Контролна работа. Медиен и художествен текст. Български език – 7 клас. (Вариант 1)

Осемнадесет задачи – половината върху езика, половината върху творбите от предходната година. Тестът е предназначен за първите дни на новата учебна година и показва с какъв багаж се тръгва напред. Езиковата част започва със синтаксиса: видовете сказуемо и разграничаването на сказуемното определение от близките му по вид конструкции – две задачи, при които почти еднакви изречения се различават само по служба на думата. Следва пунктуацията, представена подробно. Проверява се изписването на приложение, поставянето на знаци при обособени части и при вметнати изрази, а отделна задача изисква да се посочи единственото изречение без грешка сред четири дълги и заплетени примера. Този тип въпрос вече е от изпитен формат и се решава само с внимателно четене, без бързане. Морфологичният блок обхваща правописа на местоимение в множествено число, разпознаването на ред с глаголи само от несвършен вид, определянето на глаголно време и на наклонение. Задачите са кратки, но покриват точно местата, където се греши най-често – и в устната, и в писмената реч. Литературната част преминава през седем изучени творби. Проверява се кой момент от една поема носи идеята за славата, на какво се дължи уважението към един герой от повест, как четникът се озовава в гората, каква е първопричината за националното самочувствие в едно стихотворение и с какво се свързва нещастието в едно семейство. Част от задачите изискват да се посочи неточният отговор – формат, който не позволява случаен избор. Три от въпросите са върху изразните средства. Единият търси кои две са употребени в известен стих, а другият изисква четири различни средства да бъдат съотнесени с четири цитата от едно стихотворение – задача за съответствия, която проверява разпознаване, а не запомнени определения. Отделен въпрос се спира на епизод от пътепис и на мястото, където разказвачът среща една възрастна жена. Отговорите са дадени накрая, като при част от тях е приложено и кратко обяснение или правилният вариант на изречението – така грешката се изяснява веднага. За учителя това е готов инструмент за входно ниво: не изисква подготовка, обхваща синтаксис, морфология, пунктуация и литература и показва по блокове къде е нужен преговор. Може да се използва цял или на части. За ученика е кратка и ясна проверка. Открива слабите места в самото начало, докато има време те да бъдат наваксани, и припомня най-важното от изучените творби. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Подготовката за държавния зрелостен изпит по български език и литература печели най-много от работа върху цялостен вариант, който възпроизвежда реалната структура на матурата. Настоящите тестови задачи за дванадесети клас следват именно този принцип и обхващат последователно всички изпитни компоненти. Първата част включва задачи с избираем отговор върху правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма, както и въпрос върху фразеологични антоними. Следва литературен блок с въпроси върху творби от Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Петя Дубарова, Димчо Дебелянов и Йордан Йовков – разпознаване на стихове по цитат, функция на рефрена, композиционни похвати, опозиции в художествената образност, водещи идеи и внушения, изразни средства. Централно място заема работата с три текста, посветени на Черно море – медийна публикация, енциклопедична статия и публицистичен текст за климатичните промени. Към тях са включени въпроси за сферата на общуване, за проверка на фактическата информация, за речеви дейности и за значения на думи, както и задачи с разширен отговор: определяне на общата тема, формулиране на теза в 3–4 изречения и създаване на резюме. Редакционната част поставя задачи за избор на най-уместен израз, за членувани форми, за употреба на местоимения и на учтиви форми, както и упражнение за откриване на пропуснати препинателни знаци. Върху откъс от „Под игото" на Иван Вазов се търсят конкретни примери, илюстриращи борбения дух на българите и промяната у чорбаджи Марко. Отделна задача изисква свързване на литературни герои и заглавия с техните автори. Финалната част предлага стихотворението „Вяра" на Никола Вапцаров и тема за аргументативен текст по избор – интерпретативно съчинение или есе. В края са приложени отговорите на всички задачи, включително примерни решения на въпросите със свободен отговор, което позволява самостоятелна проверка и точна самооценка.

