Протокол №2 по материалознание – оптичен металографски анализ: макроструктурен и микроструктурен анализ, дефекти, шлиф

Лабораторен протокол, в който основното място заема не описанието на явлението, а възможностите на уреда. Обяснено е от какво зависи какво изобщо може да се види под микроскопа. Именно този уклон отличава материала. Той не се задоволява с това, че се наблюдава при голямо увеличение, а показва защо увеличението има граница. Темата е металографският анализ и обхваща две страници. Началото е заглавна част с данните на студента и с темата. Теоретичната част започва с общото основание и веднага посочва най-разпространения метод, с двете възможности, които той дава. Средището са двете характеристики на уреда. Първата е обяснена чрез произведението на две величини, с приведена формула и с разчетени означения. Особено ценна е втората. Въведени са две свързани понятия, като второто е определено чрез първото, а после е показано от какво зависи то и как се свързва с устройството на уреда. Именно тази част най-често затруднява студентите, защото понятията се бъркат — а тук са разграничени ясно. Втората половина е за подготовката на образеца. Тя е разписана като последователност от шест операции, номерирани поред. При всяка е посочено какво се прави и на какво трябва да се внимава. При две от тях има и вътрешно разделяне — едната се разклонява на три различни начина, а другата на два, всеки с кратко пояснение. Особено практично е указанието при изглаждането. Обяснено е в какъв ред се сменят средствата — подробност, която се пропуска и води до похабяване на образеца. Накрая теоретичната част разграничава двата вида анализ по използваното увеличение. Задачите са три, изброени поотделно. Първата е разгърната и разделя предмета на наблюдение на три вида, всеки с позоваване към отделна фигура. Приложени са три изображения. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а частта за подготовката на образеца върши работа и като кратък урок. Студентът получава завършена теоретична част с обяснени понятия — образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол, в който теорията заема половината място, а другата половина е разписана като последователност от пресмятания. Всяка стъпка казва какво се определя и по кое условие. Именно това устройство прави материала практичен. Той не обяснява процеса отвлечено, а показва как се стига до конкретните размери на инструмента. Темата е дълбокото изтегляне и обхваща две страници. Началото е заглавна таблица в три части — учебно заведение, катедра с номер на протокола и данни на студента, а отдясно място за подпис на преподавателя. Теоретичната част започва с определение на процеса и веднага го разделя на две разновидности. Посочено е коя от тях е по-разпространена и как протича тя — какво прави инструментът и какво се случва със заготовката. Следва обяснението на напреженията и е онова, което прави частта стойностна. Показано е, че в различните участъци действат противоположни по вид напрежения, и е обяснено какво предизвиква всяко от тях. Именно оттук произтича и практическият извод. Обяснено е при какви условия възниква нежелан дефект и какво се прави, за да бъде предотвратен — а тази мярка после се появява отново в самите пресмятания. Отделно е посочено какво се случва с дъното на детайла и с коя величина се оценява дали материалът изобщо е пригоден за такава обработка. Втората половина е задачата. Тя е разписана в пет номерирани стъпки. Първата определя изходния размер, като е обяснено от кое условие се изхожда и защо детайлът трябва да се раздели на части. Втората проверява дали е нужна допълнителната мярка от теоретичната част. Дадени са две неравенства с изричното указание, че трябва да се изпълнят едновременно. Третата е най-разгърната и се разделя на четири подточки. При всяка се определя по един размер на инструмента, като при две от тях са дадени формули с готови стойности на коефициентите за различни материали. Финалните две стъпки са за пресмятане на двете усилия. Приложена е и схема на процеса. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а задачата върши работа и поединично като упражнение в час. Студентът получава завършена работа с ясен ход на пресмятанията — образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол, чиято теоретична част е подредена като разходка по една крива. Всяка характерна точка от нея е назована по реда, в който се достига при натоварването. Именно тази последователност прави материала лесен за учене. Понятията не са изброени по азбучен ред, а се появяват в реда, в който наистина настъпват при изпитването. Темата е изпитването на опън и обхваща две страници. Началото е заглавна част с данните на студента и с номера на упражнението. Теоретичната част започва с общото основание — защо тези изследвания се провеждат при строго определени условия. После е обяснено какво предизвиква приложената сила и кое съотношение се записва от самия уред. Средището е поредицата от характерни точки. Те са изброени една след друга, всяка с формула и с кратко пояснение отдолу. Особено ясно е обяснението на едната от границите. Посочено е какво се случва, ако натоварването бъде свалено преди нея — а това е и най-нагледният начин да се разбере разликата между двете състояния. Именно частта за напрежението при разрушаване е най-стойностната. Тя не се задоволява с формулата, а обяснява защо пресметнатата стойност не отговаря на действителността и защо истинската е по-голяма. Приведен е и основният закон, който важи в първата област. Втората половина на теоретичната част е за пластичността. Разграничени са два начина за оценяването ѝ, всеки със своя формула, а при единия е посочено и каква стойност се получава при съвсем крехък материал. Задачата е за определяне на характеристиките на конкретна стомана, назована с марката си. Приложена е таблица с готови изходни данни — размерите на образеца и осем двойки измерени стойности за сила и удължение. Последните два реда са оставени празни за пресмятане. Именно тази подредба прави протокола удобен. Данните са дадени, но работата остава — тоест материалът служи и като образец, и като задача. Приложени са и десет изображения с формулите и с диаграмата. Преподавателят получава готова задача с данни, при която проверката отнема минута. Студентът получава завършена теоретична част и таблица с измервания, готова за попълване — образец при изготвяне на собствен протокол.

