План за есе по морален проблем. Значението на делото на светите братя Кирил и Методий днес

Как се стига от чужд текст до собствена позиция? Този материал показва пътя стъпка по стъпка и предлага готова работна схема за есе по морален проблем върху темата за духовното наследство. Разработката започва с предварителната подготовка: към нея е приложен откъс от академичното слово „За буквите и достойнството“ на проф. Анна-Мария Тотоманова, произнесено на 24 май 2016 г. в Аулата на Софийския университет, а към текста са формулирани задачи за съставяне на план на основните твърдения, за проследяване на смисловите обрати в словото, за откриване на тезата и за назоваване на моралните проблеми, които поставя отвореният му финал. Централната част е самият план на есето. Уводът, тезата, аргументативната част и заключението са изведени поотделно, като за всеки от тях са зададени насочващи въпроси: какво да се отговори лаконично в началото, как да се формулира личната позиция, около колко подтези да се организира аргументацията и какъв тип аргумент върви към всяка от тях. Предвидено е място както за примери от личния опит и от съвременността, така и за опора в българската литература. Заключението не е дадено наготово: материалът поставя пред ученика избора между обобщаващ извод и отворен финал и подсказва какво трябва да се обмисли, преди този избор да бъде направен. Последните два раздела очертават работата по самото писане и по редактирането на текста. Схемата е удобна за 8. клас и за всеки, който се готви да пише есе по морален проблем: тя не подменя личната позиция, а показва къде тя трябва да се появи и как да бъде защитена. Може да се ползва за домашна работа, за подготовка на класно съчинение и за упражнение по разчитане на нехудожествен текст.

„Всеки ден, докато говорим, ние сме в невидимата работилница на езика.“ От тази мисъл на Георги Господинов тръгва разработката, която превежда ученика през целия път на едно есе по морален проблем, от първия прочит на текста до последната редакция. Първата част е посветена на предварителната подготовка. Тя насочва към словото, произнесено пред паметника на св. св. Кирил и Методий на 24 май 2013 г., и показва как от него се извличат основните твърдения, как се проследява развитието на темата за чудото на езика и четенето чрез ключовите думи и изрази и как се разпознават тезата и моралните проблеми, които текстът поставя. Втората част е същинският план на есето. Уводът, тезата, аргументативната част и заключението са разгърнати поотделно, като за всеки дял са зададени насочващи въпроси, върху които ученикът сам изгражда своята позиция. Аргументацията е организирана в две подтези: едната обвързва езика, литературата и четенето с изграждането на личността, а другата насочва към националната идентичност и чувството за принадлежност към общността. Към всяка подтеза са предложени по два аргумента с конкретни опорни точки и цитати от словото. Финалната част се спира върху избора на завършек и поставя въпроса кой тип заключение е по-подходящ, както и какво остава за етапа на редактирането. Разработката не предлага готово есе, а работеща схема: формулировките остават за ученика, но редът, опорите и посоката на разсъжденията са зададени. Подходяща е за подготовка по български език и литература в 8. клас, за домашна работа и за упражнение преди класно съчинение по морален проблем.

Обобщителен вариант, който покрива темата изцяло и завършва с пет въпроса, изискващи разгърнати писмени отговори върху значението на творбата. Задачите са 20 и се разделят в две части. Първите петнадесет са с избираем отговор. Началните въпроси установяват жанра, основната цел на написването и повода, който е предизвикал появата на текста. Следват задачите за ролята на двамата братя, за състоянието на славяните преди появата на азбуката и за довода, който не се среща в творбата. Втората група разглежда самите доказателства. Проверява се какво доказва примерът със седемдесетте преводачи на свещените книги, как е представена връзката между Бог и новата писменост и какъв е главният довод срещу твърдението, че само три езика са свещени. Третата група е върху отношението на автора: как оценява той чуждата писменост, как се обръща към противниците си и как представя развитието на азбуките изобщо. Тук е и въпросът за значението на първата буква. Заключителните въпроси от тази част са върху конфликта в творбата и върху нейната роля за българската култура. Втората част съдържа пет въпроса с оставено място за писане: какво е значението на творбата за самосъзнанието на славяните, как е представена връзката между език, писменост и идентичност, как полемичният стил прави доводите убедителни, кои са основните идеи за развитието на писмеността и какви паралели могат да се направят със съвременните спорове за културна идентичност. Отговорите са изведени накрая – с подробна аргументация при затворените въпроси и с обширни примерни решения при отворените, всяко от които е подредено по точки и завършва с извод. Материалът е подходящ за обобщителна проверка върху творбата, за подготовка на съчинение, за преговор преди изпитване и за самостоятелна работа. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е пълнотата на разработените отговори. Петте писмени решения са дълги колкото самостоятелни отговори на изпитен въпрос и покриват всичко, което може да се изисква по темата – от историческото значение до съвременния прочит. Особено ценен е въпросът за връзката между език, писменост и идентичност. Той извежда трите понятия в обща система и обяснява защо липсата на своя писменост поставя един народ в зависимост – теза, приложима и при други теми. Полезен е и въпросът за примера с преводачите на свещените книги. Той показва как един-единствен исторически факт може да обори цяло твърдение – урок по аргументация, а не само по литература. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови формулировки за коментар в час.

