Реалното, заповяданото и възможното: наклонение на глагола в българския език. Изявително, повелително и условно наклонение с правила и примери

Едно „бих отишъл“ променя цялото изречение: действието вече не е факт, а възможност. Тази кратка справка по български език събира най-важното за условното наклонение на едно място. Първата част припомня какво изразява условното наклонение: как говорещият представя действието като евентуално възможно и зависещо от определени условия. Показано е и второто му типично приложение, свързано с учтивостта, когато формата служи за молба, въпрос или подкана към събеседника да извърши действието. Всяко от двете значения върви с кратък пример от всекидневната реч, който се запомня лесно. Втората част обяснява образуването на формите. Посочено е от кои два елемента се състои сложната форма и по какво се изменя причастието в нея, а приложената таблица дава пълния списък на формите за единствено и за множествено число в първо, второ и трето лице. Така ученикът вижда наведнъж целия модел и може да сглоби по него собствен пример с друг глагол. Накрая е откроено едно правило за условното наклонение, което често се пропуска и обърква учениците при разбора на глаголните форми. Справката е подходяща за бърз преговор преди контролна работа или устно изпитване, за домашна работа върху глаголните наклонения и за упражнения върху правописа на формите за учтивост.

Бих отишъл, ако можех. Часът е посветен на наклонението, което говори за неслучили се неща. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за въведение с мотивация, при което учениците първо чуват примери и едва след това определението. Три минути са отделени на въпроса какво изобщо е условно наклонение, а нататък часът разглежда образуването на сложните и на простите форми и употребата им. Отделен акцент е поставен върху две различни употреби: с изречено условие и без него, което обикновено се пропуска, а именно то обяснява защо формите се срещат и в учтивото общуване. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо условното наклонение се среща толкова често в учтивата реч, което обикновено изненадва учениците. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за упражнение върху глаголните форми и като модел за собствен план.

Десет думи изчерпват цялата система, а всяка от тях повлича след себе си свои правила. Тук те са събрани на едно място и подредени така, че да се учат наведнъж. Изложението започва с въпроса какви функции изпълняват думите в общуването и с това как оттам се стига до понятието части на речта и до дела на науката за езика, който ги изучава. Веднага след това е направено основното деление на изменяеми и неизменяеми, с признаците, по които изменяемите получават различни форми. Същинската част представя поред имената, глагола и неизменяемите части на речта: какво назовава всяка от тях, на какви групи се дели и какви разновидности има вътре в групата. Изброени са и всички видове местоимения, и петте неизменяеми части на речта с точното им предназначение. Най-подробният раздел принадлежи на глагола, защото той образува най-много форми. Разгледани са лицето и числото, свършеният и несвършеният вид, деятелният и страдателният залог заедно с безличните глаголи, ориентационните моменти на времето и деветте глаголни времена с определение на всяко, а накрая и наклоненията, включително преизказните форми и уговорката за тях. Справката върши работа при подготовка за класна работа и за изпит по български език, при преговор преди национално външно оценяване, при домашна работа върху морфологичен разбор и всеки път, когато трябва бързо да се провери към коя част на речта принадлежи дадена дума и какви категории има.

Едно действие може да бъде съобщено като факт или поискано като заповед, а разликата между двете е цялата тема на тази разработка по български език. Началото стъпва на кратък художествен откъс и показва как в него се различават двата типа глаголни форми, след което дава определението за наклонение и обяснява какво изразява отношението на говорещия към действието. Изявителното наклонение е представено чрез връзката си с глаголните времена, а повелителното, чрез четирите значения, които може да носи, тоест заповед, молба, съвет и забрана. Същинската част е посветена на образуването на формите: простите форми и за кои лица съществуват, окончанията, чрез които се получават, отрицателните форми в двата им възможни варианта, както и сложните форми с частици, които дават повелително значение и за първо, и за трето лице. Отделен раздел разглежда пунктуацията, тоест кога изречението завършва с възклицателен знак, кога с точка и кога в художествен текст може да се появи въпросителен знак, с пример за всеки случай. Добавени са и две уточняващи бележки за простите и сложните глаголни форми. Практическата част включва два теста: разширен, с шест задачи за разпознаване, образуване, отрицание, пунктуация и кратък синтактичен въпрос, и ученически, с пет задачи за бързо попълване. И двата са с ключ за самопроверка. Разработката е подходяща за въвеждане на темата, за упражнение преди класна работа и за самостоятелен преговор.

Четиринадесет задачи върху един граматичен признак, който се учи набързо и се греши постоянно. Тук той е упражнен от всички страни, при това с изречения от живата реч. Материалът е върху наклонението на глагола и е събран на две страници. Началото е теоретично и изяснява какво изразява изявителното наклонение. Втората задача е с обърната формулировка и изисква да се посочи невярното твърдение – тоест ученикът трябва да прецени и четирите възможности, а не само една. Средището на първата половина е приведен откъс от „Андрешко“ на Елин Пелин. Върху него са зададени две задачи: първата изисква да се разпознаят глаголните форми, при които извършването зависи от волята на говорещия, а втората – да се определи какви форми са употребени в самия текст. Именно този подход е ценен: наклонението се разпознава в жив художествен текст, а не в измислени изречения. Оттам проверката минава към повелителното наклонение и това е най-практичната част. Три отделни задачи разглеждат отрицателните форми – от кои глаголи изобщо не могат да се образуват и къде има грешка при образуването им. Тук е и най-честата грешка в българската реч: съчетаването на отрицателна частица с погрешна глаголна форма. Тестът я поставя два пъти, в различни задачи, а между четирите възможности разликата е една буква. Условното наклонение е представено с четири задачи. Едната стъпва на две приведени изречения и пита какви действия се изразяват в тях. Друга изисква замяна с равностойна форма. Трета съпоставя четири изречения с еднакъв смисъл, но с различни наклонения, и търси онова, при което действието зависи от условие. Особено полезна е задачата за учтивата форма при условно наклонение – случай, който се среща във всяко делово писмо и се греши често при съгласуването. Има и обобщаваща задача, която изисква да се формулира какво изобщо означава наклонението като граматичен признак, а сред възможностите стоят определения на три други граматични категории. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до четиринадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка и с оценяване по списък. Задачите върху приведения откъс вършат работа и поединично – като упражнение с отворена книга. За ученика ползата е ясна: и трите наклонения са упражнени в един лист, а грешките, които тестът поставя, са точно онези, които се допускат при писане и се отчитат при оценяване. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Разликата между „ела“ и „идваш“ не е в думата, а в наклонението. Часът въвежда понятието точно през такива двойки. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент, три за въведение и мотивация, изградено около примерни изречения, които учениците сравняват, преди да чуят определението. Три минути са отделени на въпроса какво изобщо е наклонение на глагола, а нататък часът разглежда изявителното и повелителното наклонение поотделно, всяко с формите си, с употребата си и с пунктуацията, която ги съпътства. За всяко правило са дадени примери в двойки, така че разликата да се вижда веднага, а към всеки въпрос стои очакваният отговор на ученика. Отделно е предвидено и как се обяснява защо повелителното наклонение има само две лица, което винаги идва като въпрос от класа. Практическата част включва задачи и въпроси за проверка. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за упражнение върху глаголните форми и като модел за собствен план.