчетаване на синтактично и правописно умение. Отговорите са дадени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на второстепенните части, с възможност да се използва изцяло или на части. На ученика тестът служи за преговор преди изпитване и показва къде синтактичният разбор още не се извършва уверено.

Тест по български език върху определението като второстепенна част на изречението. Двадесетте задачи са с избираем отговор и по четири варианта, а по-голямата част от примерите са кратки словосъчетания, което прави проверката ясна и достъпна. Началните задачи изискват откриване на определението в дадено словосъчетание или изречение. Материалът е подбран така, че постепенно да се разширява представата за това какво може да бъде определение: най-напред прилагателно име, после местоимение, числително, наречие за количество и накрая съчетание от предлог и съществително. Тази подредба е сполучлива, защото ученикът обикновено свързва определението само с прилагателното и се затруднява при останалите случаи. Втора група задачи проверява въпросите, на които определението отговаря. Проследени са разликите между питането за качество, за принадлежност и за количество, което помага определението да бъде разпознато и когато е изразено с необичайна за него дума. Отделни задачи разглеждат същността на понятието: коя част на речта се пояснява от определението и по какъв начин то се отбелязва при синтактичен разбор. Тези въпроси са теоретични, но кратки и без излишни подробности. Обособена е и линия за видовете. Проверява се какво отличава съгласуваното определение, кой пример е несъгласуван и в кое словосъчетание към едно съществително има повече от едно определение наведнъж. Особено ценни са двете задачи, които свързват темата с членуването. При първата трябва да се посочи изречението, в което определението пред допълнението е членувано правилно с кратък член. При втората определението стои пред подлога и изисква пълен член. Тези задачи показват на ученика защо разпознаването на службата в изречението не е самоцелно упражнение, а условие за правилен правопис. Включена е и задача, която показва как чрез определение една част на изречението се разширява. Малкият обем на примерите е предимство при тази тема. Тъй като повечето задачи стъпват върху две-три думи, вниманието на ученика остава изцяло върху връзката между тях и не се разсейва от дълги конструкции. Така се изгражда навикът да се пита кое коя дума пояснява – а именно този въпрос води до верния отговор при всеки синтактичен разбор. Неверните варианти навсякъде са съставени от действителните части на същото словосъчетание или изречение. Затова отговорът не може да се даде по изключване: ученикът трябва да определи службата на всяка от предложените думи, преди да избере. Отговорите са изнесени след задачите. Всеки от тях е придружен с кратко обяснение, което посочва коя дума какво пояснява и на какъв въпрос отговаря, а при задачите за членуване е обяснено и защо се изисква точно този член. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, подходяща и за кратко упражнение в началото на час. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение с пряка полза при членуването, където правилният избор зависи от това дали думата е подлог, или допълнение.

Двадесет задачи, които обхождат почти всичко изучено дотук – от една сгрешена буква до изречение без нито един препинателен знак. Контролната работа проверява едновременно правописа, значението на думите и строежа на изречението. Началото на работата е правописно. Три задачи изискват да се открие сгрешената или единствената вярно написана дума, при това сред примери, които звучат еднакво и се различават само по буква. Следват задачите за сродните и за сложните думи, при които трябва да се разпознае онова, което не отговаря на условието. Членуването заема отделно място и е представено с два различни случая – веднъж се търси грешката, веднъж правилното изречение. Това е мястото, на което се греши най-често, и двойната задача не позволява отговорът да бъде налучкан. Оттам работата преминава към частите на речта: разпознаване на вида местоимения и посочване на най-пълния морфологичен анализ на дадена дума. Втората задача е особено полезна, защото проверява дали ученикът знае кои граматични признаци задължително се посочват при разбор. Значението на думата е разгледано в няколко посоки. Проверява се откриването на синоними, разграничаването на омоними от антоними в две отделни изречения и различаването на пряко от преносно значение. Примерите са взети от живата реч, което ги прави разбираеми и запомнящи се, а разликата между близките понятия – осезаема. Последният дял е синтактичен и е най-обширният. Проверява се с каква част на речта е изразен подлогът в два различни случая, в кое изречение определението е изразено с местоимение, къде сказуемото не е съставно именно и в кое изречение липсват еднородни части. Финалната задача изисква да се преброят запетаите в дълго изречение, останало съвсем без препинателни знаци – задача, която обединява всичко научено за строежа на изречението. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на срока или на раздела: не изисква подготовка, обхваща лексика, морфология, синтаксис и пунктуация в компактна форма и позволява резултатът да се разчете по блокове. Отделните части вършат работа и като кратки упражнения. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Показва точно кои са слабите места – при членуването, при разграничаването на близките понятия или при частите на изречението – и дава възможност за самопроверка по приложените отговори, без чужда помощ.