Този вариант обхваща текста подробно и обръща особено внимание на ценностите, които той защитава – езикът, паметта, скромният труд и достойнството. Въпросите са формулирани ясно и следват хода на разсъждението в творбата. Задачите са 26 и се разделят в две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири варианта. Началните въпроси установяват целта на текста, адресата, тона при най-острите обръщения и разбирането за езика като ценност. Следват задачи за ролята на историческите примери, за отношението към простотата на народа и за причината авторът да събира дълго свидетелства. Втората група разглежда обяснението за изгубените книги, основния конфликт, типа аргументация, смисъла на обръщението към целия род, значението на призива за преписване и образа, чрез който е представено чуждото. По-нататък въпросите засягат оценката за горделивите, отношението към миналото, жанровия характер на текста и начина, по който авторът гради доверие у читателя. Третата група извежда обобщенията: кой е смисловият център, каква е ролята на библейските примери, коя възрожденска ценност личи най-ясно, какво е отношението към чуждия език, с каква стратегия се преодолява срамът от произхода и къде текстът вижда пътя към спасение. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: обяснение как историята се превръща в дело за всички, разбор на едно морално противопоставяне и съвременен прочит на посланието за родния и чуждите езици с примери от училището и от мрежата. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а по-големият брой задачи го прави удобен и за обобщителна проверка в края на раздела. Особено ценна е последната отворена задача. Тя превежда посланието на текста в днешния ден и пита как изглежда то в училището и в интернет – там, където чуждиците навлизат най-бързо. Така творбата престава да бъде само исторически документ и става повод за разговор за собствения ни език. Полезно е и разграничението, което тестът прави на няколко места: авторът не осъжда чуждото знание, а отказа от своето. Тази разлика често се губи при преразказване и води до неточни изводи в съчиненията. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за дискусия. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък анализ, а примерните решения показват как се пише отговор с ясна мисъл и с конкретен пример.

Анализ на творба, която обикновено се учи като паметник, а тук е представена като това, което е била наистина: спор. Петте дяла на изложението са построени върху пет питания и всеки от тях започва с въпроса, на който отговаря. Така текстът се чете не като изложение за запомняне, а като мислене на глас, което ученикът може да проследи стъпка по стъпка. Началото е историческо и върши повече работа, отколкото обещава. Изяснено е кога възниква съчинението, какво се случва в държавата по същото време и какво решава съборът, който предхожда появата му. Оттук нататък нито един аргумент в творбата не виси във въздуха, защото се вижда срещу кого е насочен и защо е бил нужен точно тогава. Отделно внимание получава загадката около самоличността на автора, с изброяване на предположенията, които науката е правила през годините, и с обяснение откъде изобщо идва спорът за името му. Първият дял изяснява каква задача си поставя съчинението и с какви средства я решава, като разграничава три различни типа слово, които в него работят едновременно. Тук е показано и едно сравнение, което в самия текст не е изречено пряко, а се подразбира, и анализът го изважда наяве. Вторият дял е същинският и най-обемен. В него е възстановен целият спор: кои са точките на несъгласие, какво твърди едната страна и какво отговаря другата, по кой ред вървят доводите и кой от тях накрая слага край на спора. Доводите не са изброени накуп, а са проследени като движение, при което всяко възражение получава отговор. Това прави дяла извънредно удобен за работа в час, защото класът може да бъде разделен на две страни и спорът да се разиграе. Третият дял разглежда участниците не като исторически лица, а като образци за поведение, и прибавя към тях един трети участник, за когото обикновено не се говори, макар че заради него всичко е написано. Четвъртият дял сравнява света на това съчинение със света на останалите средновековни текстове и обяснява защо то се чете по-леко от тях. Последният дял изнася въпросите на творбата извън нейното време и ги формулира така, както стоят и днес. Тази част е кратка, но тя е и най-подходящата за начало на дискусия или за теза на съчинение, защото поставя въпроси, на които и днес се отговаря различно. Изложението е написано достъпно, с цитати от творбата, вградени в изреченията, със съпоставка с евангелски текст и с обяснение на понятията от епохата, без да се предполага предварителна подготовка по история. Полза за учителя: получава материал за няколко учебни часа, подреден по готови направления, с водещи въпроси, които могат да се зададат направо на класа. Всеки от петте дяла е самостоятелен и може да се вземе отделно, а историческият увод служи и за преговор по темата за Преславския събор. Полза за ученика: разбира защо този текст е важен, а не само че е важен. Получава подредени аргументите на двете страни, което е точно каквото се иска при отговор на литературен въпрос и при интерпретативно съчинение по темата. Подходящ и за преговор преди изпитване върху старобългарската литература, където тази творба се пада почти винаги.