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Три от задачите тук са за нещо, което рядко се проверява – лексикалната грешка. Не правопис, не запетая, а неправилно употребена или неподходящо съчетана дума. Именно това е и най-трудното за откриване, защото изречението изглежда безупречно. Двадесет и четири задачи с изборен отговор и отговори накрая. Езиковата част започва с тези задачи и продължава с правописа – членуване, сложни и съставни думи, употреба на главни букви. Пунктуацията е застъпена с няколко въпроса, сред които и задача с номерирани позиции, при която трябва да се посочи в кои от означените места запетая е необходима. Граматичният блок проверява съгласуването и формите в изречения от публицистичен и научен характер. Отделно място заема задача за синонимни фразеологични изрази – проверка, при която трябва да се премислят и четирите реда, преди да се посочи отговорът. Особено ценна е задачата за попълване на пропуски. Даден е свързан текст с четири празни места, а за всяко от тях са предложени по три близки по значение думи. Изборът се прави по съчетаемост и по стил, а не по определение – упражнение, което подготвя пряко за задачите от изпитния формат. Подредбата е ясна: първо думата и нейната употреба, после изречението и препинателният знак, накрая текстът – и оттам литературата. Литературната половина обхваща широк период и различни типове знание. Две от задачите изискват свързване с два стълба: творби с техните жанрове и герои с произведенията, в които се срещат. Този формат се решава по-бавно и отсява онези, които помнят имена, но не и принадлежността им. Няколко въпроса са върху литературните направления – кое твърдение за определено направление не е вярно, кои признаци характеризират друго и кое явление принадлежи само на следвоенния модернизъм. Тези задачи изискват система, а не отделни спомени. Останалите работят с конкретни творби: коя от тях има мото, в коя има епилог, кой мотив е характерен за дадено стихотворение и какво изразно средство е употребено в цитиран откъс. Отделен въпрос дава по-дълго критическо твърдение за символен предметен образ и изисква творбата да бъде разпозната по него – задача, близка до изпитната. Финалният въпрос е обобщаващ и обхваща наведнъж няколко произведения, като изисква да се посочи единственото вярно твърдение сред четири. Отговорите на всичките двадесет и четири задачи са изведени накрая, включително попълнените думи и разписаните съответствия при задачите за свързване. Обемът е по-голям от обичайния за входно равнище и точно това е предимството – двадесет и четири задачи дават достатъчно данни, за да се види картината, а не само една случайна проба. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки понятия и съседни творби, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение. На учителя тестът дава готова входна диагностика с широк обхват – подходяща и като първи ориентир преди подготовката за зрелостен изпит. На ученика материалът показва къде е слабото място: в лексикалната норма, в правописа и пунктуацията или в познаването на творбите, жанровете и литературните направления.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи. Материалът е обемен и обхваща изученото през деветата година по двата предмета. Отличителното при този вариант е началото. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ, изпъстрен с диалектни и остарели думи, и четири задачи към него. Проверяват се разпознаването на експресивна дума, сферата на общуване, лексикалната група на дадена дума и – в отделна таблична задача – значението на шест остарели названия, които трябва да бъдат съотнесени с обясненията си. Тази последна задача е особено сполучлива. Ученикът не търси думите в речник, а ги разчита по контекста на самия откъс, което е точно умението, изисквано при четене на възрожденска и на диалектна проза. Езиковата част продължава с употребата на въпросителни местоимения, разпознаването на причастия в изречение, пунктуацията при подчинени изречения, глаголните форми за първо лице множествено число, правописа и членуването. Включени са и три лексикални задачи – значението на фразеологизъм, откриването на фразеологизъм, който не е синоним на останалите, и определянето на вида на грешката в изречение. Отделни задачи се отнасят до публицистичния текст и до употребата на двоеточие в различни случаи. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература – съотнасяне на творба с направление, характеристики на романтизма и сведения за творчеството на един от реалистите. Вторият дял е посветен на Възраждането. Проверяват се особеностите на епохата, образите и ценностите в първото историческо съчинение, конфликтът, връзката с фолклора и кулминацията в изучената поема, изразните средства и особеностите на няколко Ботеви стихотворения. Задачите за Ботевата поезия заслужават отделна дума. Те не се ограничават до едно стихотворение, а обхващат няколко наведнъж – кой образ е общ за две от тях, в кое има епиграф, кое послание ги свързва, коя особеност не е характерна за едно от тях. Така се проверява познаване на цялото творчество, а не на отделна творба. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище: започва със съвременна проза, минава през езиковите норми и стига до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва дали материалът е останал в цялост. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя особеност не се отнася, кой образ не присъства, кое изразно средство не е използвано. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен от задачите, а самите те са номерирани с ясно разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Материалът предлага втори, различен вариант на класната работа за края на учебната година, съобразен със същия учебен материал, но с изцяло нови формулировки и примери. Задачите са 40 и са разделени поравно между езиковата и литературната част. Езиковата част включва седемнайсет задачи с избираем отговор и три с писмен отговор. Проверява се разграничаването на прякото от преносното значение на думата, както и разпознаването на функционалните стилове по конкретни езикови белези: логическа последователност на изложението и превес на имената над глаголите при научния стил; достъпност, нагледни сравнения и оценъчна лексика при научнопопулярния; императивни форми, отглаголни съществителни, формули на деловото писмо и изказ на нормативен акт при официално-деловия; широк тематичен обхват, клишета и реторични въпроси при публицистичния. Отделна група задачи е посветена на лексиката – активна лексика, историзми, архаизми, паронимна замяна и евфемизми. Писмените задачи изискват съставяне на изречение с историзъм и обосновка, посочване на правила на нетикета при онлайн дискусия и съставяне на изречение в научнопопулярен стил с обяснение. Литературната част обхваща седемнайсет задачи с избираем отговор и три с разширен отговор върху „Сплин“ на Бодлер, „Есенна песен“ на Верлен, „История славянобългарска“, „Изворът на Белоногата“ и творбите на Ботев „Майце си“, „Моята молитва“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и „Странник“. Въпросите изискват разчитане на композиционни решения, символи и метафори, а няколко задачи са съпоставителни между отделни творби и автори. В края е приложен ключ, в който всеки отговор е обоснован с кратко обяснение, а към отворените задачи са дадени примерни отговори с очаквания обхват и посока на разсъждението.