„Тиха нощ галено прегърна всичко“: пълният текст на разказа „Кумови гости“ от Елин Пелин

Събрани на едно място, разказите на Ангел Каралийчев звучат по-скоро като стихотворения в проза, отколкото като случки с начало и край. Тук са пълните им текстове за четене, а не преразказ или анализ. „Гергьовски огньове“ е изповед на младия Калчо в деня преди Гергьовден: коситбата, срещата с куция Ибрахим при големия кладенец, обещаната мермерна чешма с девет корита, годеницата Мария и конете, които ще пасат на Белия камък, докато заиграят огньовете над скритото имане. „Земята на българите“ е лирично обръщение към родината като към жива жена, чиито очи помнят ослепените Самуилови войници, вдигнатия над светия старец Евтимий ятаган и куршума, пропищял една вечер в стария Балкан. „Змей“ пренася в света на поверието: Яна, която чака среща с невидимото същество на Коминчето, Никола, който не вярва на хорските приказки, и пламъците, обхванали житата, докато селото търси виновник. „Пролет“ проследява един ден на орача Илия, от чукането по прозореца преди изгрев до вечерното връщане с воловете, и мълчаливата среща с незнайната жена със зелени, замайващи очи. „Ръж“ е момински монолог в навечерието на жътвата: чукът на черния Нено, който кове сърпове, лудогорците, спрели за нощувка на мегдана, и мечтата да заминеш по света. Текстовете са подходящи за самостоятелно четене, за подготовка на преразказ, за характеристика на герой и за работа върху езика и образността на Каралийчев: сравненията, олицетворенията и диалектните думи, с които е изградена картината на българското село.

Пет разказа от Чудомир, събрани в един файл и дадени в пълен текст така, както са писани: с диалектната реч, с прякорите и с късата ударна фраза, по която авторът се разпознава веднага. „Un cadeau“ започва на перона на гарата, където цялата официална власт посреща голям френски гост, а един сергиджия се промушва напред с необичаен подарък и с приветствие, което никой не е предвидил. „Аламинут“ е разказан от човек, който сравнява едновремешното пътуване до панаира с новото време на аероплани и бързина, и оттам стига до собствената си случка. „Баклата“ проследява един ден на жена, тръгнала по тъмно за нивата, но стигнала я чак когато слънцето е превалило, заради приказки и заплеси по пътя, и срещата ѝ с човека, който кладе купен на съседната нива. „Без късмет“ дава думата на шивач от чаршията, който се оплаква от жена си и от всекидневните ѝ благословии и обяснява откога според него го преследва липсата на късмет. „Вечеринка“ тръгва от майчината гордост на цяло село: синът ще казва стихотворение на вечеринката, а майка му вече е обиколила всички от единия до другия край, за да се похвали с него. Текстовете са дадени изцяло, без съкращения и без преразказ, затова репликите и описанията могат да се цитират дословно. Подходящи са за четене по избор и за домашно четене, за читателски дневник, за подготовка на устно представяне на творба от Чудомир и за работа върху хумора, иронията и речевата характеристика на героите.

Подбор от шест творби на Пейо Яворов, събрани на едно място с пълните им текстове. Началото е с „Градушка“: разгърнатата картина на селския труд, на надеждата за добра реколта и на стихията, която за минути помита труда на цяло семейство. Следва „Заточеници“, където корабът отнася героите все по-далеч от родните брегове, а имената на реките и планините остават единственият спомен за загубения роден край. „На нивата“ носи натрапчивия рефрен на орача и показва как еднообразният труд, бирникът и мизерията се сливат в едно безизходно ежедневие. „Арменци“ представя изгнаниците в чуждия бордей, чиято песен прераства в бунт, подет от зимната буря. „Две хубави очи“ е кратката, музикална творба, изградена от повторения и огледални стихове, а последната част от подбора е поемата „Калиопа“ с приказния ѝ сюжет за затворената хубавица, младия ковач и стария лихварин. Текстовете са дадени изцяло, с оригиналното разделяне на строфи и части, така че да се четат, цитират и сравняват направо от страницата, без съкращения и преразказ. Подборът е удобен за подготовка по темите за социалната поезия и за интимната лирика на Яворов, за откриване на точен цитат при анализ, интерпретативно съчинение или устен отговор, както и за преговор преди изпитване върху творчеството на поета.

