„Ние сме направени от това, което изричаме“: план за есе по морален проблем върху словото на Георги Господинов за чудото на езика и четенето

Как се стига от чужд текст до собствена позиция? Този материал показва пътя стъпка по стъпка и предлага готова работна схема за есе по морален проблем върху темата за духовното наследство. Разработката започва с предварителната подготовка: към нея е приложен откъс от академичното слово „За буквите и достойнството“ на проф. Анна-Мария Тотоманова, произнесено на 24 май 2016 г. в Аулата на Софийския университет, а към текста са формулирани задачи за съставяне на план на основните твърдения, за проследяване на смисловите обрати в словото, за откриване на тезата и за назоваване на моралните проблеми, които поставя отвореният му финал. Централната част е самият план на есето. Уводът, тезата, аргументативната част и заключението са изведени поотделно, като за всеки от тях са зададени насочващи въпроси: какво да се отговори лаконично в началото, как да се формулира личната позиция, около колко подтези да се организира аргументацията и какъв тип аргумент върви към всяка от тях. Предвидено е място както за примери от личния опит и от съвременността, така и за опора в българската литература. Заключението не е дадено наготово: материалът поставя пред ученика избора между обобщаващ извод и отворен финал и подсказва какво трябва да се обмисли, преди този избор да бъде направен. Последните два раздела очертават работата по самото писане и по редактирането на текста. Схемата е удобна за 8. клас и за всеки, който се готви да пише есе по морален проблем: тя не подменя личната позиция, а показва къде тя трябва да се появи и как да бъде защитена. Може да се ползва за домашна работа, за подготовка на класно съчинение и за упражнение по разчитане на нехудожествен текст.

Тест по литература върху одата „Българският език“ от Иван Вазов, изграден така, че да следва самото движение на творбата – от възхвалата в началото, през нападките в средата, до обещанието във финала. Задачите вървят в реда на строфите, което е съществено предимство: ученикът не се лута между откъснати въпроси, а работи с текста последователно и в края има цялостна представа за неговия строеж. Първата част на теста е насочена към възхвалата. Проверява се какъв смисъл се влага в определението за езика в началния стих, какво чувство изразява изразът за вековните страдания, какви качества на речта са изведени в началните строфи. Тук е включена и задача с отрицателна формулировка, изискваща да се посочи качество, което не е приписано на езика. Втората част се отнася до нападките. Задачите проследяват коя строфа ги въвежда, какви точно са обвиненията, какъв смисъл има изразът за страдалния език и чие мнение се предава чрез твърдението, че езикът не може да въплъти творческата мисъл. Отделна задача изисква да се разпознаят двойките думи, изразяващи противоположни оценки за езика, като верният отговор изисква преглед на всички предложени. Третата част е посветена на финала. Проверява се какъв образ на езика се изгражда там, какво означава обещанието да бъде показан в неговия блясък, каква идея стои зад стиха за наказанието чрез красота, кой мотив се прославя. Включена е и задача за глаголната форма в последните строфи – рядко проверявано наблюдение, което разкрива личната ангажираност на говорещия. Три задачи изискват разгърнат отговор с оставено място за писане: тълкуване на израза за слепия гений, връзката между езика и националната памет и разграничаване на двете противоположни позиции в текста с описание на техните възгледи. Отговорите са изнесени след задачите. За затворените е дадено кратко обяснение към всеки верен избор, а за отворените – примерни формулировки, показващи какъв обем и вид отговор се очаква. На учителя тестът дава готова проверка, при която задачите могат да се използват и на части според разглежданата строфа. На ученика тестът служи за подготовка преди изпитване и показва дали творбата е проследена в нейната цялост.

Как от една статия за глаголицата се стига до въпроса дали в социалните мрежи трябва да се спазват книжовните норми? Разработката е подробен план, който води ученика по целия път на едно есе по морален проблем, от подготовката до редактирането. Първата част е предварителната подготовка. Включен е откъс от статия на акад. Михаил Виденов за делото на светите братя: създаването на новата графична система, установяването на фонемите в устната реч, преводът на богослужебните книги, оригиналните съчинения на двамата братя и книжовниците от Първото царство. След откъса стоят задачите за работа с текста: записване на основните твърдения, проследяване на развитието на идеята, определяне на тезата и открояване на моралните проблеми в него. Втората и най-обемна част е самият план на есето. Формулиран е насочващият въпрос за увода, а след него са зададени въпросите, по които ученикът да изгради собствената си теза за отношението на съвременния човек към славянската писменост. Аргументативната част е разгърната в две подтези, всяка с по два аргумента. Първата тръгва от функциите на писменото слово и от социализацията чрез езика, а въпросите към нея насочват към личния опит на ученика и към сравнението между четенето и сърфирането. Втората поставя въпроса за историческата мисия на всяко поколение и предлага да се разсъждава върху избора на език при писателите емигранти и върху това защо наричаме родния си език майчин. Планът завършва с избор между два типа заключение и с указания за написването и редактирането на есето. Разработката е подходяща за подготовка на есе по морален проблем, за упражнение по изграждане на теза и аргументи и за час, посветен на славянската писменост.

