Тест по български език върху речевото поведение в комуникативната практика – максимите на общуването и на учтивостта, обръщенията и езикът на тялото в 20 всекидневни ситуации, с отговори

Отговор, който не отговаря на въпроса. Похвала, която пази лицето на другия. Ръце, които казват обратното на думите. Тестът разглежда речевото поведение в конкретни всекидневни ситуации и проверява дали ученикът разпознава принципа, който стои зад всяка от тях. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача описва кратка комуникативна ситуация с назовани участници – разговор между баща и син, между войник и офицер, между студент и библиотекарка, между съученички, между лекар и пациент – и изисква да се определи какво точно се случва в нея от гледна точка на речевото поведение. Първата група задачи е посветена на максимите на общуването. Проверява се разпознаването на всяка от тях поотделно – за количество, за качество, за свързаност с темата и за начин на изразяване – както в случаи на нарушение, така и в случаи на образцово спазване. Включени са примери за отговор, отклонен от въпроса, за прекомерна подробност, за объркано и неточно обяснение, както и за честно маркиране на несигурност. Втора група разглежда максимите на учтивостта: такт, великодушие, одобрение, скромност, съгласие и симпатия. Ситуациите са подбрани така, че всяка максима да се разпознава по конкретно речево действие – омаловажаване на собствен успех, похвала, търсене на компромис, съчувствие. Финалната задача изисква разпознаване на две максими, съчетани в една реплика. Трета група е насочена към обръщенията и социалната дистанция: реципрочна и нереципрочна употреба на местоименните форми, родствени обръщения при близост, учтиви формули при среща с непознат, влиянието на служебната йерархия върху избора на форма. Отделна задача засяга връзката между дистанцията и степента на индиректност в молбата. Четвърта група разглежда невербалните средства и техните функции спрямо думите: подсилване и допълване, противоречие между казаното и езика на тялото, пълно заместване на речево послание с жест. Включена е и задача за адресата на речевото съобщение, когато получателят е неопределен. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение посочва конкретния елемент от ситуацията, назовава максимата или явлението и обяснява защо именно то е налице – формулировки, приложими и при разбор на други примери. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително като материал за обсъждане на отделни ситуации в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, а описаните ситуации правят понятията разпознаваеми и в собствения му всекидневен опит.

Усмивка, която потвърждава казаното. Намръщено лице, което го отрича. Отговор, даден уверено, но без основание. Тестът разглежда речевото поведение чрез конкретни всекидневни ситуации и проверява дали ученикът разпознава какво точно се случва във всяка от тях. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача описва кратка комуникативна ситуация с назовани участници – внучка и баба, служител и ръководител, ученичка и преподавателка, продавачка и клиент, две непознати студентки, дете и майка в магазина – и изисква да се определи кой принцип на общуването действа в нея. Първата група задачи е посветена на максимите на общуването. Проверява се разпознаването им както при нарушение, така и при образцово спазване: неясни указания, невъзможни за следване; отговор, отклонен от въпроса; твърдение, дадено без сигурна основа; неволно предадена невярна информация; точен отговор без излишък и без пропуск. Ситуациите позволяват да се види разликата между съзнателно и несъзнателно нарушение на едно и също правило. Втора група разглежда максимите на учтивостта: скромност – както в спазен, така и в нарушен вид, което прави разграничението особено ясно; великодушие при поемане на по-тежката част от задачата; такт при формулиране на молба, съобразена с удобството на другия. Трета група е насочена към обръщенията и социалната дистанция: реципрочна ти-форма при близост между роднини, реципрочна Вие-форма между непознати и между колеги, нереципрочен модел при разлика в служебния статус, средствата за учтивост при обръщение към човек с по-висока позиция. Две задачи засягат съвременната тенденция към по-рядка употреба на учтивата форма и вероятната причина за нея. Четвърта група разглежда невербалните средства и функциите им спрямо думите – допълване, противоречие и заместване, като всяка е представена с отделен пример от различен тип ситуация. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение посочва конкретния елемент от ситуацията, назовава максимата или явлението и обяснява защо е налице именно то. Формулировките са приложими и при разбор на други примери извън теста. На учителя материалът дава готова проверка след изучаването на темата, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително като основа за обсъждане на отделни ситуации в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, а близките до опита му ситуации правят понятията разпознаваеми и в собственото му всекидневно общуване.

Часът започва с експеримент: една и съща молба, отправена по различни начини. Планът е за речевото поведение. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент и пет минути въведение, изградено около самия експеримент, което е и находката на плана. Първата част от изложението, седем минути, разграничава речевото от неречевото поведение. Втората, две минути, въвежда принципите на успешното речево поведение, а третата, осем минути, е посветена на принципа на сътрудничеството и на четирите максими, които го съставят. Именно тези максими рядко влизат в училищен план и точно те правят темата приложима. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо четирите максими не са правила за учтивост, а условия за разбиране, което при дванадесетокласници е важно уточнение. Планът е подходящ за преподаване в 12. клас, за подготовка за матура и като модел за собствен план.

