План за урок: Общуване, език, текст

Един и същи човек говори различно у дома, в час и в кабинета на директора. Часът въвежда понятието сфера на общуване. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и пет минути въведение, чието предназначение е да провокира интерес към темата. Основната част отделя двадесет и пет минути за новия материал, разделени на четири блока. Първите пет минути отговарят на въпроса какво изобщо е сфера на общуване. Следващите осем представят четирите сфери поотделно, започвайки с естетическата. Шест минути са за научния текст и за особеностите на научното общуване, а още шест за термините, показани чрез примери от различни предмети, включително от математика и от граматиката на българския език. Именно примерите от предмети, които учениците учат в същия срок, правят темата осезаема. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо термините правят текста по-точен, а не по-труден, което променя отношението на учениците към учебниците им. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху сферите на общуване и като модел за собствен план.

Урок, който въвежда едновременно строежа на езика и речевата ситуация, разчертан по минути. Часът започва с една до две минути влизане в клас, като поздравът и първата реплика на учителя са изписани дословно, заедно с обявяването на двете теми. Три минути отиват за езика като основно средство за общуване, а след това шест до осем минути за самия строеж, представен като четири стъпала: звуковете, които в писмената реч стават букви, думите, изреченията и текстът. Всяко стъпало има свой подраздел. Четири до пет минути са отделени за четене на текст за наблюдение, а още толкова за устно упражнение с пропуснати думи върху същия текст. Така теорията веднага се проверява върху конкретен материал. Нататък часът минава към речевата ситуация и към съставките ѝ. Отделно е предвидено и как се обяснява защо изучаването започва от звука, а не от думата. Планът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо речевата ситуация се въвежда именно в този час, а не отделно: строежът на езика придобива смисъл едва когато се види в употреба. В края са добавени и задачи за самостоятелна работа. Подходящ е за въвеждащ урок по български език, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план.

Двучасов урок върху анализа и редактирането на текст, разчертан по минути за двата часа поотделно. В началото стоят целите на урока, методите и подходите и необходимите материали. Планът е предвиден за 12. клас и за 80 минути общо. Първият час започва с пет минути встъпителна част, следвани от десет минути за предмета на общуване и осем за ключовите думи и темата на текста. Дванадесет минути отиват за функциите на текста, а последните пет за обобщение. Вторият час продължава с дванадесет минути за стиловете и петнадесет за редактирането на грешки, което е и същинската практическа част. Това разделение е добре обмислено: първият час изгражда инструментите, а вторият ги прилага, така че редактирането да не се превърне в поправяне по усет. Отделно е предвидено и как се работи с текстове, в които грешките са от различен вид едновременно. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а планът съдържа и задачи. Отделно е предвидено и как се работи с чужд текст, без редактирането да се превърне в пренаписване по вкус на редактора. Задачите обхващат всички разгледани видове грешки. Материалът е подходящ за преподаване в 12. клас, за подготовка за матура и като модел за собствен двучасов план.

Проверка на знанията върху езика и неговия строеж и върху речевата ситуация – двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача описва конкретно положение, в което участват деца или възрастни, и изисква то да бъде определено с езиково понятие. Първата линия в теста разграничава видовете общуване. Отделни задачи проверяват писменото и устното общуване, прякото и непрякото, като примерите се редуват така, че разликата да личи от самото действие: кой говори, кой пише, кой изпраща съобщение през устройство. Тук е включена и по-фина задача – размяната на бележки в час, при която ученикът трябва да прецени едновременно вида на общуването и кои са участниците. Следваща група разглежда официалната и неофициалната обстановка. Двете задачи са построени с по четири примера всяка, така че ученикът да сравни различни положения – среща с директор, разговор с лекар, подаване на документ, пикник с приятели – и да отдели онова, което определя вида на общуването. Обособена е линия за строежа на езика. Проследено е как звуковете се отбелязват с букви и образуват дума, кое представлява изречение и кое – текст. Задачите за изречението и за текста са особено сполучливи: сред вариантите са дадени редици от отделни думи, повторени букви и звукоподражания, така че ученикът трябва да разпознае наличието на завършена мисъл и на смислова връзка. Значителна част от задачите се отнасят до съставките на речевата ситуация. Поотделно са разгледани участниците, условията, предметът и целта, като целта е застъпена в няколко задачи с различни примери – да се осведомиш, да поискаш помощ. Отделен въпрос проверява разпознаването на близки и познати участници. Заключителните задачи насочват към уместността на речта и към необходимостта тя да се съобразява със събеседника. Отличителна черта на този вариант е, че нито една задача не пита за определение. Никъде не се търси какво представлява речевата ситуация или как се дефинира текстът – вместо това ученикът трябва да разпознае понятието в жива обстановка. Този подход е по-труден от наизустяването, но и много по-полезен: усвоеното остава свързано с реални случки и се пренася в собствения опит. Неверните варианти често описват действия, които изобщо не са общуване – въртене на гумичка, броене на крачки, гледане на облаци. Така всяка задача незабелязано изяснява и обратното: кога не общуваме. Формулировките са кратки, задачите са с еднаква трудност, а форматът е готов за разпечатване – номерирани въпроси с ясно отделени варианти, подходящи за раздаване в клас без предварителна подготовка. Отговорите са изнесени накрая, всеки с кратко обяснение, което формулира правилото зад избора. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, а отделните му части могат да се дадат и самостоятелно – само задачите за видовете общуване или само тези за строежа на езика. На ученика служи за преговор преди изпитване и за проверка дали умее да разпознава изучените понятия извън учебника, в положения от всекидневието.

Един чат, показан на дъската, и оттам цял час върху електронното общуване. В началото са дадени видът на урока и целите, формулирани като умения, които учениците трябва да имат до края на часа, а след това необходимите материали. Ходът започва с две минути за влизане в час и настройка, с очакваните реакции на класа. Следват пет минути въведение чрез пример: учителят показва примерен чат и задава бързи въпроси за раздвижване, като към всеки е даден очакваният отговор. Основната част е практическа задача от осем до десет минути, в която учениците описват речевата ситуация в диалога. За нея е предвидено и „скеле“, тоест списък с точките, които трябва да включат, така че задачата да е изпълнима и от по-слабите ученици. Нататък часът минава към сравнението между електронния диалог и диалога в художествен текст, което е и целта на урока. Въпросите са изписани дословно, а към всеки стои очакваният отговор. Добавени са и задачи. Планът предвижда и как се води разговорът за пунктуацията в чата, без той да се превърне в мъмрене: целта е учениците да видят, че различната ситуация изисква различен език. Планът е подходящ за преподаване в 5. клас, за практическа работа върху устното и писменото общуване и като модел за собствен план.

Часът започва с експеримент: една и съща молба, отправена по различни начини. Планът е за речевото поведение. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент и пет минути въведение, изградено около самия експеримент, което е и находката на плана. Първата част от изложението, седем минути, разграничава речевото от неречевото поведение. Втората, две минути, въвежда принципите на успешното речево поведение, а третата, осем минути, е посветена на принципа на сътрудничеството и на четирите максими, които го съставят. Именно тези максими рядко влизат в училищен план и точно те правят темата приложима. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо четирите максими не са правила за учтивост, а условия за разбиране, което при дванадесетокласници е важно уточнение. Планът е подходящ за преподаване в 12. клас, за подготовка за матура и като модел за собствен план.