План за урок: Езикът и неговият строеж. Речева ситуация

Стилът, който използваме, без да го забелязваме, влиза в час чрез жив пример. Часът за разговорния стил е разчертан за 40 минути. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите на урока и необходимите материали. Първата част отделя пет минути за влизане в час и за мотивация чрез жив пример, тоест чрез разговор, който учениците разпознават като свой. Втората част, двадесет и пет минути, е разделена на етапи. Четири минути отиват за анализ на примерен разговор по признаци, между които отношенията между участниците и начинът на общуване. Пет минути са за трите главни особености на стила, изведени и обяснени поотделно. Нататък часът минава през неезиковите средства и през типичните езикови белези. Отделно е предвидено и как се обяснява, че разговорният стил не е неправилен език, а стил със свои норми. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се работи със записан или пресъздаден в час разговор, така че материалът за анализ да е автентичен. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за упражнение върху стиловете и като модел за собствен план.

Общуване, език и текст в един час: трите понятия, върху които стъпва цялата програма по български език. В началото е дадена информацията за урока: предмет, клас, продължителност, тема и раздел, а след това целите, разделени на образователни, възпитателни и развиващи, и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, при които е описано влизането в класната стая и проверката на присъствието. Нататък часът минава през общуването и съставките му, през социокултурните сфери, през езика като средство и накрая през текста като завършена цялост. Отделно е предвидено и как се показва връзката между трите понятия: че езикът е средството, общуването е дейността, а текстът е резултатът. Самостоятелно е обмислено и как се въвежда речевата ситуация, без тя да остане схема на дъската. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо трите понятия се въвеждат заедно, а не поотделно: те се определят едно чрез друго и всяко без останалите остава празно. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за въвеждащ урок по езикова култура и като модел за собствен план.

Тест по български език върху езика и неговия строеж и върху речевата ситуация. Двадесет задачи с избираем отговор проверяват основните понятия от уводния раздел, като всяка от тях стъпва върху кратка житейска сцена. Точно това е и главното предимство на материала. Понятията в този раздел са отвлечени и трудни за усвояване, но тук те са въведени чрез познати положения: урок в клас, покана за рожден ден, разговор по телефона, бележка на хладилника, семейна вечеря, състезание пред публика. Ученикът не заучава определения, а разпознава явлението в обстановка, която му е позната. Първата група задачи разграничава устното от писменото общуване. Няколко примера се редуват така, че ученикът да види разликата не по думите, а по действието – кой говори, кой пише, кой чете. Свързана с тях е и задачата за непрякото общуване, при което разговорът минава през устройство. Следваща линия разглежда официалното и неофициалното общуване. Двете задачи са построени огледално – едната описва изява пред публика, другата разговор между близки, – а неверните варианти предлагат неподходящи основания за преценка, като външни подробности от обстановката. Обемна група задачи е посветена на строежа на езика. Проследена е веригата от звуковете, през думите и изреченията, до текста, като отделни въпроси разглеждат всяко звено. Включена е и задача за самата подредба на равнищата – проверка, която изисква да се схване цялата система наведнъж. Останалите задачи се отнасят до речевата ситуация и нейните съставки. Поотделно са разгледани участниците, условията, предметът на общуването и целта, като целите са застъпени с няколко примера – да убедиш, да се осведомиш, да се забавляваш. Заключителните задачи насочват към уместността: кога е особено важно речта да бъде съобразена с обстановката и как се пише кратка бележка. Неверните варианти заслужават отделна дума. При много от задачите те описват съвсем безобидни всекидневни действия – подреждане на моливи, оцветяване на рисунка, броене на стъпки, – които обаче нямат нищо общо с общуването. Този похват е сполучлив: той кара ученика да се запита кое всъщност прави едно действие общуване и така понятието се изяснява отвътре, чрез отграничаване от онова, което не е. Всички задачи са с еднаква трудност и с кратки формулировки, което позволява тестът да бъде решен бързо – подходящ е и за проверка в началото на учебен час. Форматът е готов за разпечатване: номерирани задачи с по четири ясно отделени варианта. Отговорите са изнесени накрая и всеки е придружен с обяснение от едно изречение, което формулира правилото зад избора. Формулировките са кратки и лесни за запомняне. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, а отделните му части могат да се използват и самостоятелно – например само задачите за строежа на езика или само тези за речевата ситуация. На ученика служи за преговор преди изпитване и помага понятията да се свържат с реални положения от собствения му опит, вместо да останат заучени определения.