Тестът обхваща началния раздел от учебното съдържание по български език, посветен на общуването, езика и текста, и проверява усвоеното от него в двадесет задачи. В центъра стоят участниците в речевия акт – този, който изпраща посланието, и този, към когото то е насочено. Наред с тях се разглеждат средството, чрез което словото стига до отсрещната страна, предметът, около който се съсредоточава изказването, и намерението, което го поражда. Тези пет елемента са представени в различни съчетания и в различни житейски положения, за да се проследи как всеки от тях се разпознава самостоятелно. Обхванати са и сферите, в които протича речта – семейната и всекидневната, художествената, научната, обществената и институционалната. Всяка от тях има свои особености в подбора на думите, в тона и в степента на официалност, а разграничаването им е сред основните умения, които разделът изгражда. Отделно място заема речевият етикет и уместността на изказа спрямо събеседника и обстановката, както и условията, без които разбирателството не се осъществява – общ език, обща тема и внимание към казаното. Втората част от съдържанието е свързана с текста и с онова, което превръща поредица от изречения в смислово цяло: обща тема, логическа последователност и връзка между отделните части. Разгледани са и предназначенията, които текстът може да има – да съобщава сведения, да подтиква към действие или да въздейства върху чувствата и въображението на четящия. Към всяка задача е приложен верният отговор с подробно обяснение, включително защо останалите варианти отпадат. На преподавателите тестът служи за упражнение в час, за контролна работа и за оценяване в края на раздела, а обясненията улесняват проверката и разговора в клас. На учениците той дава възможност за самопроверка у дома, за откриване на пропуските в подготовката и за преговор преди класно или изпитване.

Максимите на общуването се помнят трудно, докато останат само списък от имена. Този тест ги измества от списъка в практиката: всяка от тях е проверена и като определение, и като конкретна реплика, при която трябва да се прецени дали правилото е спазено, или нарушено. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три части. Първата стъпва върху кратък учебен текст за невербалните средства и за двата основни принципа на общуването, следван от 5 въпроса. Проверява се ролята на невербалните средства, разграничаването между двете групи максими, целта на учтивото поведение и връзката между принципите. Една от задачите изисква да се посочи кое понятие НЕ принадлежи към дадената група – типична изпитна конструкция, при която припокриването между сходни термини води до грешки. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху отделните максими: качество, количество, релевантност и начин на изказване, а след тях тактичност, щедрост, одобрение, скромност, съгласие и съпричастност. Част от въпросите изискват познаване на самото изискване, други поставят готова реплика и питат на кое правило съответства тя. Отделна задача е посветена на конкретните езикови средства за учтивост, а още една – на разпознаването на нарушение. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: посочване на две роли на невербалните средства, съставяне на собствено изречение, което спазва определена максима, и разгърнато обяснение как учтивото поведение помага при разрешаване на спор. Последната задача е най-близка до реалната комуникативна ситуация и изисква свързан текст, а не изброяване. Отговорите са изведени в отделен раздел, с кратки пояснения при избираемите задачи и с примерни решения при свободните – включително готови образци за учтива формулировка. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. За преподавателя това е готова проверка, която обхваща цялата тема в един лист и позволява бързо оценяване по приложените отговори. Разпределението на задачите показва ясно кои максими се смесват най-често и къде е нужно допълнително упражнение. За ученика тестът има и практическа полза извън оценката. Уменията, които се проверяват – да се формулира учтива молба, да се изрази несъгласие, без да се създава напрежение, да се прецени кога една реплика казва твърде много или твърде малко – са същите, които се използват при устно изпитване, при разговор с преподавател и при всяко официално общуване извън училище.

Ако темата за речевото поведение се провери повърхностно, тя се свежда до няколко общи думи за учтивостта. Този тест не го позволява: изисква точно назоваване на принципите, на техните автори и на всяка отделна максима, а след това – прилагането им в конкретна ситуация. Задачите са 20 и следват три части. Началото е учебен текст, който представя вербалната и невербалната страна на общуването и двата основни принципа с техните максими. Към него са зададени 5 въпроса: за самите принципи, за авторството им и за пълния състав на двете групи максими. Тази част проверява терминологичната точност – кое понятие към коя система принадлежи и кой изследовател стои зад нея. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Първите разглеждат невербалното поведение – какво обхваща то и какви функции може да изпълнява спрямо изреченото. След тях следват въпроси за всяка от максимите поотделно: качество, количество, релевантност и начин на изказване от принципа на сътрудничеството, а после тактичност, щедрост, одобрение, скромност, съгласие и съпричастност от принципа на учтивостта. Формулировките на неверните варианти са подбрани така, че да улавят типичното объркване между близки по звучене изисквания – например между краткост, яснота и придържане към темата. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: посочване на две разлики между двата принципа, пример за тактичност в официална комуникация и описание на ситуация, в която невербалното поведение противоречи на казаното. Последната задача изисква и описание, и извод за последиците върху общуването. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение към всеки верен вариант и с примерни решения при свободните задачи – включително готов образец за учтива формулировка и за описание на комуникативна ситуация. Материалът е приложим като контролна работа върху темата, като упражнение след урока и като самостоятелна подготовка преди изпитване. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Преподавателят получава проверка, която обхваща цялата тема без пропуски – от терминологията до приложението ѝ – и отговори, които правят оценяването бързо и еднозначно. Разпределението на въпросите показва веднага дали затрудненията идват от непознаване на понятията, или от неумение те да бъдат разпознати в реална реплика. За ученика, който работи самостоятелно, тестът е удобен начин темата да се затвори наведнъж. Обясненията към отговорите връщат към точната формулировка на всяко изискване, а отворените задачи упражняват онова, което остава полезно и извън училище – да се формулира учтива молба и да се забележи кога поведението казва нещо различно от думите.