Наклонение на глагола в българския език. Изявително, повелително и условно наклонение с правила и примери

Едно „бих отишъл“ променя цялото изречение: действието вече не е факт, а възможност. Тази кратка справка по български език събира най-важното за условното наклонение на едно място. Първата част припомня какво изразява условното наклонение: как говорещият представя действието като евентуално възможно и зависещо от определени условия. Показано е и второто му типично приложение, свързано с учтивостта, когато формата служи за молба, въпрос или подкана към събеседника да извърши действието. Всяко от двете значения върви с кратък пример от всекидневната реч, който се запомня лесно. Втората част обяснява образуването на формите. Посочено е от кои два елемента се състои сложната форма и по какво се изменя причастието в нея, а приложената таблица дава пълния списък на формите за единствено и за множествено число в първо, второ и трето лице. Така ученикът вижда наведнъж целия модел и може да сглоби по него собствен пример с друг глагол. Накрая е откроено едно правило за условното наклонение, което често се пропуска и обърква учениците при разбора на глаголните форми. Справката е подходяща за бърз преговор преди контролна работа или устно изпитване, за домашна работа върху глаголните наклонения и за упражнения върху правописа на формите за учтивост.

Десет думи изчерпват цялата система, а всяка от тях повлича след себе си свои правила. Тук те са събрани на едно място и подредени така, че да се учат наведнъж. Изложението започва с въпроса какви функции изпълняват думите в общуването и с това как оттам се стига до понятието части на речта и до дела на науката за езика, който ги изучава. Веднага след това е направено основното деление на изменяеми и неизменяеми, с признаците, по които изменяемите получават различни форми. Същинската част представя поред имената, глагола и неизменяемите части на речта: какво назовава всяка от тях, на какви групи се дели и какви разновидности има вътре в групата. Изброени са и всички видове местоимения, и петте неизменяеми части на речта с точното им предназначение. Най-подробният раздел принадлежи на глагола, защото той образува най-много форми. Разгледани са лицето и числото, свършеният и несвършеният вид, деятелният и страдателният залог заедно с безличните глаголи, ориентационните моменти на времето и деветте глаголни времена с определение на всяко, а накрая и наклоненията, включително преизказните форми и уговорката за тях. Справката върши работа при подготовка за класна работа и за изпит по български език, при преговор преди национално външно оценяване, при домашна работа върху морфологичен разбор и всеки път, когато трябва бързо да се провери към коя част на речта принадлежи дадена дума и какви категории има.

Бих отишъл, ако можех. Часът е посветен на наклонението, което говори за неслучили се неща. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за въведение с мотивация, при което учениците първо чуват примери и едва след това определението. Три минути са отделени на въпроса какво изобщо е условно наклонение, а нататък часът разглежда образуването на сложните и на простите форми и употребата им. Отделен акцент е поставен върху две различни употреби: с изречено условие и без него, което обикновено се пропуска, а именно то обяснява защо формите се срещат и в учтивото общуване. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо условното наклонение се среща толкова често в учтивата реч, което обикновено изненадва учениците. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за упражнение върху глаголните форми и като модел за собствен план.