Лятна вечер край една воденица в полето, стар баща, който вика дъщеря си от тъмното, и мъжки глас, който се обажда откъм плета: тук е поместен целият текст на разказа, без съкращения и без чужд коментар между редовете. В началото е воденичарят дядо Угрин, който куца с патерица покрай жабунясалия улей и разбира, че на стари години ще осакатее. Около него Елин Пелин разгръща една от най-плътните си вечерни картини: залязващото слънце зад сините планини, замиращата жетварска песен, жабите във вира, клопатарчето по пътечката край реката и глухият шум на воденицата, който върви под целия разказ като втори глас. Същинската част е разговор. Милена полива градинката зад воденицата, а от тъмнината се обажда Свилен, когото е обичала преди години. Диалогът им започва със закачка и упрек, минава през сълзи и стига до неща, които и двамата дълго са премълчавали: защо са се разделили, какъв е станал той, как живее тя в чуждата къща и кой всъщност е виновен за всичко това. В една-единствена негова дума е събрана цялата социална тежест на разказа. Отделен акцент носят повикванията, с които старецът търси дъщеря си от воденицата, и кроткото магаре Марко, превърнато в единствен свидетел на срещата. Текстът е удобен за четене в час, за преразказ, за характеристика на героите и за точно цитиране в анализ или съчинение. Тълкуване не е добавено, за да остане мястото за собствения прочит.

Мъглив есенен ден, разградени гробища и жени, които разнасят жито: с тази картина започва един от най-тихите разкази на Елин Пелин, поместен тук в пълния си текст. В началото се разгръща пейзажът на селската задушница: старата черквица и оголелите тополи, окитените каменни кръстове, поп Серафим с кадилницата, учениците под сайванта, сирачетата и просяците край зида. Постепенно от общата картина се отделят отделни фигури и разказът се стеснява до един човек. Същинската част е почти изцяло диалог. Вдовецът Станчо Поляка разнася жито за покойната си съпруга и минава от група на група, а кумицата му и тъщата му го заговарят за самотата, за децата и за това как се живее нататък. Репликите им са предадени с говора на селото, с поговорките и с онази смесица от съчувствие и практичност, която прави сцената едновременно тъжна и смешна. Втората половина остава двама души на камъните под черковната стряха, когато гробищата вече са запустели. Разговорът им тръгва от спомена за умрелите и неусетно поема в друга посока, а дъждът, мъглата и ракията вървят заедно с него. Финалът е кратък и оставя последната дума на Станчо. Текстът е поместен изцяло, без съкращения, така както е нужен за четене в час, за проследяване на есенния пейзаж и на речевата характеристика на героите и за точно цитиране при анализ. Разказът е подходящ за работа върху темата за смъртта и живота у Елин Пелин, за наблюдения върху диалога и хумора в неговата проза и за подготовка на съчинение или на отговор на литературен въпрос.

Трима ратаи лягат между две кладни след дълъг ден около вършачката и загледани в звездите, започват разговор за това къде отива човек и защо камъкът стои хиляди години. С тази нощ започва „При своите си“ на Йордан Йовков, поднесен тук в пълния си текст, без съкращения. Оттам нататък се нижат всекидневни случки в чифлика и всяка добавя по нещо към образа на стария чичо Митуш: обещаното и все отлагано пътуване до родното село, където живи вече няма, новите дрехи, ушити нарочно за път от Петър Джумалията, спорът с Аго за бития добитък и думите, че по родните му места на воловете казват ангели. Разказът върви бавно, с диалог, който носи говора на чифлика, и с описания на нощното небе, докато една привидно дребна случка с тежкия камък пред дама не променя посоката на действието. Финалните страници са сред най-тихите у Йовков и оставят на читателя сам да разбере какво стои зад заглавието. Текстът е даден с авторовия правопис, което го прави удобен за четене на глас, за точно цитиране и за отбелязване на ключовите епизоди. Подходящ за подготовка на характеристика на чичо Митуш, за анализ на отношението между човека и животните у Йовков, за съчинение върху темата за дома и своите и за съпоставка с други Йовкови разкази.