Контролна работа. Лично местоимение. Видове. Български език – 5 клас

1. В кое от изреченията има лично и относително местоимение? А) Който го мързи да работи, гладен си ляга. Б) Този, който говори много, може много да сгреши. В) Тази събота ще идем до манастира, за който ти разказвах. Г) Аз съм човекът, на когото трябва да се извините. 2. В кое изречение е допусната грешка? А) Момчето, чийто родители работят в ресторанта, донесе пицата. Б) Иван, който участва в турнира по шах, днес не беше на училище. В) Учениците, чийто успех е отличен, ще получат грамоти. Г) Лястовиците

1. Местоимението е: а) част на речта, с която се назовават предмети, лица, явления, абстрактни понятия; б) част на речта, с която се заместват имена или техни признаци; в) част на речта, която означава качество или свойство, неотделими от самия предмет. 2. В българския език има: а) 6 вида местоимения; б) 5 вида местоимения; в) 9 вида местоимения. 3. Прочетете текста. Поставете на мястото на многоточията пропуснатите местоимения: Вазов е първият професионален писател в българската културна история

Шестнадесет задачи, които покриват цялата предходна година – и то в пропорция, каквато рядко се среща: половината върху езика, половината върху литературата, а накрая работа с приведен текст. Началната проверка, направена както трябва. Езиковата част минава през морфологията, синтаксиса, правописа и пунктуацията, без нито една тема да остане непроверена. Отделни задачи разглеждат показателното и въпросителното местоимение, деепричастието, еднородните части, междуметието и терминологичната употреба на дума в контекст. Три от задачите са върху глаголните времена и това е сполучливо решение: минало предварително, минало неопределено и разграничаването им от останалите се проверяват поотделно, вместо в общ въпрос. Точно тези времена се смесват най-често. Правописът е представен чрез променливото Я, а пунктуацията – чрез изречение, в което запетаята трябва да бъде на правилното място сред четири правдоподобни варианта. Литературната част не изисква преразказ. Задачите проверяват съотнасянето между автор и заглавие, разпознаването на жанр и определянето на водеща тема, при това с творби от различни автори – Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Веселин Ханчев. Похватът с разместените двойки автор и творба е особено ефикасен, защото веднага показва кой е чел и кой не. Финалната част е върху приведен откъс от „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ на Иван Вазов. Двете задачи към него са отворени и с различна тежест. Първата изисква да бъдат намерени два израза с дума в преносно значение – задача, при която не се избира от готови варианти, а се търси в текста. Втората е съвсем кратка по обем, но не и по трудност: представата за родината трябва да бъде формулирана в едно-единствено изречение. Именно това ограничение прави задачата ценна, защото изисква сгъстяване, а не разказване. Отговорите са приложени за всички задачи, включително по няколко възможни решения при двете отворени, с изричното указание, че се приемат и други формулировки – уточнение, което пази проверяващия от прекалено строга преценка. Преподавателят получава ясна начална картина: резултатът се разчита по блокове и веднага показва къде е пропускът – в езика или в литературата, в морфологията или в пунктуацията. Тестът се събира на два листа и не изисква подготовка. За ученика това е преговор на цяла учебна година, събран на две страници. Приложените отговори позволяват самостоятелна подготовка още преди първия учебен ден, а отворените задачи показват какъв обем се очаква при писмен отговор.