Дванадесет задачи, а последните пет изискват ученикът сам да напише отговора си. Точно това превръща материала от проверка на разпознаване в проверка на владеене. Темата е една от най-объркваните в началния курс по лексикология – видовете думи според значението им. Тук тя е упражнена от всички страни, при това на две страници. Първата половина е със затворени задачи и започва с три поредни, които изискват да се посочи думата, различна по значение от останалите. Формат, при който трябва да се прецени всяка от четирите наведнъж, а не само една. Следват две задачи за противоположни значения. Тук неверните възможности са особено умело подбрани: сред тях стоят двойки, които изглеждат противоположни, но всъщност означават близки неща. Отделно място заема задача с преносен израз – търси се думата, с която той не може да бъде заменен. Три от възможностите вършат работа, а четвъртата не – и точно тази трябва да се открие. Следва въпрос върху две изречения с еднакво изписана дума, употребена в различно значение, при който трябва да се назове точното понятие за такъв случай. Втората половина е изцяло с отворени задачи и е свързана в една обща линия. Началото ѝ е находчиво: дадени са две недовършени изречения, характеризиращи човек с променливо настроение, и ученикът трябва да ги допише. После идват два въпроса върху собствения му отговор – какви са добавените думи по значение и към кои части на речта принадлежат. Именно тази верига е най-ценна. Ученикът първо създава примера, а после го анализира, вместо да работи с готов чужд материал. Следва задача за подчертаване на думите с преносно значение в едно изречение – трудна, защото всички те са глаголи и прилагателни от обичайната реч, само че употребени за неодушевени явления. Финалната задача изисква да се запишат синоними на дадено прилагателно име – проверка, при която не се посочва, а се търси от собствения речник. Отговорите са пълни за всичките дванадесет задачи, включително изписаните думи с преносно значение и допълнените изречения от отворената част. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Отворените задачи вършат работа и поединично – като кратко упражнение в час или като домашна работа. За ученика ползата е ясна: всички основни понятия са упражнени в един лист, а половината задачи го карат да пише, а не да избира между готови възможности. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Да разпознаеш частите на речта е едно, да боравиш с формите им – съвсем друго. Тази контролна работа проверява второто: седемнадесет задачи, които тръгват от простото разграничаване и стигат до тънки различия, при които решава едно ударение или една буква. Първите задачи поставят основата – кои думи са съществителни имена сред сродни на тях и коя част на речта се изменя по лице. Оттам работата бързо се задълбочава и всяка следваща част на речта получава свой кръг от задачи. Обширен блок е посветен на личното местоимение. Проверяват се падежните форми и разграничаването им, разпознаването на именителния падеж в изречение и разбирането защо две форми на едно и също местоимение не са взаимозаменяеми. Към тях се добавят задачи върху правописа на притежателните местоимения – мястото, на което се допускат едни от най-упоритите грешки в писмената реч. Глаголът заема средището на теста. Търсят се основната форма, разпознаването на минало несвършено време, разликата между две форми, които се различават единствено по ударение, и употребата на обобщено сегашно време. Отделна задача излиза извън граматиката и проверява кои глаголни времена са присъщи на различните видове текст – връзка между морфология и стилистика, която рядко се упражнява, а се пита често. Следва блок върху неличните глаголни форми: разпознаване на причастие сред близки по вид прилагателни имена, определяне на конкретен вид причастие и проверка на твърденията за граматичните признаци на причастието и деепричастието. Краят на теста е върху неизменяемите части на речта – разграничаване на предлог сред сродни думи и преброяване на наречията в изречение, задача, която изисква реален синтактичен поглед, а не разпознаване по списък. Всички задачи са с четири възможности и еднозначен верен отговор, а отговорите са приложени накрая. Проверката отнема минути и позволява безспорно точкуване, а обемът е съобразен с един учебен час. За учителя това е готова контролна работа без подготовка: обхваща целия раздел в оценима форма, редува лесни и трудни задачи и показва веднага дали затруднението е при местоименията, при глаголните времена или при причастията. Отделните блокове вършат работа и самостоятелно, като кратки упражнения върху една част на речта. За ученика е точна репетиция преди контролното. Приложените отговори дават възможност за самопроверка, а задачите съсредоточават вниманието върху типичните грешки – при падежните форми, при притежателните местоимения и при разграничаването на глаголните времена.