Целият курс по материалознание, свит на три страници. Не конспект за четене, а пищов – текст, писан така, че да побере максимум в минимум място. Точно това го прави полезен в последните часове преди изпит. Няма увод, няма заключения, няма разводнени обяснения. Всяка точка започва с названието си, следва тире и веднага същината. Обхватът е внушителен – над четиридесет точки, подредени по реда на конспекта. Началото е върху строежа: кристални решетки с параметри и координационно число, аморфно състояние, анизотропия и накрая дефектите, разделени на точкови, линейни и повърхностни. Следва разделът за фазовите диаграми – три отделни точки за пълна разтворимост, пълна неразтворимост и ограничена разтворимост в твърдо състояние, при това с обяснение какво представляват линиите и какво има в отделните области. Средището е механичното поведение. Тук са еластичната и пластичната деформация, пълзенето, разрушаването, а после и цяла поредица от изпитвания: на опън с построяване на диаграма, на ударна жилавост, на умора и три отделни метода за твърдост. Именно този блок е най-практичен – трите метода за твърдост се бъркат постоянно, а тук всеки е описан в отделна точка, със своите особености. Оттам материалът минава към сплавите. Разгледани са полиморфизмът на желязото, въглеродните стомани, чугуните с отделно внимание към един от видовете, а после легираните стомани в три групи според предназначението и стоманите със специални свойства. Отделни точки са посветени на цветните метали и техните сплави – мед и алуминий, всеки със свойствата и приложенията си. Следващият голям блок е термичната обработка: закаляване, повърхностно закаляване, отвръщане и отгряване – всяка операция с отделна точка. Финалът излиза извън металите и обхваща пластмасите с изходните им продукти, керамичните материали и композитите. Изложението е плътно, със съкращения и без празни редове. Дванадесетте приложени изображения са диаграми и схеми, поставени там, където думите не стигат – най-вече при фазовите диаграми и при изпитванията. За преподавателя това е поглед към онова, което студентите смятат за най-съществено по темата – полезно при съставяне на изпитни въпроси и при преценка кое остава подминато. За студента материалът върши точно една работа, но я върши добре: целият изпитен материал се преговаря наведнъж, за един следобед, вместо да се събира от лекции, учебници и чужди тетрадки. Подредбата по точки позволява и бърза проверка кое още не се знае.

Лабораторен протокол, чиято най-практична част е накрая — списък с осем марки, при които буквите и числата от означението са разчетени една по една. Именно този списък отличава материала. Означенията изглеждат като случайна поредица от знаци, а тук се вижда, че всеки знак носи точен смисъл. Темата обхваща стоманите и чугуните и е събрана на три страници. Началото е заглавна част с данните на студента, номера на протокола и темата. Теоретичната част стъпва изцяло на основната диаграма за този предмет. Тя започва с двете форми на желязото и с температурните обхвати, в които съществува всяка от тях. Оттам са изброени еднофазовите полета и е обяснено защо стопилката образува непрекъснато поле, а също и докъде стига разтворимостта на другия елемент. Средището е разчитането на самата диаграма. Назовани са двете основни линии, а после и трите характерни точки и линии, всяка с приетото си название. Дадени са и названията на двете съставни структури. Именно следващото място е ключово за целия предмет. Посочена е граничната стойност, под която се получава едно, а над която — друго, и е обяснено защо от нея произтича самото разделяне на двата вида материали. Оттам следват класификациите и те са необичайно подробни. Разгледани са няколко признака един след друг — според състоянието на въглерода, според добавките, според състава, според поведението при закаляване, според начина на производство и накрая според предназначението. Особено полезна е тази поредица. Един и същи материал е разпределен по шест различни признака, което показва, че класификацията зависи от целта. Задачите са две — построяване на криви за пет посочени състава и изобразяване на структурите с означенията им. Финалната част е списъкът с марките. Всяка е разчетена поотделно: какъв материал означава, какво показва всяко число и по какъв признак се различава от съседната. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а списъкът с марките върши работа и поединично като раздавателен лист. Студентът получава завършена теоретична част и готово разчитане на означенията — точно онова, което се пита на изпит.

Лабораторен протокол по метод, който стои в основата на цялото учение за сплавите. Без него нито една диаграма на състоянието не би могла да бъде построена. Именно това го прави важен. Темата не е странична, а е онази, от която произлизат всички останали диаграми, изучавани по-нататък в курса. Материалът обхваща две страници. Началото е заглавна част, оформена в няколко реда — учебно заведение, катедра, вид на упражнението, данни на студента, място за ръководител, номер на протокола и накрая темата. Теоретичната част започва с определението на метода и веднага посочва на какво стъпва той — че промените в строежа са придружени от отделяне или поглъщане на топлина. Средището е описанието на самия опит. Обяснено е как се подава топлината, с какъв уред се измерва тя и защо на практика се работи не с нея, а с изтеклото време. Именно това уточнение е най-полезното в цялата част. То обяснява защо на водоравната ос стои време, а не количество топлина — въпрос, който смущава повечето студенти при първата среща с такива криви. Следва описание на измерването на температурата. Обяснено е устройството на използваното приспособление, кой край е свързан с уреда и защо различните двойки метали имат различни свойства. Отделен абзац въвежда основното понятие за целия раздел. Дадено е определението, посочено е по какво се различават отделните части и как това се установява. Оттам е изведено най-важното разграничение — че при чисто вещество промяната протича при една-единствена температура, а при сплав в цял температурен обхват. Именно от него произтича видът на всяка диаграма на състоянието. Задачите са две и вървят в естествения си ред: първо се построяват отделните криви за няколко състава, а после от тях се извежда общата диаграма. Работи се с позната двойка метали, използвана и в производството. Приложени са две изображения. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а теоретичната част върши работа и като кратък урок. Студентът получава завършена теоретична част и ясно формулирани задачи — образец при изготвяне на собствен протокол.