„Дий, воле, дий!“: „На нивата“ от Пейо Яворов, пълният текст на стихотворението

Подбор от шест творби на Пейо Яворов, събрани на едно място с пълните им текстове. Началото е с „Градушка“: разгърнатата картина на селския труд, на надеждата за добра реколта и на стихията, която за минути помита труда на цяло семейство. Следва „Заточеници“, където корабът отнася героите все по-далеч от родните брегове, а имената на реките и планините остават единственият спомен за загубения роден край. „На нивата“ носи натрапчивия рефрен на орача и показва как еднообразният труд, бирникът и мизерията се сливат в едно безизходно ежедневие. „Арменци“ представя изгнаниците в чуждия бордей, чиято песен прераства в бунт, подет от зимната буря. „Две хубави очи“ е кратката, музикална творба, изградена от повторения и огледални стихове, а последната част от подбора е поемата „Калиопа“ с приказния ѝ сюжет за затворената хубавица, младия ковач и стария лихварин. Текстовете са дадени изцяло, с оригиналното разделяне на строфи и части, така че да се четат, цитират и сравняват направо от страницата, без съкращения и преразказ. Подборът е удобен за подготовка по темите за социалната поезия и за интимната лирика на Яворов, за откриване на точен цитат при анализ, интерпретативно съчинение или устен отговор, както и за преговор преди изпитване върху творчеството на поета.

Четири песни, посветени на Гоце Делчев, дадени тук в цялост, така както са написани, без съкращения и без придружаващ коментар. Първата рисува хайдушкото ежедневие през редуването на деня и нощта и през онова, което юнакът няма: баща, майка, брат, сестра, либе. Вместо тях се появяват планината, сабята и пушката. Втората е изградена върху повтарящо се пожелание към либето, в което всяка телесна красота се превръща в оръжие. Третата е разговор между войводата и дружината около една пусия и една хайдушка клетва. Четвъртата затваря цикъла със сън, с гроб в усоя и с птица върху кръста. Посвещението „На Гоце Делчев“ стои над първата песен и е част от самия запис. Песните следват народния строеж: къси стихове, успоредици, повторени начала и припевни редове, които могат да се проследят направо по оригинала. Записът е удобен за преписване, за наизустяване, за точно цитиране в съчинение и за проследяване на фолклорните повторения, на обръщенията и на препинателните знаци, върху които стъпва внушението. Тук са и стиховете, които влизат в почти всяко съчинение върху хайдушката тема у Яворов. Подходящо за ученици и учители, на които им трябва верният текст на цикъла, преди да се захванат с тълкуването му или преди да се направи съпоставка с народната хайдушка песен.

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.

Поетът се обръща към собствената си песен като към жена, която се завръща при него след дълго скитане: тук е поместен целият текст на творбата, без съкращения и без коментар между строфите. Стихотворението започва със завръщането, с наведената глава и с думите, че назад няма какво да се гледа. Оттам нататък следва дълга поредица от въпроси, с които говорещият изрежда местата, където песента е била без него и заедно с него: при бедния труженик в прихлупената изба, при селянина в полето, из тъмните балкани над гроба на великаните, пред развратницата и пред невинността. Средната част е разказ за самото преследване, за ревността и безсилието, за претърсените на миг пленени души и за онова, което търсенето на истината и на лъжата в тях оставя накрая. Последните строфи преобръщат посоката: от скитането се стига до върха на самотата и до финал, изграден върху образите на пламъка, дима и горенето. Творбата е удобна за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение върху символизма у Яворов и за наблюдение върху обръщението, реторичния въпрос и повторението като организиращи похвати.

Пет от най-мрачните и най-безпощадните стихотворения на Пейо Яворов са събрани тук в точен запис, без коментар между редовете. „Боричкания, сълзи, кърви…“ е кратка и рязка равносметка за човешката суета, в която честитият цар и клетият роб се срещат пред една и съща врата. „Не дирих радости в живота…“ говори за живот с избрана мечта и за земята, останала чужда на човека, който не го е искал така. „Душата ми е пуста…“ е най-разгърнатото от петте: потъмнелият образ на любимата, перото, натопено в собствената стара рана, и признанието какво е сторил лирическият герой с чуждата и със своята душа. „Моето сърце“ е построено изцяло върху един жесток образ, пиявицата, откъсната от сърцето, и върху въпроса какво остава след нея. „Недей се връща“ затваря подборката с призрачната звезда, която още хвърля лъч в нощта на студените дни. Текстовете са дадени така, както са в „Безсъници“, без анализ и без въпроси, а страницата съдържа именно тези пет творби, не цялата стихосбирка. Подборката е удобна за учене наизуст, за четене на глас, за цитат в съчинение върху символизма, раздвоението и страданието у Яворов и за подготовка на отговор на литературен въпрос.

„Нагоре, към върха!“ Този повик задава движението на цялото стихотворение, чийто пълен текст е събран тук. Пред читателя са четирите шестстишни строфи на Яворовата творба в оригиналния им вид. Първата извежда пътника нагоре, далеч от глъчта и от равнините, потънали в дим; следващите проследяват изкачването с окървавени нозе по урви и скали, безумната радост в горещото пладне и последните усилия, в които възторгът вече е примесен с тревога. Финалната строфа стои отделно: тя показва какво вижда човекът, стигнал целта си, и с какъв поглед се връща надолу. Текстът е подходящ за четене и цитиране при анализ на образа на върха, за наблюдение върху градацията в лирическото движение и върху ролята на повторенията, както и за подготовка на интерпретативно съчинение или на отговор върху темата за човешкия стремеж.