Правоговор и правопис, поставени в две колони на дъската. Часът показва къде точно се разминават. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни. Същинската част е разписана като сценарий с точни указания какво се записва на дъската. Първо се изписват двете думи една до друга, а след това всяка дума се разглежда в две колони: как се пише и как се произнася. След това на дъската се записват двойките звучен и беззвучен съгласен звук, а веднага след тях примери, при които обеззвучаването е видимо. Именно това постоянно разделяне на две колони е и същинската находка на плана: разминаването не се обяснява, а се показва. Отделно е предвидено и как се работи с думи, при които разликата е особено осезаема, като изписаните в плана примери служат за упражнение. Планът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо двете норми се преподават заедно: те се разминават точно в едни и същи думи и се разбират по-добре една през друга. В края са добавени и упражнения върху конкретни думи. Подходящ е за преподаване по езикова култура, за упражнение върху правоговора и като модел за собствен план.

Часът тръгва с няколко изречения, казани като шепот, и с покана към класа за лов на думи, които разказват как точно става действието. Планът започва с кратка подготовка и с целта, формулирана на детски език, а въвеждането използва малка история, върху която учениците сами откриват какво уточняват откроените думи. Очакваните отговори са изписани заедно с въпросите, така че учителят да води разговора без пауза. Новото знание е поднесено на стъпки: определение, принадлежност към групата на сказуемото, списък с въпросите за откриване и бърза игра, в която класът дава въпроса и думата отговор. Следва частта за начините на изразяване с по един пример и въпрос за всеки от тях, а веднага след нея е разгледано членуването с кратък член, затворено с въпрос, който проверява дали правилото е разбрано. Най-дългият етап подрежда видовете обстоятелствени пояснения, всеки с обяснение и с по два примера с готови въпроси и отговори, и добавя кратко споменаване на по-рядко изучаваните видове. Следва малка задача с две картини, в която едно и също действие се поставя в различни обстоятелства, обобщение, което учителят изчита бавно за запомняне, финален въпрос за проверка и кратка домашна работа от четири изречения. За всеки етап е посочено ориентировъчно време, за да се събере урокът в един учебен час.

Тест по български език върху езика и неговия строеж и върху речевата ситуация – двадесет задачи с избираем отговор. Всяка задача предлага четири кратки сцени от всекидневието и изисква да се посочи онази, която отговаря на зададеното понятие. Този начин на съставяне е и главното предимство на материала. Ученикът не преценява едно положение, а сравнява четири наведнъж, и така се учи да отделя същественото от привидното. За да отговори вярно, той трябва да прегледа всички варианти, а не да спре при първия, който му звучи познато. Началните задачи разграничават видовете общуване. Отделно са проверени наличието на пишещ и четящ, прякото общуване лице в лице, непрякото чрез устройство, устната реч и писмения текст. Тази част покрива основното разграничение в раздела чрез пет последователни задачи с различни примери. Следват две задачи за официалната и неофициалната обстановка, при които са съпоставени срещи с непознати служители и разговори между близки. Обособена е обемна група за съставките на речевата ситуация. Поотделно са разгледани условията, предметът, целта и участниците, като за всяко понятие са предложени четири близки по вид ситуации, между които разликата е именно в търсения елемент. Линията за строежа на езика обхваща четири задачи: как звуковете се записват с букви, кое е изречение за разлика от изброяване на думи или звукоподражания, кое е текст и коя е правилната последователност на равнищата. Особено ценни са няколко задачи с по-висока трудност. Едната изисква да се открие пример, който е едновременно писмен и непряк – съчетание на два признака. Друга пита за кой елемент от ситуацията се грижи правилото да не се прекъсва говорещият. Трета проверява кога условията могат да доведат до объркване, ако не бъдат съобразени. Заключителните задачи се отнасят до подходящото обръщение към непознат възрастен, до целта за забавление и до разпознаването на ежедневен проблем като предмет на разговора. Заслужава внимание и задачата, при която трябва да се съчетаят два признака наведнъж. Тя показва, че видовете общуване не се изключват взаимно – един и същ случай може да бъде едновременно писмен и непряк. Такова наблюдение рядко се прави в час, а е важно, защото учи ученика да не поставя явленията в отделни кутийки. Неверните варианти са изградени от реални и напълно правдоподобни всекидневни действия, които обаче не отговарят на търсеното понятие. Затова отговорът не може да се получи по изключване, а изисква проверка на всеки от четирите примера. Формулировките са кратки и достъпни, а форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, подходящи за раздаване в клас без предварителна подготовка. Отговорите са изнесени накрая с кратко обяснение към всеки, което назовава правилото зад избора. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, с бърза проверка и възможност да се използва на части. На ученика служи за преговор преди изпитване и го научава да разпознава изучените понятия в положения, каквито среща всеки ден.