План за урок: Кога глаголът не може да остане сам. Съставното сказуемо в синтаксиса, с ход на часа по етапи, записи за дъската, упражнения за преобразуване и домашна работа

Звънецът бие, класът не помръдва и учителят знае, че след минута всички ще зашумят: от този кратък откъс тръгва наблюдението кое сказуемо е изразено с една дума и кое с няколко. Първият раздел съпоставя две сказуеми с едно и също значение за начало на действие и показва разликата между представката, скрита в глагола, и отделния глагол пред формата с частицата да. Оттам е припомнено простото сказуемо във всички времена и наклонения, като отделно място е отредено на сложните глаголни форми, които се пишат с две думи, но остават просто сказуемо. Следващата част въвежда общото понятие за съставно сказуемо и двата му вида. Съставното глаголно сказуемо е разгледано чрез значенията, които първият глагол добавя: начало, продължение, край, възможност и необходимост, с готов списък на глаголите, които го образуват. Най-подробно е разработено съставното именно сказуемо: глаголите свръзки, проверката чрез замяна с форма на глагола съм, разграничаването на същите глаголи, когато носят собствено значение и са прости сказуеми, правилото за пълния член при съществително от мъжки род и случаите, в които спомагателният глагол се изпуска и се замества с тире. Обобщителният раздел подрежда двата вида в кратки схеми с примери, а частта за по-любознателните показва по-рядкото съставно глаголно сказуемо от два глагола в повелително наклонение. Материалът е подходящ за усвояване и преговор на темата, за подготовка за синтактичен разбор и за упражнения по различаване на видовете сказуеми.

Часът започва с приказка за рибар край морето и с един въпрос към класа: коя дума издава, че това е приказка, а не новина. Планът за урок върху миналите деятелни причастия тръгва от тази следа и я превръща в цял учебен час с етапи, ориентировъчно време и дословни реплики на учителя. Първите блокове водят класа към откритието защо тези думи са особени: демонстрация на дъската с една дума в четирите ѝ форми, въпрос към учениците и формулировка на понятието с очакван отговор. Следва кратък етап, в който двата вида причастия се назовават и се търси общото между тях. Образуването е поднесено като вълшебна рецепта от три стъпки, отделно за всяко причастие, с изписани примери и с въпрос към класа след всяка серия, за да се провери дали рецептата е усвоена. Разликата между двата вида е отработена в две части: първо серия двойки, при които се сменя само един звук, придружена от игрови въпрос, после двойките с по-неочаквани промени. Отделен кратък етап е посветен на формите, които съвпадат, и на въпроса какво прави ученикът тогава. Правописът е представен като тайна с обяснение защо буквата се сменя, с бърза задача за проверка чрез множествено число. Употребата заема четири подетапа: службата на причастието с два примерни миниразказа, двата случая при писането на отрицателната частица, бързо упражнение и членуването с примери и въпрос за обосновка. Финалът събира правилата в шест точки, добавя три въпроса за проверка и кратка домашна работа от три задачи. Планът е готов за директно преподаване и е удобна опора при подготовка на собствен вариант на урока.

Часът започва с текст за ученик, обиколил страната с велосипед, и с проста задача: да се подчертаят думите, с които са предадени действията. Оттам планът за урок води класа към формите, които приличат едновременно на глагол и на прилагателно, и стъпка по стъпка стига до сегашното деятелно причастие. Разработката е написана като готов сценарий за учителя, с примерно време за всяка част от часа. Отделните реплики са изписани дословно, а срещу тях стоят очакваните отговори на учениците, включително насочващите въпроси, които се задават само ако класът се затрудни. Ходът на урока минава през наблюдение върху текста, припомняне на общото понятие причастие и извеждане на определението по окончанията. Следват два кратки раздела, които обясняват защо формата се нарича сегашна, макар изречението да говори за вчера или за утре, и защо се нарича деятелна, с бърза проверка чрез преобразуване. Образуването е показано като алгоритъм от три стъпки на дъската, придружен с редицата от родови, числени и членувани форми и с въпроси за мигновено упражнение. Употребата е разделена на най-честата служба в изречението и на случаите, в които причастието застава вместо съществително име, а правописният раздел събира двете правила, които обикновено носят грешки в диктовките. Часът завършва с кратко обобщение, три упражнения за затвърдяване, сред които и диктовка, и ясно формулирана домашна работа с изискване за брой употребени форми. Планът е подходящ за пряка употреба в час, за подготовка на урок за нови знания по темата и като модел за структуриране на граматичен урок.

