„Епопея тъмна, непозната нам“: „Кочо“ от Иван Вазов, пълният текст на одата за защитата на Перущица

Пълният текст на разказа „Една българка“ от Иван Вазов, поднесен в оригиналния му вид, заедно с подзаглавието „Исторически епизод“ и с народния епиграф, който стои преди първия ред. Повествованието започва с точна дата и с ясно очертан исторически фон, следобеда на деня, в който Ботевата чета е разбита, и оттам въвежда в едно съвсем обикновено ежедневие край брега на Искър, където жени чакат ладията, а заптиетата решават кой да мине. Оттук нататък разказът следва пътя на една възрастна селянка от Челопек, тръгнала към Черепишкия манастир с болното си внуче на ръце. По този път тя се изправя пред няколко избора и всеки следващ иска от нея повече от предишния, а текстът ги подрежда в шест части със самостоятелни сцени. Читателят ще намери тук цялата поредица от епизоди, около които обикновено се води разговорът в час: молбата пред заптието на брега, среднощното хлопане по манастирската порта и разговорът със сърдития калугер, срещата в церовата гора и утрото, в което потерята излиза срещу селото. Финалът, в който се решава съдбата и на детето, и на момъка от гората, Вазов е оставил за последните редове и той остава да бъде прочетен в самия текст. Изданието е удобно за подготовка на преразказ, за точно цитиране при съчинение или анализ, за проверка на конкретна реплика и за четене на творбата наведнъж, без съкращения и прескачане.

Разказът на Елин Пелин е поместен така, както се чете в час: самият текст, без съкращения и без добавено тълкуване. Началото въвежда бедата: тежка болест тръгва от къща на къща, малката черквица стои отворена от сутрин до вечер, а свещеникът реди литургия след литургия. Много скоро към болестта се прибавя и суша, а описанието на изгорялото поле, на пресъхналите извори и на птиците, които падат от небето, е сред най-силните пейзажни страници у Елин Пелин. Върху този фон се разгръща същинският сблъсък. Младият учител твърди, че заразата се разнася от стария излак на мегдана, а дебелият свещеник отговаря с думите, които дават заглавие на разказа, и освещава водата напук. Текстът проследява как селото се разделя, как старите застават на едната страна, а момците на другата, и какво става в деня, в който излакът бива закован. Отделно място заемат сцената в кръчмата с обвиненията на свещеника към селяните, отговорът, който той получава от младите, и тъжното шествие на литията под нажеженото небе. Накъде водят последните страници и с какви думи свършва текстът, читателят вижда сам. Творбата е дадена с диалозите, с пейзажните картини и с образите на Младен, на учителя и на свещеника. Подходяща е за четене преди час, за преразказ, за търсене на точни цитати при характеристика на героите и за работа върху сблъсъка между вярата и знанието в творчеството на Елин Пелин.

Събрани на едно място, разказите на Ангел Каралийчев звучат по-скоро като стихотворения в проза, отколкото като случки с начало и край. Тук са пълните им текстове за четене, а не преразказ или анализ. „Гергьовски огньове“ е изповед на младия Калчо в деня преди Гергьовден: коситбата, срещата с куция Ибрахим при големия кладенец, обещаната мермерна чешма с девет корита, годеницата Мария и конете, които ще пасат на Белия камък, докато заиграят огньовете над скритото имане. „Земята на българите“ е лирично обръщение към родината като към жива жена, чиито очи помнят ослепените Самуилови войници, вдигнатия над светия старец Евтимий ятаган и куршума, пропищял една вечер в стария Балкан. „Змей“ пренася в света на поверието: Яна, която чака среща с невидимото същество на Коминчето, Никола, който не вярва на хорските приказки, и пламъците, обхванали житата, докато селото търси виновник. „Пролет“ проследява един ден на орача Илия, от чукането по прозореца преди изгрев до вечерното връщане с воловете, и мълчаливата среща с незнайната жена със зелени, замайващи очи. „Ръж“ е момински монолог в навечерието на жътвата: чукът на черния Нено, който кове сърпове, лудогорците, спрели за нощувка на мегдана, и мечтата да заминеш по света. Текстовете са подходящи за самостоятелно четене, за подготовка на преразказ, за характеристика на герой и за работа върху езика и образността на Каралийчев: сравненията, олицетворенията и диалектните думи, с които е изградена картината на българското село.

