Чета или четем, рекъл или рекал: правопис на глаголните форми в българския език, правила и чести грешки
Зареждане на оценките…
Отрицателната частица НЕ, въпросителната частица ЛИ и частицата за образуване на бъдеще време ЩЕ се пишат отделно от глаголите: не ходя, ще ходя, ходя ли.
Глаголите от първо и второ спрежение (с основна гласна Е и И) в 1 л., ед. ч. имат окончания А или Я, а не М, например: аз чета, аз пиша, аз пея, аз ходя, а не: аз четем, аз ходим, аз пеем, аз пишем. Същите глаголи в 1 л., мн. ч. имат окончание М, а не МЕ: ние четем, ние пишем, ние ходим, ние пеем. Формите от този тип на - МЕ: пишеме, четеме, ходиме, пееме, са допустими само в устната разговорна реч или в мерената реч, но в официалния стил на общуване и в писмената реч не трябва да се употребяват. Само глаголът ЗНАЯ в 1 л., ед. ч. освен с окончанието Я се употребява и с окончанието - М: зная, знам.
Никога в 3 л., мн. ч. и в 3 л., ед. ч. не бива да се пишат окончания Ъ, ЪТ при глаголите, въпреки че под ударение се изговарят като Ъ, ЪТ. Пише се: чета, четат, мълча, мълчат, влека, влекат, въведа, въведат, разплета, разплетат, разреша, разрешат, да река, да рекат. Глаголи с окончания Я, ЯТ не бива под влияние на неправилен изговор да се пишат с А, АТ. Правилно е да се пише вървя, вървят, гърмя, гърмят, седя, седят, а не: върват, гърмат, седат.
В 1 л., ед. ч. и в 3 л., мн. ч. трябва да се изговаря и пише крайна коренна съгласна К, а не Ч в глаголите: сека, секат, тека, текат, река, рекат (неправилно е писането: сеча, сечат, теча, течат).
Някои глаголи от минало време съдържат променливо Я. Необходимо е да се внимава при техния изговор и писане: вървях, вървяхме, вървяхте, вървяха; плетях, плетяхте, плетяха; търпях, търпяхме, търпяхте, търпяха.
Повелителни глаголни форми като: пей - пейте, питай - питайте, решавай - решавайте, стой - стойте, чакай - чакайте, се пишат с Й и в единствено, и в множествено число.
Правилни са отрицателните повелителни форми недей писа и недейте писа, недей тича и недейте тича, недей стоя и недейте стоя. Неправилни са: недейте тичайте, недейте стояхте.
Правилно е да се изговаря и пише наведох, рекох, донесох, слязох, а не: наведъх, рекъх, донесъх, слязъх.
Някои от миналите свършени деятелни причастия съдържат непостоянно Ъ: рекъл, донесъл, слязъл. Неправилно е в такива думи Ъ да се заменя с А при писане. За да се убедим в правилното писане на подобни причастия, трябва да поставим формата със съмнителна гласна Ъ или А в мн. ч. Ако там тя изпада, причастието в м.р., ед. ч. трябва да се пише с Ъ, ако не изпада, трябва да се пише с А, например: рекъл - рекли, казал - казали, донесъл - донесли, излязъл - излезли.
Когато думата е сегашно деятелно причастие, минало свършено деятелно или минало страдателно причастие и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно значение, тогава писането е слято: знаещ - незнаещ, успял - неуспял, писан - неписан, четен - нечетен текст.
Необходимо е да се спазват и изискванията за правилен изговор и писане на променливо Я при причастията: четящ, четяща, четящо, четящи; разцъфтял, разцъфтяла, разцъфтяло, разцъфтели, разцъфтелия, разцъфтялата, разцъфтялото, разцъфтелите.
Свързани материали
Правоговорна и правописна норма - основните правила
Как се пише и как се произнася, поставени в две колони една до друга. Материалът събира двете норми в таблици. Първата част е за правоговорната норма. В началото е дадено определението, а веднага след това започват таблиците. Първата разглежда изговора на гласните извън ударение, с конкретни думи в две колони: как се пише и как се произнася, включително случаи, в които разликата е пълна. Втората таблица е за изговора на отделен звук в граматичните форми, третата за звучните и беззвучните съгласни, придружена с обяснение защо се получава разминаването, а четвъртата за изпускането на съгласни при изговор, с указание какво точно се изпуска. Втората част на материала е посветена на правописната норма и следва същия принцип: правило, таблица и примери. Именно таблицата, а не описанието, е силата на материала: разликата се вижда наведнъж, вместо да се разказва. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо разминаването между писане и изговор не е недостатък на езика, а следствие от принципа, върху който стъпва българският правопис. Подходящ е за подготовка за изпит, за упражнение върху двете норми и за бърза справка.