Още преди звънеца на дъската стоят заглавието, три кратки изречения за жътвата и знаците, с които се подчертават двете главни части, а часът тръгва с покана учениците да станат езикови детективи. Планът започва с наблюдение: учителят чете изреченията, класът казва по какво си приличат, а очакваните отговори са изписани, за да не се губи време. Оттам се стига до правилото за подлога и сказуемото и до кратко обяснение как изречението се разширява с второстепенни части, придружено с образно сравнение за запомняне. Частта за подлога води през два примера с точни въпроси и реплики, добавя проверката със заместване с местоимение и отделя внимание на случая, в който подлогът не е реалният извършител. Следва изброяване на частите на речта, с които подлогът може да бъде изразен, всяка с готов пример, и правописният момент за пълния член, обяснен на детски език. Частта за сказуемото разграничава действие от състояние с двойки примери, показва какво се случва, когато се включи помощен глагол, връща правилото за пълния член в нов контекст и обяснява съгласуването с бърз пример. Финалната третина съдържа разграничението между просто и сложно изречение с упражнение за броене с пръсти, обяснение на синтактичния анализ чрез сравнение с разглобяване на играчка, три бързи въпроса за проверка и домашна работа в два варианта, по-лесен и по-задълбочен.

Часът тръгва от един въпрос за загрявка и от кратък текст за разходка из стария квартал, в който съжителстват плуващи лодки и заключени врати. Още на втората минута класът сам разделя описателните думи на две групи: тези, които показват кой действа, и тези, които показват, че някой е направил нещо върху предмета. Оттук планът за урок стига до миналото страдателно причастие. Разработката е изцяло сценарий за учителя. Всяка част има примерно време, репликите са изписани дословно, а до тях стоят очакваните отговори на учениците, включително обобщенията, с които учителят затваря всеки етап. Ходът на часа минава през разпознаване по окончанията и съгласуването по род и число, през два кратки раздела, които обясняват защо формата е минала и защо е страдателна, и през образуването, показано като основно правило и отделен специален случай, с мини-задача по двойки между тях. Употребата е разделена на трите служби в изречението, а правописната част включва и капан-въпрос за слятото писане, както и правилото за промяната на гласната в определени форми. Финалът предлага кратко обобщение по точки, бърза игра за разграничаване на двата типа причастия и домашна работа с точен брой изречения по служби. Планът е подходящ за пряка употреба в час, за подготовка на урок за нови знания и като модел за структуриране на граматичен урок с диалог.

Един учебен час от четиридесет минути, разписан етап по етап, води класа от първите глаголи в кратък текст до умението да се направи морфологичен анализ по три стъпки. Планът започва с изброени цели и с необходимите средства, а всеки следващ блок носи ориентировъчно време. Наблюдението стъпва върху текст, който учителят чете на глас, с два насочващи въпроса и с изредени очаквани отговори към всеки от тях. Следва блокът за значението на глагола и за граматичните му признаци, в който въпросите са така подредени, че определението да се роди от отговорите на учениците, а не да бъде продиктувано. Лицето и числото са отработени чрез един глагол, преминат през всички лични местоимения, с реплика на учителя след всяка форма и с кратко устно упражнение за бърза проверка. Времето е въведено през разположението на действието спрямо момента на говорене и е затвърдено с поредица от светкавични въпроси. Блокът за основната форма съдържа и изричното предупреждение какво не бива да се прави при търсенето ѝ, заедно с контролен въпрос към класа. Спрежението е най-обширната част: за всяка от трите групи има реплика на учителя, примери на дъската и въпрос с очакван отговор, а отделно са дадени уточнението за спомагателния глагол и помощната стъпка при трудна форма. Следва работа върху най-честата грешка при формата за ние, с две правила за проверка и с три бързи въпроса. Часът завършва с устна демонстрация на пълния анализ върху един глагол, с раздел за запомняне, два финални въпроса и кратка домашна задача. Планът е готов за директно преподаване и е удобна основа за собствен вариант на урока.