Четиринадесет задачи върху един граматичен признак, който се учи набързо и се греши постоянно. Тук той е упражнен от всички страни, при това с изречения от живата реч. Материалът е върху наклонението на глагола и е събран на две страници. Началото е теоретично и изяснява какво изразява изявителното наклонение. Втората задача е с обърната формулировка и изисква да се посочи невярното твърдение – тоест ученикът трябва да прецени и четирите възможности, а не само една. Средището на първата половина е приведен откъс от „Андрешко“ на Елин Пелин. Върху него са зададени две задачи: първата изисква да се разпознаят глаголните форми, при които извършването зависи от волята на говорещия, а втората – да се определи какви форми са употребени в самия текст. Именно този подход е ценен: наклонението се разпознава в жив художествен текст, а не в измислени изречения. Оттам проверката минава към повелителното наклонение и това е най-практичната част. Три отделни задачи разглеждат отрицателните форми – от кои глаголи изобщо не могат да се образуват и къде има грешка при образуването им. Тук е и най-честата грешка в българската реч: съчетаването на отрицателна частица с погрешна глаголна форма. Тестът я поставя два пъти, в различни задачи, а между четирите възможности разликата е една буква. Условното наклонение е представено с четири задачи. Едната стъпва на две приведени изречения и пита какви действия се изразяват в тях. Друга изисква замяна с равностойна форма. Трета съпоставя четири изречения с еднакъв смисъл, но с различни наклонения, и търси онова, при което действието зависи от условие. Особено полезна е задачата за учтивата форма при условно наклонение – случай, който се среща във всяко делово писмо и се греши често при съгласуването. Има и обобщаваща задача, която изисква да се формулира какво изобщо означава наклонението като граматичен признак, а сред възможностите стоят определения на три други граматични категории. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до четиринадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка и с оценяване по списък. Задачите върху приведения откъс вършат работа и поединично – като упражнение с отворена книга. За ученика ползата е ясна: и трите наклонения са упражнени в един лист, а грешките, които тестът поставя, са точно онези, които се допускат при писане и се отчитат при оценяване. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Разликата между „ела“ и „идваш“ не е в думата, а в наклонението. Часът въвежда понятието точно през такива двойки. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент, три за въведение и мотивация, изградено около примерни изречения, които учениците сравняват, преди да чуят определението. Три минути са отделени на въпроса какво изобщо е наклонение на глагола, а нататък часът разглежда изявителното и повелителното наклонение поотделно, всяко с формите си, с употребата си и с пунктуацията, която ги съпътства. За всяко правило са дадени примери в двойки, така че разликата да се вижда веднага, а към всеки въпрос стои очакваният отговор на ученика. Отделно е предвидено и как се обяснява защо повелителното наклонение има само две лица, което винаги идва като въпрос от класа. Практическата част включва задачи и въпроси за проверка. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за упражнение върху глаголните форми и като модел за собствен план.

Едно и също действие може да бъде съобщено, наредено или само допуснато като възможност – и точно последното е работа на условното наклонение. Тестът обхваща темата от определението до практическата ѝ употреба в учтива реч. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък текст с реплики от подготовка за училищно събитие, следван от 5 въпроса. Изисква се да се открие изречението с назовано условие, да се определи формата за трето лице единствено число, да се разпознае учтивата молба, да се посочи сложната форма и да се назоват думите, по които наклонението се разпознава. Откъсът съдържа няколко различни употреби едновременно. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се значението на наклонението, спомагателните думи, начинът на образуване на сложната форма, случаят, при който се изразява готовност без назовано условие, уместната формулировка за официална молба, характеристиката на простите форми, откриването на неправилно образувана двойка, употребата за желание, преобразуването в духа на учтивостта, групата само от форми за трето лице множествено число, изречението за скромност в единствено число и най-подходящото преобразуване за административен текст. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: съставяне на изречения с назовано и с неназовано условие, преобразуване на три заповеди в учтиви молби и кратко обяснение какво изразява наклонението и в кои случаи се използва в общуването. Отговорите са изведени накрая, с разгърнато обяснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи, включително обосновка защо преобразуването е уместно. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е подробността на обясненията. Всеки отговор е придружен не само с правило, а и с кратък коментар защо останалите варианти не подхождат – така разделът в края може да се чете и самостоятелно, като компактен преговор върху темата. Последната задача е и най-обобщаваща. Тя изисква ученикът да формулира със свои думи какво изразява наклонението и кога се употребява, тоест да събере в няколко изречения онова, което дотогава е прилагал по отделни задачи. Именно това показва дали темата е разбрана, а не само запомнена. За преподавателя тестът дава бърза оценка и готова основа за коментар в час, а за ученика остава като материал за преговор преди изпитване или преди писмена работа.