Пробен изпит в реалния формат на националното външно оценяване – с двете задължителни части и с преразказ накрая. Който го реши веднъж, вече знае какво го чака и няма да губи време в четене на условията. Първата част започва нетипично: с научнопопулярен текст за устройството на окото, придружен от схема. Върху тях са зададени десет задачи, а някои изискват информацията от текста и от схемата да се съпоставя – умение, което се проверява на изпита и рядко се упражнява в час. Форматите тук са необичайно разнообразни: извличане на липсваща информация, разпознаване на вярно твърдение, определяне на сфера на общуване, откриване на думата, която не е термин, обяснение на значението на израз, две задачи с отбелязване и съотнасяне. Оттам тестът преминава към езиковите норми. Задачите обхождат фразеологизъм, видове изречения по състав, подчинени изречения и пунктуация. Кулминацията е задача, при която трябва да се препише цял откъс, като се отстранят четиринадесет грешки от три различни вида наведнъж. Литературният блок покрива широк кръг творби. В него влизат „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Ралица“ на същия автор, „Една българка“ и двете оди на Иван Вазов, „Немили-недраги“. Въпросите се движат между характеристика на герой, изразни средства, композиция и ценности на родовия свят. Отделно място заема задачата с таблица, в която четири определения трябва да бъдат съотнесени с литературоведски термини – ретроспекция, инверсия, композиционна рамка и кулминация. Първата част завършва с отворена задача върху един мотив от баладата, при това с приложени опорни думи – находка, която помага на по-слабия ученик, без да му дава готовия отговор. Втората част е преразказ от името на герой. Приведен е цял разказ от съвременна авторка, а към него е дадено и началото на преразказа като образец за преминаването към първо лице. Текстът е увлекателен и с неочакван обрат, което прави задачата далеч по-приятна от обичайните откъси за преразказ. Отговорите са пълни: изписан е целият поправен текст при задачата с четиринадесетте грешки, разписани са съответствията при двете таблици и е даден примерен отговор на отворената задача. Преподавателят получава готова репетиция за изпита, без нужда от подготовка. Двете части вършат работа и поединично – първата като контролно, преразказът като отделна писмена работа. За ученика приложеният поправен откъс и примерният отговор показват какво точно се очаква, а началото на преразказа решава най-трудния момент – първите изречения.

Изпитен вариант, изграден изцяло по формата на националното външно оценяване – с непознат текст и таблица към него, езиков и литературен блок и дидактическа задача за преразказ. Двадесет и пет задачи в първата част и пълният текст за преразказване във втората, придружени от отговори. Основата на първата част е научнопопулярен текст за несъзнателните рисунки и графологичния анализ, поднесен заедно с таблица. Значителна група задачи проверяват точно това умение, което на изпита се оказва решаващо – работата с два източника едновременно: съотнасяне на текста с таблицата, откриване на информация, която присъства само в единия от тях, и преценка кое твърдение отговаря на двата взети заедно. Включени са и задачи за сферата на общуване, за значението на думи от текста и за синонимни отношения, както и задача със свободен отговор, изискваща извод въз основа на комбинирана информация. Езиковият блок е съсредоточен върху едно изречение от текста и го анализира последователно от седем страни: видове местоимения, вид на изречението по състав, извличане и определяне на сказуемите, замяна на подчинено изречение с причастие, роля на запетаите, преобразуване в обособена част, правило при членуването на еднородни части. Отделно е поставена обемна редакционна задача с абзац, в който са натрупани правописни и пунктуационни грешки, както и грешки при членуването. Литературният блок обхваща творбите от учебното съдържание за седми клас. Задачите изискват откриване на общ образ в няколко произведения, разграничаване на герои с и без прототипи, преценка на твърдения за отделни творби и съпоставка между две произведения. Две от задачите са таблични: първата свързва литературни термини с конкретен пример и творба, втората съотнася художествени пространства със заглавието на произведението. Първата част завършва със задача за разгърнат отговор върху цитат от „Една българка“ на Иван Вазов. Втората част съдържа дидактическата задача с пълния текст на разказа „Ден преди Коледа“ от Деян Енев и изискване за преразказ от определена позиция. Отговорите са изнесени в самостоятелен раздел – верните букви, попълнените таблици, редактираният вариант на текста и примерен отговор на задачата с разгърнат текст. На учителя материалът дава готов пробен изпит, който може да се проведе в реални условия и да се провери бързо, както и отделни блокове за упражнение в час – работата с два източника и редактирането са подходящи и за самостоятелна задача. На ученика тестът позволява да се изпробва в пълния формат преди изпита, да прецени разпределението на времето и да установи къде подготовката е недостатъчна – в езиковия анализ, в познаването на творбите или в преразказа.

1. Какви са подчертаните думи в изречението според речниковото им значение? Излязох от блока, но се сетих, че си забравих блока за рисуване. A) синоними Б) антоними B) омоними Г) сродни думи 2. На кой ред НЯМА дума с представка? A) достигам Б) разтапям B) приближавам Г) искам 3. На кой ред е посочено лично местоимение? A) той Б) мой B) свой Г) твой 4. В кое изречение думата високо е наречие? A) Васко е високо и слабо момче. Б) Тя отговори високо на поставения въпрос. B) Покатерих се на високо дърво.