„Хей, смърт, дай на живота път!“: пълният текст на стихотворението „Маска“ от Пейо Яворов

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.

Пет от най-мрачните и най-безпощадните стихотворения на Пейо Яворов са събрани тук в точен запис, без коментар между редовете. „Боричкания, сълзи, кърви…“ е кратка и рязка равносметка за човешката суета, в която честитият цар и клетият роб се срещат пред една и съща врата. „Не дирих радости в живота…“ говори за живот с избрана мечта и за земята, останала чужда на човека, който не го е искал така. „Душата ми е пуста…“ е най-разгърнатото от петте: потъмнелият образ на любимата, перото, натопено в собствената стара рана, и признанието какво е сторил лирическият герой с чуждата и със своята душа. „Моето сърце“ е построено изцяло върху един жесток образ, пиявицата, откъсната от сърцето, и върху въпроса какво остава след нея. „Недей се връща“ затваря подборката с призрачната звезда, която още хвърля лъч в нощта на студените дни. Текстовете са дадени така, както са в „Безсъници“, без анализ и без въпроси, а страницата съдържа именно тези пет творби, не цялата стихосбирка. Подборката е удобна за учене наизуст, за четене на глас, за цитат в съчинение върху символизма, раздвоението и страданието у Яворов и за подготовка на отговор на литературен въпрос.

Пет петостишия, в които човекът говори за себе си като за дух, понесен без спирка из океана на тъмнината. Творбата е дадена изцяло, заедно с оригиналното посвещение. В началото лирическият говорител се самоопределя чрез урагана на битието: живота и смъртта са предвечните му крила, размахани задружно, предели не се виждат, а броят на бързотечните мигновения отдавна е изгубен. Следва въпросът, който движи цялата творба: къде отива този дух, терзан от знойна жажда, към светлина ли, към любов ли, и чий е родственият зов, който се обажда из хаосите. Пътят минава през димните звездни потоци и през гробно млъкналите бездни. Последните две строфи поставят две предположения, които обръщат целия смисъл на песента. Те не се преразказват тук. Текстът е подходящ за четене в час, за наизустяване, за точно цитиране в интерпретативно съчинение и за подготовка върху символистичната лирика на Яворов.

1. От кое стихотворение са стиховете? И с вяра ще разкрия аз прегръдки,     загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. A) „Две хубави очи“ Б) „Стон“ (На Лора) B) „Ще бъдеш в бяло“ Г) „Сенки“ 2. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Две хубави очи“ Б) „Заточеници“ B) „Маска“

Поетът се обръща към собствената си песен като към жена, която се завръща при него след дълго скитане: тук е поместен целият текст на творбата, без съкращения и без коментар между строфите. Стихотворението започва със завръщането, с наведената глава и с думите, че назад няма какво да се гледа. Оттам нататък следва дълга поредица от въпроси, с които говорещият изрежда местата, където песента е била без него и заедно с него: при бедния труженик в прихлупената изба, при селянина в полето, из тъмните балкани над гроба на великаните, пред развратницата и пред невинността. Средната част е разказ за самото преследване, за ревността и безсилието, за претърсените на миг пленени души и за онова, което търсенето на истината и на лъжата в тях оставя накрая. Последните строфи преобръщат посоката: от скитането се стига до върха на самотата и до финал, изграден върху образите на пламъка, дима и горенето. Творбата е удобна за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение върху символизма у Яворов и за наблюдение върху обръщението, реторичния въпрос и повторението като организиращи похвати.

Поема, в която Пенчо Славейков разказва последните дни на английския поет Шели и превръща спора за идеала в едно пътуване по вода. Тук е поместен пълният текст на „Сърце на сърцата“, заедно с мотото от Шели и с трите части на творбата. Първата рисува вечерта над залива и разпрята на брега: твърдението, че честит е онзи, чието сърце е олтар на истината, възражението за поета, чиито истини са враг на всяка истина в живота, и отговорът на Шели за Монблан и за светлината, която той иска не да смразява, а да стопля. Втората част се пренася в лодката под звездите: разговорът за силата, която трябва да се търси в самия себе си, защитата на утопията като единствен надежден компас и бурята, която връхлита, докато думите още не са свършили. Третата връща другарите на брега при кладата и стига до сцената, дала името на творбата, а после и до протестантските гробища в Рим, до ясмина над гроба и до мраморната плоча с надписа Cor cordium. Текстът е даден без бележки и без анализ. Нужен е при цитиране в съчинение или теза, при подготовка за час върху индивидуализма и кръга „Мисъл“, при темата за поета и идеала и при заучаване на откъс наизуст.