Подробен преразказ на V част на разказа „Една българка“ от Иван Вазов от името на неутрален разказвач: Срещата с четника и саможертвата пред лицето на личната трагедия

     След като баба Илийца успяла с много мъка да премине Искъра, ладията се понесла по течението и се отдалечила от мястото, където обикновено спирала. Реката била широка, силна и трудна за преодоляване. Селянката не умеела добре да управлява ладията, но въпреки това не се отказала. Тя стигнала до брега изморена, но жива. Щом излязла на земята, взела детето на ръце и веднага тръгнала към гората. Нямала време за почивка, защото знаела, че някъде между дърветата я чака бунтовникът.