Изговаряме ги слято, а ги пишем разделно: правописът и правоговорът на наречията и предлозите. Учебен материал за тирето при по и най, за слятото писане на наречията и за избора между в и във, с и със

Кратък текст за необичайно кафене, в което посетителите разглеждат таралежчета, е поводът класът да открие три степенувани думи и да реши коя от тях е наречие и коя прилагателно име. С това наблюдение планът въвежда темата за правописа и правоговора. Първата част следва писането на степенуваните наречия: как се оформят сравнителната и превъзходната степен, какво пита учителят, за да провери дали правилото е разбрано, и кои често бъркани двойки думи трябва да се запомнят отделно. Следва разделът за наречията, които се пишат слято, с двата начина, по които са се сраснали, и с дълъг списък от често употребявани думи за бавно четене и подчертаване в тетрадката. Колебанието между едно и двойно н е решено чрез кратка проверка с прилагателното име, придружена от въпрос към класа. Втората половина е за предлозите. Урокът минава през четене на глас и въпрос как звучат предлозите в речта, оттам стига до разминаването между изговор и правопис, а после подрежда правилата за по-дългите форми с примери, включително със собствени имена и с число, изписано с цифра. Отделно са изведени изрази, които се пишат разделно, и кратка бележка за свободата на стихотворната реч. Планът завършва с подредено обобщение, което учителят изчита като списък, и с кратка домашна работа по броени примери. Навсякъде са дадени репликите на учителя и очакваните отговори на учениците.

Как се пише и как се произнася, поставени в две колони една до друга. Материалът събира двете норми в таблици. Първата част е за правоговорната норма. В началото е дадено определението, а веднага след това започват таблиците. Първата разглежда изговора на гласните извън ударение, с конкретни думи в две колони: как се пише и как се произнася, включително случаи, в които разликата е пълна. Втората таблица е за изговора на отделен звук в граматичните форми, третата за звучните и беззвучните съгласни, придружена с обяснение защо се получава разминаването, а четвъртата за изпускането на съгласни при изговор, с указание какво точно се изпуска. Втората част на материала е посветена на правописната норма и следва същия принцип: правило, таблица и примери. Именно таблицата, а не описанието, е силата на материала: разликата се вижда наведнъж, вместо да се разказва. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо разминаването между писане и изговор не е недостатък на езика, а следствие от принципа, върху който стъпва българският правопис. Подходящ е за подготовка за изпит, за упражнение върху двете норми и за бърза справка.

Систематизирано помагало по български език, което събира на едно място правописните и пунктуационните норми, върху които се допускат най-много грешки, и подрежда всяко правило заедно с примери към него. Първата част обхваща правописа. Тя започва с два от най-честите капана: кога се появява двойно НН при прилагателните имена и кога се получава двойно ТТ или ЩТ при членуването на съществителни от женски род. Оттам преминава към общото правило за удвояване на съгласни на границата между представка и корен и между корен и наставка, към представките, които винаги се пишат с една и съща буква, и към единственото изключение от това правило. Следват правописът на отрицателната частица и случаите, в които тя се пише слято, пълният и краткият определителен член при имената от мъжки род с проверката кога се употребява всеки от тях, употребата на главни букви при собствени имена, прозвища, географски названия и празници, слятото и полуслятото писане, пренасянето на части от думи на нов ред, сложните прилагателни за цветове и за нюанси, степенуването и разликата, когато частицата е наречие, пълните и кратките форми на предлозите, както и правописът на думите с непостоянно Ъ заедно с начина да се провери. Втората част е посветена на пунктуацията. Разгледани са точката, въпросителната, удивителната, многоточието, запетаята, точката и запетаята, двоеточието, тирето и кавичките, като при всеки знак са изброени конкретните случаи на употреба. Най-разгърнато е представена запетаята: еднородните части, обръщенията и вметнатите думи, обособените части, сравненията и границите между простите изречения в състава на сложното. Всяко положение е илюстрирано с готови примерни думи и изречения, така че правилото да се вижда веднага в действие. Помагалото е подходящо за преговор преди диктовка, класна работа или изпит, за самопроверка при писане на съчинение и за бърза справка, когато трябва да се реши един конкретен случай.

Едно тире решава как се пише думата, а правилото зависи от състава ѝ. Материалът подрежда случаите по признак. Въведението обяснява, че много думи в българския език се образуват от две или повече части, и поставя въпроса кога те се пишат заедно, кога с тире и кога отделно. Същинската част не изброява правила по азбучен ред, а по признак на първата съставка, което е и по-практичният подход. Разгледани са поотделно случаите, в които думата е название на празник или на град, в които първата част е числително име, в които първата част е съществително от чужд произход и в които двете части не се употребяват самостоятелно. Следват случаите с първа съставка съкратено прилагателно и с първа съставка повелителна глаголна форма, а накрая нарицателните съществителни, образувани от литературен герой или от чуждо съкращение. Всеки признак е придружен с примери, така че решението да се взима по състава на думата. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо решението се взима по състава на думата, а не по значението ѝ, което прави правилото проверимо. Подходящ е за упражнение върху правописа, за подготовка за диктовка и за бърза проверка.

Кратък справочник по правопис и пунктуация, събран около една обща тема: думите, които не се менят, но пък се пишат погрешно най-често. Първата част е за наречията. Обяснено е кои от тях се степенуват и защо между тях и частиците за степенуване стои съединителна чертица, кои местоименни наречия се изговарят и пишат с Я и при кои наречия за начин се появява двойно НН. Даден е и списък с наречия, чийто правопис просто трябва да се запомни. Отделно място е отделено на слятото и разделното писане, при което смисълът решава: едно и също съчетание се пише по два начина според това какво означава в изречението. Примерите са дадени по двойки, за да се вижда разликата веднага. Следва частта за предлозите: кога В и С се удвояват във и със, включително пред цифри и когато върху предлога пада логическото ударение, кога се употребява У вместо В и кои предлози се пишат със З, с Д и с Т. Пунктуационната част обхваща запетаята при съюзите И и ИЛИ: еднократната и повторната им употреба, случаите с обособена или вметната част, присъединителното значение, съотносителните двойки от типа „ту, ту“ и „дали, дали“, както и запетаята пред ЧЕ и пред уточняващите думи, които стоят преди него. Финалът е за отделянето на междуметията в изречението. Правилата навсякъде са придружени с кратки примери, включително от Иван Вазов, Елин Пелин и Алеко Константинов, а не с абстрактни схеми. Това прави текста удобен за преговор преди класна работа, за самопроверка при писане на съчинение и за упражнения по правопис и пунктуация.

Двучасов урок върху слятото, полуслятото и разделното писане, включително и върху правописа на отрицателната частица. В началото е дадена общата информация: предмет, тема, клас и продължителност, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Първият час започва с пет минути встъпление и мотивация, а нататък минава през трите начина на писане на сложни думи, всеки с правилата и с примерите си. Вторият час е посветен на отрицателната частица, която се учи заедно с темата, защото при нея се решава същият въпрос: слято или разделно. Отделно е предвидено и как се работи с думи, при които правилото зависи от значението, а не от формата, което е и най-трудната част. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо правописът на отрицателната частица се учи заедно с темата за сложните думи: и в двата случая се решава един и същи въпрос. Втората част на плана е изцяло практическа, с упражнения върху конкретни думи. Планът е подходящ за преподаване в два свързани часа, за упражнение върху правописа и като модел за собствен разширен план.