Пролетна измама - Елин Пелин

Пълният текст на разказа „Една българка“ от Иван Вазов, поднесен в оригиналния му вид, заедно с подзаглавието „Исторически епизод“ и с народния епиграф, който стои преди първия ред. Повествованието започва с точна дата и с ясно очертан исторически фон, следобеда на деня, в който Ботевата чета е разбита, и оттам въвежда в едно съвсем обикновено ежедневие край брега на Искър, където жени чакат ладията, а заптиетата решават кой да мине. Оттук нататък разказът следва пътя на една възрастна селянка от Челопек, тръгнала към Черепишкия манастир с болното си внуче на ръце. По този път тя се изправя пред няколко избора и всеки следващ иска от нея повече от предишния, а текстът ги подрежда в шест части със самостоятелни сцени. Читателят ще намери тук цялата поредица от епизоди, около които обикновено се води разговорът в час: молбата пред заптието на брега, среднощното хлопане по манастирската порта и разговорът със сърдития калугер, срещата в церовата гора и утрото, в което потерята излиза срещу селото. Финалът, в който се решава съдбата и на детето, и на момъка от гората, Вазов е оставил за последните редове и той остава да бъде прочетен в самия текст. Изданието е удобно за подготовка на преразказ, за точно цитиране при съчинение или анализ, за проверка на конкретна реплика и за четене на творбата наведнъж, без съкращения и прескачане.

Събрани на едно място, разказите на Ангел Каралийчев звучат по-скоро като стихотворения в проза, отколкото като случки с начало и край. Тук са пълните им текстове за четене, а не преразказ или анализ. „Гергьовски огньове“ е изповед на младия Калчо в деня преди Гергьовден: коситбата, срещата с куция Ибрахим при големия кладенец, обещаната мермерна чешма с девет корита, годеницата Мария и конете, които ще пасат на Белия камък, докато заиграят огньовете над скритото имане. „Земята на българите“ е лирично обръщение към родината като към жива жена, чиито очи помнят ослепените Самуилови войници, вдигнатия над светия старец Евтимий ятаган и куршума, пропищял една вечер в стария Балкан. „Змей“ пренася в света на поверието: Яна, която чака среща с невидимото същество на Коминчето, Никола, който не вярва на хорските приказки, и пламъците, обхванали житата, докато селото търси виновник. „Пролет“ проследява един ден на орача Илия, от чукането по прозореца преди изгрев до вечерното връщане с воловете, и мълчаливата среща с незнайната жена със зелени, замайващи очи. „Ръж“ е момински монолог в навечерието на жътвата: чукът на черния Нено, който кове сърпове, лудогорците, спрели за нощувка на мегдана, и мечтата да заминеш по света. Текстовете са подходящи за самостоятелно четене, за подготовка на преразказ, за характеристика на герой и за работа върху езика и образността на Каралийчев: сравненията, олицетворенията и диалектните думи, с които е изградена картината на българското село.

Разказът „Братя“ на Елин Пелин е даден тук в пълния си вид, без съкращения. Действието се побира в една-единствена нощ и в едно-единствено помещение: манастирска килия, в която умира отец Кирил, а двама монаси, Онуфрий и Игнатий, дежурят при него. Навън вятърът бие в прозорците и се вие в тръбите на печката, а разказвачът превръща този звук в припев, който се връща отново и отново през цялата творба. От първите редове Елин Пелин работи с рязък контраст: псалтир и ракия на една и съща маса, шепната молитва и съвсем земен разговор веднага след нея. Диалогът между двамата братя е кратък и груб, но разкрива характерите им по-точно от всякакво описание, а сенките им по стената участват в действието наравно с тях. Повратът настъпва, когато умиращият започва да моли за вода. С какво са заети двамата в този момент и какво правят, докато той изрича последната си дума, разказът показва без нито един авторски коментар: оценката е оставена изцяло на читателя. Финалът е кратък и е построен върху един-единствен предметен детайл, който събира цялото значение на творбата. Текстът е подходящ за подготовка по Елин Пелин, за анализ на иронията в заглавието и на образите на двамата монаси, за разсъждение върху сблъсъка между обредното и човешкото и за търсене на точни цитати за съчинение.