Венчавка, изкарана набързо, докато из улиците сноват патрули, а хората пред черквата шепнат, че брата на невестата са го заклали като яре: така започва романът „Хоро“ на Антон Страшимиров, поместен тук в пълния си текст. Първите глави вървят по две успоредни линии. В черквата и после в големия дом на Карабельови тече сватбата на Мичето с разногледия Сотир Иванов, с кум полковника, с кмета и прокурора на трапезата и с наздравици, които заглушават всичко останало. Отвън, по стоборите и в сенниците на съседите, се движат други хора, а махленките броят на глас чуждото нещастие. Повествованието е водено с рязка, накъсана фраза и почти изцяло през чужди гласове: пияните обущари Капанови пред черквата, слугинята Марга, старата Карабелица в покоите си, приставът Миндиля, дядо Рад панагюрецът. Мисълта на всеки герой се прекъсва от следващия и от тези реплики постепенно се сглобява картината на град, в който страхът е станал всекидневие, а насилието носи чинове и ордени. Нататък текстът продължава с белите септемврийски нощи, с чакането по дворовете и с това, което следва за къщата на Карабельови и за самото Миче. Развитието и краят остават за четене в самия роман. Творбата е поместена изцяло, без съкращения, така както е нужна за четене по учебната програма, за проследяване на композицията и на смяната на гледните точки и за точно цитиране при анализ. Романът е подходящ за подготовка на съчинение и на отговор на литературен въпрос върху „Хоро“, за характеристика на Мичето, Сотир Иванов и полковника и за работа върху темата за насилието и обезценения човешки живот в българската проза между двете войни.

Подбор от шест творби на Пейо Яворов, събрани на едно място с пълните им текстове. Началото е с „Градушка“: разгърнатата картина на селския труд, на надеждата за добра реколта и на стихията, която за минути помита труда на цяло семейство. Следва „Заточеници“, където корабът отнася героите все по-далеч от родните брегове, а имената на реките и планините остават единственият спомен за загубения роден край. „На нивата“ носи натрапчивия рефрен на орача и показва как еднообразният труд, бирникът и мизерията се сливат в едно безизходно ежедневие. „Арменци“ представя изгнаниците в чуждия бордей, чиято песен прераства в бунт, подет от зимната буря. „Две хубави очи“ е кратката, музикална творба, изградена от повторения и огледални стихове, а последната част от подбора е поемата „Калиопа“ с приказния ѝ сюжет за затворената хубавица, младия ковач и стария лихварин. Текстовете са дадени изцяло, с оригиналното разделяне на строфи и части, така че да се четат, цитират и сравняват направо от страницата, без съкращения и преразказ. Подборът е удобен за подготовка по темите за социалната поезия и за интимната лирика на Яворов, за откриване на точен цитат при анализ, интерпретативно съчинение или устен отговор, както и за преговор преди изпитване върху творчеството на поета.

Поемата, с която българската литература влиза в двайсети век, поднесена цялата: тук е пълният текст на „Септември“ от Гео Милев, в дванайсетте му части и с оригиналното стъпаловидно разположение на стиха. Първата част носи прочутото начало за нощта, която ражда „вековната злоба на роба“, и дългото изброяване на местата, сечивата и хората, които се сливат в едно име: народ. Втората и третата стигат до слънчогледите, погледнали слънцето, и до подписа с кръв под думата „свободен“. Средните части изброяват градовете и селата на въстанието, представят хората на черния труд с чука и сърпа и стигат до изречението, което разделя творбата на две: „Започва трагедията!“ Оттам нататък вървят частите за първите паднали, за настъпващите войски и за поп Андрей с легендарния топ, а след тях и картината на нощта след погрома. Дванайсетата част е разговорът с античността и с небето: Ахил, Хекуба, Касандра и въпросът кой е излъгал вярата, преди финалът да стигне до „Септември ще бъде май“ и до последния стих за земята, която ще бъде рай. Текстът е даден без бележки и без анализ. Нужен е при заучаване на откъс наизуст, при точно цитиране в съчинение или теза, при проследяване на експресионистичното разположение на стиха и в час, когато трябва самата поема пред очите.