„Монах“ от Гео Милев: пълният текст на стихотворението

Пет кратки строфи за един залез, поместени тук изцяло, без анализ и без бележки. Гео Милев проследява как слънцето догаря в пурпурни вълни, как сърцето на лирическия говорител отваря трепетните си двери и как в небето младият месец извива златнорумен рог. Вечерната тишина облива душата със сладост и омая. Обратът е в последните две строфи: под тази тишина се таи нещо друго, а сравнението с морето в края обяснява защо. Текстът е даден без тълкуване, за да остане мястото за собствения прочит. Подходящ за четене в час, за наизустяване и за точно цитиране в анализ или съчинение.

Пълният текст на стихотворението „Ден на гнева“ от Гео Милев.

Ранното стихотворение на Гео Милев, посветено на Таня К., е дадено тук в целия си текст, без съкращения и без коментар. Три строфи, изградени около един-единствен въпрос, който поетът си задава три нощи подред и който всяко утро остава неразгадан, изправен пред него като сфинкс. Кратък текст, удобен за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение и за наблюдение върху повторението като начин за постигане на настроение. Тълкуване не е добавено.

Осем строфи, в които един човек спира насред огромната тълпа и зачаква да му се проговори отгоре: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Миг“ от Димчо Дебелянов. Творбата е дадена изцяло, без съкращения, с оригиналното си делене на строфи и с авторовите форми, така както се цитира в час. Стихотворението започва със самотата сред многолюдния град, наречен огрешен и позорен, минава през уличния пир с хилавите воини и немите сирени и стига до мига, в който градският шум изведнъж заглъхва и светът се открива като пропаст бездънна. Оттам нататък текстът следи очакването на лирическия говорител, коленете, превити в молитва, и въпроса, който той отправя нагоре, без тук да се издава как му се отговаря. Текстът е удобен за четене на глас, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в анализ на символистичната лирика, за упражнение върху епитета и градацията и за проверка при наизустяване. Тълкуване тук не е добавено: страницата дава самото стихотворение, върху което после стъпват анализите, съчиненията и отговорите на литературни въпроси.

Публикация на пълния текст на стихотворението „Жестокият пръстен“ от Гео Милев, дадено в цялост, така както е написано, без съкращения и без придружаващ анализ. Творбата се чете за минута и разгръща едно нощно видение: повикването от Съня след бледните хвалебни литургии, страшното пиршество под свода на пирамидата, мрачните коридори, сплетени в пръстен без изход, и светлата картина с белия агнец над Нил, поставена в скоби като спомен от друг свят. Записът е удобен за преписване, за наизустяване и за точно цитиране в съчинение или анализ, а също и за наблюдение над скобите, тиретата, многоточията и възклицанията, върху които стъпва внушението, както и над преходите между тъмната и светлата картина. Полезно за ученици и учители, на които им трябва верният текст на творбата, преди да се захванат с тълкуването ѝ.

Едно нощно признание в осем четиристишия, поместено тук в пълния си текст, без съкращения и без тълкуване. В „Ней“ Христо Ботев дава думата на мъж, който обяснява на омъжена жена защо е прескачал плета ѝ в тъмна нощ и какво е носел на пояса си. Стихотворението проследява цялото му бдение в градината: примъкването „като смок“, стиснатия в ръка нож, горящата свещ в къщата, чакането пред прозореца и зората, която го сварва там. Обратът идва с песента на славея и с едно лице, което се показва през прозореца, а последното четиристишие изрича клетва, която не се преразказва тук. Текстът е подходящ за четене в час, за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение и за преговор върху ранната лирика на Ботев.