Новела

          Наименование: От италиански - нов, млад. Новостта се свързва не толкова с предаването на информация, а с начина, по който една вече известна история получава нов смисъл и морална поука.
          Светоглед: Конфликтът не е мотивиран психологически, а сякаш съдбовни сили създават ситуация, която човекът трябва да преодолее. Разказът не се води заради случката, а за да се изрази някаква нова идея, да се провокира нова морална оценка.
          Форма: Относително къс разказ с конкретни герои в конкретно историческо време. Сюжетът проследява едно бързо развиващо се действие.
          Език: Езикът е много разнообразен. Всяка отделна новела използва език, показващ общественото положение и образованието на разказвача. В контекста на ситуацията хората си разказват разни истории за развлечение, за разтуха, за поука и т.н.
          Читател: От него не се изисква да подражава или да следва универсална морална норма, а да се отдаде на размисъл, оценка, свободна морална присъда.
          Исторически измерения:
          – Бокачо (1353) създава новелата като художествен разказ с голяма степен на достоверност, с акцент върху индивидуалното вместо върху типичното, с индивидуализирани герои и характери.
          – Сервантес (1613). В неговите новели няма еротика, а поучение, няма рамка, разказите съдържат повече фантастични елементи със символичен характер. Разказът обхваща повече от една ситуация и дава по-широка картина на света.
          – В понататъшното си развитие новелата се променя от новела на действието към новела на характера.