Този вариант обхваща текста подробно и обръща особено внимание на ценностите, които той защитава – езикът, паметта, скромният труд и достойнството. Въпросите са формулирани ясно и следват хода на разсъждението в творбата. Задачите са 26 и се разделят в две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири варианта. Началните въпроси установяват целта на текста, адресата, тона при най-острите обръщения и разбирането за езика като ценност. Следват задачи за ролята на историческите примери, за отношението към простотата на народа и за причината авторът да събира дълго свидетелства. Втората група разглежда обяснението за изгубените книги, основния конфликт, типа аргументация, смисъла на обръщението към целия род, значението на призива за преписване и образа, чрез който е представено чуждото. По-нататък въпросите засягат оценката за горделивите, отношението към миналото, жанровия характер на текста и начина, по който авторът гради доверие у читателя. Третата група извежда обобщенията: кой е смисловият център, каква е ролята на библейските примери, коя възрожденска ценност личи най-ясно, какво е отношението към чуждия език, с каква стратегия се преодолява срамът от произхода и къде текстът вижда пътя към спасение. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: обяснение как историята се превръща в дело за всички, разбор на едно морално противопоставяне и съвременен прочит на посланието за родния и чуждите езици с примери от училището и от мрежата. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а по-големият брой задачи го прави удобен и за обобщителна проверка в края на раздела. Особено ценна е последната отворена задача. Тя превежда посланието на текста в днешния ден и пита как изглежда то в училището и в интернет – там, където чуждиците навлизат най-бързо. Така творбата престава да бъде само исторически документ и става повод за разговор за собствения ни език. Полезно е и разграничението, което тестът прави на няколко места: авторът не осъжда чуждото знание, а отказа от своето. Тази разлика често се губи при преразказване и води до неточни изводи в съчиненията. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за дискусия. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък анализ, а примерните решения показват как се пише отговор с ясна мисъл и с конкретен пример.

Предисловието не разказва, а убеждава – то е реч с ясна цел, точен адресат и обмислена подредба на доводите. Тестът го разглежда именно като такава реч и проверява дали ученикът разпознава средствата, чрез които тя постига въздействието си. Задачите са 23 и се разделят в две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири варианта. Началните въпроси установяват основната цел на текста, типа обръщение към публиката, преобладаващия тон и кого назовава адресатът в началото. Следва задача за противопоставянето, което структурира цялата аргументация, и за ролята на историческите примери. Втората група е върху ценностите и призивите: кое качество на народа е изтъкнато като добродетел, какво внушава настойчивият апел за преписване и запазване, защо е въведена една от най-острите формулировки в българската литература и какъв жанров жест представлява самият текст. По-нататък въпросите засягат основанието, върху което стъпва авторът, смисъла на израза за рода и езика и начина, по който се постига усещане за неотложност. Третата група обхваща по-тънките разграничения: как е оценена чуждата ученост, какво е отношението към простите хора, как е обяснена липсата на книги, към кого са насочени най-острите укори, коя е водещата реторическа стратегия, как се свързват вярата и народностното съзнание и какво се изисква от бъдещия читател. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: обяснение как противопоставянето изгражда ценностния избор, посочване на два езикови похвата с коментар за действието им и разсъждение как примерите от миналото свързват предците с бъдещето. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за проверка след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Силната страна на въпросите е, че разглеждат текста като аргументация. Обикновено Предисловието се учи чрез няколко запомнени изречения, а тук се проследява цялата му логика – каква е тезата, с какви доводи е подкрепена, към кого е насочена и как е постигнат натискът за действие. Полезен е и въпросът за отношението към чуждата ученост. Той поправя често срещано опростяване: авторът не отрича знанието само по себе си, а подражанието, което води до забрава на своето. Разграничението е важно и за правилния прочит на цялата творба. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови опорни точки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък анализ, а примерните решения показват как се строи отговор с теза и с позоваване на текста.

Защо назоваването на едно нещо се е приемало за равно на неговото създаване? С този въпрос тръгва разработката, преди да стигне до работните определения за език, изказване и текст. Първата част стъпва върху три откъса от различни епохи: библейски разказ за сътворението, предговорът на Бокачо към сборника му с новели и сонет от Шекспир в български превод. Обяснено е какво показва всеки от тях за отделна способност на езика и как от трите наблюдения се стига до определението за език като система от условни знаци и правила за тяхната употреба. Тук е и обяснението защо връзката между вещ и име е условна. Следва разсъждение за връзката между език, култура, общество и отделен човек: защо културата се усвоява, а не се наследява, и защо доброто владеене на езика е условие едновременно за вписването в общността и за проявата на индивидуалността. Линията продължава с развитието на езиците, с мъртвите и класическите езици и с езиковите семейства. Втората част въвежда изказването като основна единица на общуването. Изброени са трите му белега, както и въпросите, чиито отговори определят как е построено то и какво представлява ситуацията на общуването. Третата част свързва знаковата и комуникативната природа на езика и стига до определението за текст, до произхода на самата дума и до делението на текстовете според знаците, с които са изградени. Отделно са изредени условията, на които една поредица от знаци трябва да отговаря, за да бъде наречена текст. Подходящ за подготовка на урок, за преговор преди изпитване по темата и за самостоятелно наваксване при пропуснат час.