Представи за света в митологията

          Митовете разказват за произхода на света, на боговете и на хората. По същия начин те обясняват и устройството на вселената. В митовете се съдържат и най-древните представи на човека за обкръжаващия го свят.
          Както митовете за сътворението, така и митовете, които описват подредбата на света, са изключително разнообразни. В тях обаче се забелязват и интересни повторения.

          ■ СВЕТЪТ КАТО ЧОВЕШКО ТЯЛО И КАТО ДЪРВО    

          Един от най-често повтарящите се митове е за света като огромно човешко тяло. Древните са вярвали, че светът е подобен на човека. Те са си представяли човешкото тяло като мъничък свят, а вселената – като безкрайно уголемено човешко тяло.
          Широко разпространени са също картини на света, в които той се описва като гигантско растение или животно. Централна между тях е тази, в която светът се представя като огромно дърво. Тъй като това дърво побира цялата вселена, то се нарича космическо дърво.

          ■ ВЕРТИКАЛ, ХОРИЗОНТАЛ, ВРЕМЕ 
          Вече стана ясно, че за да има свят, трябва да съществува ред. Митовете разказват за света като за определена подредба, която се осъществява по три начина – по вертикала (или по отвесна линия, в посоката горе - долу), по хоризонтала (или водоравно, равнинно) и във времето.

          ■ ГОРЕ – ДОЛУ 

          По оста горе – долу светът се гради на противопоставянето между небе и земя. Преди създаването на света те са тясно свързани – небето лежи тежко върху земята. Когато се създава космосът, небето е вече отделно от земята и виси високо над нея. В митологията земята и небето често са съпрузи. Небето е бащата, а земята – майката. Така е, защото митичните разкази пренасят семейните отношения върху природните явления.

          ■ ГОРЕ - СРЕДА - ДОЛУ    

          Друг вертикален образ на света в митовете е на космическото дърво. То дели света на три части, разположени една над друга. Корените му са в подземното царство, стволът му е на земята, а клоните – в небето. Картината се допълва от животни и птици, които съответстват на корените, ствола и клоните на дървото. Земята, наричана „средна земя“, е мястото, където живеят хората. Небето е за боговете, а в подземното царство, както понякога и на небето, отиват хората след смъртта си.

          ■ ВЕРТИКАЛНИ МОДЕЛИ НА СВЕТА

          ■ ПОСОКИТЕ НА СВЕТА    

          По хоризонтала светът се организира в четирите основни посоки, които съответстват на изток, запад, север и юг.

          ■ ВРЕМЕТО

          Особено интересни са митичните представи за това как светът се разполага във времето.
          Линейно време. Древните разбирали времето най-вече като право време, или като движение от миналото през настоящето към бъдещето.

          Циклично време. Освен идеята за времето като поток, който тече от миналото през сегашния момент към бъдещето, в мита има и една друга представа – за времето като кръговрат, като движение по окръжност.
          Тази представа за времето се нарича циклична, защото според нея то се движи в кръг и след като измине пътя си, се връща в началната си точка. Така в хода си времето описва едни и същи повтарящи се окръжности и прилича на колело.
          Идеята за кръгово движение на времето се ражда от „завъртането“ на денонощието, в което по един и същи начин се редуват утро, пладне, свечеряване и нощ. 
          Пак усещане за движение, което се връща в началната си точка, дава редуването на годишните времена - пролетта, лятото, есента и зимата следват в неизменна последователност и винаги след зимата идва отново пролет.

          На основата за цикличната представа за времето е направен часовниковият циферблат.

          ■ СВЕЩЕНО И ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ

          Обща особеност на различните митологии е, че светът е съществувал в два вида време – свещено и обикновено.
          Свещено е времето на сътворението, времето на боговете, на първите герои и първите предмети. Това е период, в който хората и нещата са били съвършени. Свещеното време е отдалечено безкрайно много от обикновеното съществуване на хората, от всекидневния бит, от сегашния момент.
          Обикновено време е онова, което продължава в настоящето. В него няма богове и герои, няма подвизи, има само обикновени хора и събития.
          Свещеното време и обикновеното време не са просто различни. Те се противопоставят едно на друго. По този начин те оформят опозиционна двойка.
          Свещеното и обикновеното време се разглеждат като последователност – първо обикновеното. Но свещеното време може да бъде извикано в настоящето с помощта на ритуала.

          ■ РИТУАЛИ    

          Ритуали (или обреди) са действия, които хората приемат за свещени и затова ги изпълняват по един и същи начин. Вярва се, че с ритуалите се осъществява връзката между хората и божествения свят. Също с помощта на ритуалите, като в театър, могат да се представят началните, свещените времена.
          Обичайна форма на ритуал е даряването на боговете. Това може да стане с плодове или с други храни. По-разпространена форма на даряване е жертвоприношението, при което се заколва някакво животно и се принася в жертва.