Обредни песни – Коледните обредни песни в народния календар

          През определени периоди от годината делничната работа се прекратява и се преминава към празника. Така по един своеобразен начин човек се включва във вечния и тайнствен кръговрат на живота. Поредицата от празници, в които народът е въплътил надеждата си за по-добри дни, за плодородие, за семейно благополучие и щастие, образува стройна система, наречена народен календар. Неговата организация е свързана с митологичната представа, според която светът е изграден от противоположни по смисъл двойки: живот-смърт, добро-зло, космос-хаос.
          Календарът е съхранен трайно в народните обичаи и обреди. Той разделя трудовата година на две – зима и лято. Според народните вярвания, при смяната на годишните сезони съществува период на преход. Тогава границите между земята и небето изчезват, за да се слее горната и долната половина на света в една средна земя, обитавана както от хората, така и от силите на доброто и злото. Интересно е поверието, че в периода от Бъдни вечер до Богоявление човек може да влезе в контакт с душите на мъртвите, с таласъми, вампири, върколаци, със змейове, орисници и самодиви. Може да заболее или да го сполети нещастие. Затова народът е нарекъл тези дни „мръсни“, „вампирясани“, „дяволски“, „караконджови“ или „погани“. Според старо народно поверие срещу Богоявление небето се отваря и праведните могат да отправят молба към Бога, която веднага ще се изпълни. В отделните селища периодът на преход се свързва и с идването на някои болести, представени в женски облик. В Добруджа страшната чума прилича на прегърбена старица, която се явява привечер срещу Коледа и  обикаля домовете. Затова народното поверие гласи, че ако на Бъдни вечер в стаята с домашното огнище се застели черга, чумата, като дойде, ще полегне на нея, за да се сгрее, ще заспи и така няма да зарази обитателите на дома.
          Представата за преход от един към друг сезон намира отражение в народното поверие: „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър – зима“.
          Сред светлите народни обичаи, пренесли през вековете надеждата за здраве, плодородие, сполука и семейно щастие, с особена сила се открояват коледните и новогодишните празници. Коледа е денят на Христовото раждане, затова е най-големият християнски празник в зимната обредност.
          Първоначално римляните са наричали първия ден на месеца „календи“ и оттам Коледа. В Римската империя на зимното слънцестоене преди приемане на християнството денят 25 декември се празнувал в чест на Аполон. Християнската същност на новия празник – Рождество Христово, измества езическото съдържание на Аполоновия ден и го превръща в един от най-почитаните дни на християнството: „В славянския народен календар Коледата е означавала възраждането на слънцето, което след зимния кръговрат в края на декември почва постепенно да засилва светлината си и денят наедрява. Християнската черква дълго се е борила с езическия празник; като не е успяла да го унищожи, сляла го е с Рождество Христово.“ (П. Динеков).
          Вечерта срещу Коледа в огнището се поставя бъдник или коледник. Той представлява специално отсечено дърво през деня от момък, на когото му предстои венчавка. Бъдникът се подготвя със специален обред от най-възрастната жена в къщата, а жените пеят песен, посветена на него:

          Ой те, дръвце, право дръвце,
          де си расло толко тънко,
          толко тънко, та високо?
          Отговаря тънко дръвце:
          - Ой те тебе, малка моме,
          малка моме, кривоперке!
          Я съм расло тамо горе,
          тамо горе на планина...
          Отсече ме вакъл овчар,
          донесе ме да ме сади
          край огнище, край трапези.
          Я съм, моме, златно дръвце,
          златно дръвце плодовито...
          („Ой те, дръвце, право дръвце") 

          Това дърво ще расте, ще порасне чак до небето, ще пусне дълги клони до земята, а листата му – дребни бисери, цветът му – чисто сребро, „род ще родя сухо злато“. Всеки от къщата ще бъде дарен с щастлив живот, плодородие и здраве.
          Широко разпространен народен обичай в нощта срещу Коледа (Бъдни вечер) е коледуването. В коледната нощ млади момци – коледари, обикалят по къщите, като по пътя пред всеки дом пеят специални обредни песни, с които възхваляват стопаните:

          Колкото звезди по небето,
          толкоз здраве в тоя дом,
          тебе пеем, домакине,
          ой, Коледо, мой Коледо!

          Пръчките, които носят, както и сурвачките по Нова година (на Васильовден), представляват така нареченото обредно дръвце – символ на Световното дърво, умален модел на Вселената. Значението на съставките му – 7 клонки, ябълка, червен вълнен конец, пара, кравай, зеленина, подсказват близостта на коледарите с отвъдния свят. Коледарските народни песни известяват завръщането на младите момци от долната земя, които са победили силите на злото и носят вест за здраве и благополучие:

          Станенине, господине,
          че ти идем добри гости,
          добри гости, коледарци.
          Тръгнали сме чак от снощи
          в тези дълги, тъмни нощи
          да ви търсим кой къде сте,
          да ви носим добри вести –
          колкото билки по земята,
          толкова здраве в тази къща.
          (тракийска народна песен)

          След песента коледарите произнасят благословии, в които описват своя дълъг и мъчителен път, а стопаните на къщата ги даряват с колачета, орехи, плодове, дребни пари и др.
          Тематиката на коледните песни е интересна и разнообразна. Засягат се митични, религиозни, любовни, битови и исторически теми, но всички те (макар и различни по произход) са свързани с началото на новата астрономическа година и изразяват пожелания за здраве, плодородие, богатство, добруване и щастлив брак. Вярата в силата на магическото слово, съпроводена от специален обред, изразява увереност в сбъдването на това, което коледарите пожелават с песните си.