Прилагане на правописната норма
Учебен текст за анализ, върху който правописната норма се прилага на практика, а не се преразказва. В началото е поместен текст за четене, в който отделните думи са номерирани. Задачата на ученика е да реши коя форма е правилна на всяко от отбелязаните места, преди да види отговора. Същинската част е построена като поредица от съпоставки. Всяка е дадена в две колони, грешно и правилно, така че разликата да се вижда веднага, а веднага след това е обяснено защо е така. Отделни блокове са посветени на променливото Я с двойките форми, на думите, при които се греши с „е“ вместо с „я“, и на групата на -ация, представена чрез редица от примери като „операция“, „станция“, „нация“ и „дегустация“. Самостоятелен блок разглежда членуването: основната и членуваната форма една до друга, с правилото колко съгласни следват и коя форма се получава оттам. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Задачите са построени така, че ученикът първо решава, после проверява и едва накрая чете обяснението, което прави усвояването по-трайно от простото четене на правила. Подходящ е за упражнение върху правописната норма, за подготовка за диктовка или изпит и за самопроверка преди писане на съчинение.
Тест по български език: Правоговорна и правописна норма – 20 задачи с отговори: променливо я, двойни съгласни, главни букви, слято и полуслято писане, ударение
Двадесет задачи, двадесет отделни правила – и нито едно повторение. Това е основното достойнство на теста: той не се върти около две-три любими теми, а покрива нормата широко, като на всяко правило отделя точно по един въпрос. Всички задачи са с изборен отговор и с обяснение накрая. Правописът на гласните е застъпен с няколко задачи. Проверяват се редуването, което зависи от следващата сричка, съчетанието, характерно за думите от чужд произход, гласната, която изпада при формообразуване, и правилото за буквеното съчетание в многосрични думи. Четири различни явления, четири отделни въпроса. Съгласните имат свой блок. Едната задача е за буквата, която се пише в края на думата въпреки изговора, а две други – за случаите, в които се пишат две еднакви съгласни: веднъж при прилагателни от определен тип и веднъж при съединяване на представка с корен. Голямото писане е проверено с три задачи: при названията на културно-историческите епохи, при дните, месеците и паричните единици и при учтивата форма. Тези три случая покриват почти всичко, което се греши в практиката. Слятото, полуслятото и разделното писане е най-обемният дял. Отделни въпроси разглеждат кога думата се пише слято, кога с тире и как се оформя съчетание с буквено съкращение. Тук е и задачата за частицата за отрицание пред различни части на речта. Включени са и два въпроса, които излизат отвъд чистия правопис: за наставката, при която изпада съгласна при образуване на прилагателно име, и за глаголните форми, при които коренната съгласна се запазва. Подредбата е тематична и удобна за разчитане на резултата: гласни, съгласни, главни букви, слято и разделно писане, словообразуване и накрая изговор. Всяко явление е събрано на едно място. Особено ценна е правоговорната част. Три задачи се занимават с изговора: какво представлява случаят, при който една дума има две правилни ударения, кога ударението остава на мястото си при множествено число и в коя дума при изговор изпада съгласна, която обаче се пише. Такива въпроси рядко влизат в тест, а са част от нормата наравно с правописа. Финалната задача е за слетите съюзи и предлози – кратка, но полезна проверка. Обясненията към отговорите са изчерпателни. Всяко от тях формулира самото правило, а после посочва и защо останалите варианти са неверни – така последната страница се чете като кратък справочник по норма. Неверните варианти навсякъде са изградени като реални грешки – такива, каквито се срещат в ученически и в служебни текстове, – а не като случайни изкривявания. Обемът е удобен: двадесет кратки задачи се решават и обсъждат в рамките на един учебен час. За учителя: готова проверочна работа с широк обхват и с бърза проверка, а обясненията могат да се използват направо при разбора в час. За ученика: самопроверка, която показва точно кое правило не е усвоено, и справочник, към който да се връща.
