Подробен преразказ на V част на „Една българка“ от името на неутрален разказвач: Спасението на преследвания момък и скръбта по изгубеното дете

     Тук Искъра, излязъл от скалистото гърло, се разлива широко и тече между ниски полегати брегове. Лодката плава по течението, непокорна на лопатата, неумело управлявана от селянката. Затова лодката се отдалечава надолу и отминава мястото, където обикновено заставя. Илийца с безпокойство следи само да не приближи оставения бряг. Най-после един бързей я откарва близо до срещния бряг и селянката с много мъка допира лодката до земята. Тя излиза с детето на ръце и тръгва незабавно нагоре към гората.