План за урок: Речевото поведение в комуникативната практика

Стилът, който използваме, без да го забелязваме, влиза в час чрез жив пример. Часът за разговорния стил е разчертан за 40 минути. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите на урока и необходимите материали. Първата част отделя пет минути за влизане в час и за мотивация чрез жив пример, тоест чрез разговор, който учениците разпознават като свой. Втората част, двадесет и пет минути, е разделена на етапи. Четири минути отиват за анализ на примерен разговор по признаци, между които отношенията между участниците и начинът на общуване. Пет минути са за трите главни особености на стила, изведени и обяснени поотделно. Нататък часът минава през неезиковите средства и през типичните езикови белези. Отделно е предвидено и как се обяснява, че разговорният стил не е неправилен език, а стил със свои норми. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се работи със записан или пресъздаден в час разговор, така че материалът за анализ да е автентичен. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за упражнение върху стиловете и като модел за собствен план.

Общуване, език и текст в един час: трите понятия, върху които стъпва цялата програма по български език. В началото е дадена информацията за урока: предмет, клас, продължителност, тема и раздел, а след това целите, разделени на образователни, възпитателни и развиващи, и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, при които е описано влизането в класната стая и проверката на присъствието. Нататък часът минава през общуването и съставките му, през социокултурните сфери, през езика като средство и накрая през текста като завършена цялост. Отделно е предвидено и как се показва връзката между трите понятия: че езикът е средството, общуването е дейността, а текстът е резултатът. Самостоятелно е обмислено и как се въвежда речевата ситуация, без тя да остане схема на дъската. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо трите понятия се въвеждат заедно, а не поотделно: те се определят едно чрез друго и всяко без останалите остава празно. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за въвеждащ урок по езикова култура и като модел за собствен план.

Три групи глаголни форми, при които се греши всеки ден. Часът ги подрежда една по една. В началото е дадена общата информация за урока: предмет, тема, клас и продължителност, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент и три минути въведение с актуализация на знанията. Основната част е разделена на три блока с точно време. Десет минути отиват за окончанието в първо лице множествено число сегашно време, тоест за избора между двете форми според спрежението. Осем минути са за употребата на деепричастието, при която грешката е синтактична, а не морфологична. Девет минути отиват за съгласуването на причастия и прилагателни в учтивата форма. Именно това разделяне по типове грешки прави часа приложим веднага. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези три грешки се срещат най-често в официална реч и писма, тоест точно там, където правят най-лошо впечатление. Планът е подходящ за преподаване в 10. клас, за упражнение върху граматичната норма и като модел за собствен план.

Говорим не само с думи и точно това прави разговора успешен или неуспешен. Материалът разглежда речевото поведение. В началото е обяснено какво представлява то и е направено разграничението между речево и неречево поведение, всяко с отделно определение. Същинската част въвежда принципите на успешното речево поведение. Първият е принципът на сътрудничеството, тоест че двамата събеседници работят за общо разбиране. Вторият е принципът на учтивостта. След това са изведени средствата за изразяване на учтивост в съвременния български език, разделени на две групи: формите за обръщение на „ти“ и формите за обръщение на „Вие“, всяка с обяснение кога се употребява. Отделен раздел разглежда промените в употребата им през последните години, което прави темата жива, а не учебникарска. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо учтивостта не е формалност, а средство: тя урежда разстоянието между събеседниците и с това прави разговора възможен. Задачите включват анализ на реални разговорни ситуации. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за упражнение върху устното общуване и за самостоятелна работа върху културата на речта.

Усмивка, която потвърждава казаното. Намръщено лице, което го отрича. Отговор, даден уверено, но без основание. Тестът разглежда речевото поведение чрез конкретни всекидневни ситуации и проверява дали ученикът разпознава какво точно се случва във всяка от тях. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача описва кратка комуникативна ситуация с назовани участници – внучка и баба, служител и ръководител, ученичка и преподавателка, продавачка и клиент, две непознати студентки, дете и майка в магазина – и изисква да се определи кой принцип на общуването действа в нея. Първата група задачи е посветена на максимите на общуването. Проверява се разпознаването им както при нарушение, така и при образцово спазване: неясни указания, невъзможни за следване; отговор, отклонен от въпроса; твърдение, дадено без сигурна основа; неволно предадена невярна информация; точен отговор без излишък и без пропуск. Ситуациите позволяват да се види разликата между съзнателно и несъзнателно нарушение на едно и също правило. Втора група разглежда максимите на учтивостта: скромност – както в спазен, така и в нарушен вид, което прави разграничението особено ясно; великодушие при поемане на по-тежката част от задачата; такт при формулиране на молба, съобразена с удобството на другия. Трета група е насочена към обръщенията и социалната дистанция: реципрочна ти-форма при близост между роднини, реципрочна Вие-форма между непознати и между колеги, нереципрочен модел при разлика в служебния статус, средствата за учтивост при обръщение към човек с по-висока позиция. Две задачи засягат съвременната тенденция към по-рядка употреба на учтивата форма и вероятната причина за нея. Четвърта група разглежда невербалните средства и функциите им спрямо думите – допълване, противоречие и заместване, като всяка е представена с отделен пример от различен тип ситуация. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение посочва конкретния елемент от ситуацията, назовава максимата или явлението и обяснява защо е налице именно то. Формулировките са приложими и при разбор на други примери извън теста. На учителя материалът дава готова проверка след изучаването на темата, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително като основа за обсъждане на отделни ситуации в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, а близките до опита му ситуации правят понятията разпознаваеми и в собственото му всекидневно общуване.

Ръкопляскане след похвала. Въздишка след успокоителни думи. Пръст пред устните, придружаващ едно „тихо“. Тестът разглежда речевото поведение чрез конкретни ситуации и проверява дали ученикът разпознава принципа, който действа във всяка от тях. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача описва кратка комуникативна ситуация с назовани участници – дядо и внук, медицинска сестра и пациент, преподавателка и студент, нов служител и секретарка, съученички, малко дете и майка – и изисква да се определи какво точно се случва в нея от гледна точка на речевото поведение. Първата група задачи е посветена на максимите на общуването. Проверява се разпознаването на всяка от тях – за количество, за качество, за свързаност и за начин на изразяване – както при нарушение, така и при образцово спазване. Ситуациите включват отговор, отклонен от въпроса, натрупване на излишни подробности, твърдение без сигурна основа и указания, дадени в логическа последователност. Втора група разглежда максимите на учтивостта: одобрение, великодушие, съгласие, такт. Всяка е представена чрез конкретно речево действие – похвала, поемане на по-голямата част от работата, приемане на чуждото предложение с добавка, зачитане на предпочитанията на другите. Една от задачите изисква разпознаване на две максими, съчетани в едно поведение. Трета група е насочена към обръщенията и социалната дистанция: реципрочна ти-форма при семейна и приятелска близост, реципрочна Вие-форма при равнопоставеност с дистанция, нереципрочен модел при разлика в статуса, влиянието на непознанството върху степента на учтивост. Отделна задача засяга съвременната тенденция към заместване на учтивата форма в публичното говорене и отношението на част от обществото към нея. Четвърта група разглежда невербалните средства и функциите им спрямо думите – допълване, противоречие, заместване и дублиране, като и четирите са представени с различен пример. Включена е и задача за адресата на речевото съобщение при неопределен получател. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение посочва конкретния елемент от ситуацията, назовава максимата или явлението и обяснява защо е налице именно то – формулировки, приложими и при разбор на други примери. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително като материал за обсъждане на отделни ситуации в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, а описаните ситуации правят понятията разпознаваеми и в неговия собствен всекидневен опит.