Роман

          Наименование: От латински romance fabulari – разказване на история (фабула) на романски, т.е. на народен, а не на латински език.
          Светоглед: Светът се представя като всеобхватен образ, включващ всички обществени прослойки и процеси. В същото време светът е място, в което се сблъскват частни интереси, изобразява се прозата на всекидневието, а не върхови героически подвизи. Действието се разкрива пред очите на читателя и протича в незавършеното настояще, а не се отнася до абсолютното и окончателно приключило минало.
          Форма: Романовата форма не е свързана със строги правила и разказът може да се построи според индивидуалното виждане на писателя. Разказва се за продължаващи известно време събития, свързани помежду си в епизоди. В романа не съществуват ограничения за броя на героите или за времето и мястото, в което действието протича.
          Език: Езикът е много разнообразен. В романовото разказване се преплитат речта на повествователя, тази на героите, на различни вмъкнати документи и т.н. В един и същи текст съществува голямо стилово разнообразие.
          Читател: Симпатизирайки на главния герой, се вживява в неговата роля и така става част от условния свят на романа. Общуването с текста е индивидуално, а не колективно, както е при епоса и поради това читателското поведение се характеризира със свободно морално съждение и преценка.
          Исторически измерения:
          – Сервантес (1615) създава романа като специфична литературна форма на новото време.
          – В историята на световната литература романът се развива като водещ жанр, постепенно изработвайки си различни повествователни стратегии и схеми, лежащи в основата на неговите разновидности – пасторален роман, пикаресков роман, приключенски роман, психологически роман, социален роман, криминален роман, исторически роман, роман в писма, роман на възпитанието и т.н.