„Откровена“ или „откровенна“: правописни особености на прилагателните имена, 7. клас
„Откровена“ или „откровенна“, „топъл“ или „топал“, „големият“ или „големия“? Правописът на прилагателното име рядко се помни наизуст, затова тук трудните случаи са събрани, подредени и подкрепени с примери. Началото тръгва от степенуването: как се пише съединителната чертица при сравнителна и превъзходна степен и кои прилагателни изобщо не се степенуват, освен когато са употребени с преносното си значение. Следва най-често бърканата група: прилагателните, които в мъжки род завършват на -нен, и въпросът кога във формите за женски род, среден род и множествено число се пише двойно н и кога само едно. Дадени са и отделните думи, които правят изключение, както и няколко случая, при които формата за мъжки род подвежда. Отделен раздел е посветен на непостоянното ъ и на проверката, с която се решава дали да се напише ъ, или а. Разгледано е и променливото я с пълния набор от форми на две показателни прилагателни и с припомняне на условието, при което я преминава в е. По-нататък са включени запазването на буквата й във формите за множествено число, слятото писане на отрицателната частица и пълният и краткият определителен член при прилагателното име, обяснени чрез службата на думата в изречението и придружени с примерни изречения. Финалната част е списък с прилагателни и числителни имена, чийто правопис се проверява най-често: слято, полуслято и разделно писане, главна и малка буква, изписване на числителните и на датите. Разработката е подходяща за преговор преди класна работа и изпит по български език в 7. клас, за подготовка за диктовка и за бърза справка при съмнение как се пише дадена дума.
Театър, но театри: звуковите промени в думата и правописът им. Учебна разработка за непостоянното и подвижното ъ, променливото я, двойното н и разминаването между изговор и правопис, с два теста и ключ
Театър, но театри. Точно в такива двойки се крият звуковите промени, които правят правописа несигурен, и те са предмет на настоящата разработка по български език. Изложението започва с непостоянното ъ и показва кога гласната се пише и чува и кога изпада, включително при членуване и при прилагателните, местоименията и причастията. Следва подвижното ъ с простото правило, което подрежда съчетанията според броя на следващите съгласни. Най-подробно е разгледано променливото я: условията, при които се пише я, и трите ситуации, в които то преминава в е. Дадени са и уточненията за двойките, при които разликата се отразява на значението. Отделна точка е посветена на прилагателните с двойно н и на обяснението защо гласната от наставката изпада. Самостоятелен акцент е разминаването между изговор и правопис. Показано е къде се получава то, като примерите са подредени по морфеми: представка, корен, наставка и окончание, а изговорът е записан отделно до писмената форма. Накрая стоят правилата за писане на съчетанията от две гласни в чужди и в домашни думи заедно с изключенията. Практическата част включва два варианта тест. Първият е с аналитични задачи за определения, редактиране и аргументация, а вторият е с кратки задачи за избор и попълване. И към двата е даден ключ с отговори. Подходяща е за систематизиране на правописните и правоговорните норми и за подготовка за изпитване.
Прилагане на правоговорната норма
Защо пишем едно, а произнасяме друго. Материалът отговаря на този въпрос и учи как се говори правилно. В началото е обяснено какво ще научат учениците, а веднага след това е дадено определението на правоговорната норма. Същинската част започва с примерен текст, върху който после се работи, което позволява правилата да се откриват, вместо да се съобщават. След това следва подробен разбор по видове особености, всяка номерирана. Първата е за думите, в които при говорене се изпуска съгласна, с конкретни примери. Втората е за съществителните с кратка членна форма, при които ударението пада върху члена, също с примери. Третата разглежда обеззвучаването на съгласни в средата или в края на думата, с двойки звучен и беззвучен звук. Именно работата с конкретни думи, вместо с абстрактни правила, прави материала практичен. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо тези отклонения не са грешки, а книжовна норма: така се говори правилно, макар да се пише другояче. Задачите изискват четене на глас и самопроверка. Подходящ е за подготовка за устен изпит, за упражнение по правоговор и за проверка на собствената реч.