Материалът предлага подробен и разширен анализ на „За буквите“ от Черноризец Храбър, съчетан с голям набор от въпроси, задачи, практически упражнения и подробно разработени отговори. Разработката е изградена като цялостен учебен ресурс, който води последователно от основните сведения за автора и произведението към жанровата специфика, композицията, проблемите и конфликтите, ценностите, аргументацията и съпоставителната работа с други литературни текстове. Началните раздели „За автора“ и „За произведението“ въвеждат необходимата литературноисторическа рамка. Представени са различните хипотези около личността на Черноризец Храбър, особеностите на епохата и мястото на творбата в старобългарската книжовност. След тях самостоятелно е разгледано заглавието, което подготвя преминаването към същинската структура на произведението. Централен блок е посветен на композицията. Материалът проследява отделните смислови части и начина, по който полемичната теза се изгражда, защитава и довежда до заключение. Следващите раздели разглеждат проблемите и конфликтите, участниците в полемиката, ценностите, идеите и посланията, както и мястото на текста в културния и обществено-политически контекст на своето време. Особено голямо място е отделено на аргументативната организация на „За буквите“. Разработката показва как се изграждат теза, антитеза, доказателство и извод и как в полемичното слово функционират различни типове аргументи. Историческите, филологическите, логическите и библейските доказателства са обособени в практически задачи, което прави материала подходящ не само за изучаване на произведението, но и за упражняване на уменията за аргументация. Втората голяма част съдържа въпроси и отговори, които обхващат епохата, композиционната организация, адресата, триезичната догма, основната идея, създаването на славянската азбука, аргументите на полемиста, чувствата и качествата на автора. Отговорите са развити подробно и могат да служат като готов модел за устно изпитване, писмена работа или самостоятелна подготовка. Следва разделът „Да разтълкуваме текста“, който преминава към по-задълбочена работа върху отделни проблеми и похвати. Тук вниманието се насочва към развитието на славянската писменост, ролята на Константин-Кирил Философ, отношението към опонентите, структурата на аргументите и механизмите, чрез които се постига убедителност. Практическият блок „Да приложим“ превръща анализа в работещ модел за упражнение. В него са систематизирани конкретни схеми от типа теза – антитеза с аргументация – извод, както и задачи за разпознаване и формулиране на различните видове доказателства. Материалът е разширен и чрез дискусионна задача, която извежда проблематиката към по-широк въпрос за езика, писмеността и културната памет. Финалната съпоставителна част свързва „За буквите“ с беседата на Кирил с триезичниците и „Българският език“ от Иван Вазов, като организира сравнението по ясни показатели – време и място, конфликт, ценности, родно слово, чувства и отношение към неговите противници. За учителя това е готов комплексен ресурс за урок, упражнение, преговор, дискусия и изпитване, а за ученика – последователна система за подготовка, която съчетава теория, анализ, аргументация, практически задачи и съпоставителен прочит.