Разказът е познат, но тук го предава участник в него. Избран е герой, който стои съвсем близо до събитията и до двамата млади, но остава встрани от драмата. Трансформиращ преразказ на разказа „По жътва“ от Елин Пелин от името на сестрата на Никола. Преразказът от името на герой е сред задачите с най-много възможни грешки, защото не е достатъчно да се сменят местоименията. Тук условието е спазено последователно: разказвачката предава само онова, което сама вижда, чува и преживява, и никъде не знае повече от позволеното ѝ. Подредбата следва точно хода на творбата и минава през всички нейни части. Започва с картината на жегата и на изнемощялата природа, продължава с труда на жътварите и с благодарствените мисли към небето, после с песните, които се понасят над полето, и с разговора между близките. Следва мигът, в който песента се откроява сама, радостта и провикването, а оттам внезапната вест, събирането на хората и картината, която ги посреща. Накрая остава краткият ден след това. Особено внимание заслужават местата, в които разказвачката говори за себе си. Там, където в оригинала стоят наблюдения на повествователя, тук те са преобразувани в нейно собствено съзнание: тя сама описва как изглежда в този миг, сама назовава закачката си и сама предава отговора, който получава. Точно тези преобразувания са същината на задачата. Пряката реч навсякъде е превърната в непряка, без да се губи нищо от съдържанието на разговорите, а описанията, които героинята не би могла да направи за самата себе си, са предадени през нейното усещане. Езикът е близък до езика на творбата: запазени са народните думи и образните изрази, а описанията на природата са предадени със същата сетивност. Глаголните времена са спазени последователно, а редът на събитията е непроменен. Финалът е предаден сдържано, точно както в оригинала, и завършва на същото място. За учителя: подходящ пример за час върху трансформиращия преразказ. Върху него се вижда нагледно кое се променя при смяната на гледната точка и кое остава непокътнато. Отделни изречения от оригинала се поставят до преобразуваните и се превръщат в упражнение по двойки. Подходящ и при работа върху описанието на природата. За ученика: ясна представа как изглежда завършен преразказ от името на герой по конкретен разказ от програмата. Подходящ за подготовка преди класна работа, за домашна работа по темата, за преговор върху видовете преразказ и при затруднение с преобразуването на пряката реч.

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Празничен ден, пълна кръчма и един дрипаво облечен непознат, доведен пред кмета насила: тук е поместен целият текст на разказа, без съкращения и без чужд коментар. Началото е широко и спокойно. Селяните идат в чисти ризи, говорят за поникналите ниви и за очаквания берекет, карат се и се сдобряват, кметът обещава глоба на всеки уловен в нивите добитък, а дядо Иван разказва за празника и за парченцето от честния кръст. На една маса се шегуват с касацията, на друга се спори за вярата, а настрана мълчи полупияният каменар Торашко, който живее зад своите камари камък и повтаря, че не ще да знае никого. Тази обикновена сутрин се пречупва в мига, в който полският пазач въвежда другоселеца, уловен с коня си в чужд ечемик. Оттам нататък разказът се движи между обвинението, оправданието и присъдата: сто лева глоба, разтрепераните ръце, които вадят вехтата кесия с копчета и огниво, и една неочаквана намеса, която обръща посоката на цялата сцена. Втората половина изнася действието вън от кръчмата, при падналия кон, около когото се струпва цялото село със съвети и помощ. После идва пладне, идва вечер и разказът се затваря с картина, оставена без нито една обяснителна дума. Текстът е подходящ за подготовка на анализ или съчинение върху темата за своя и чуждия, за човечността и състраданието у Йовков, за наблюдение върху ролята на диалога и на речевата характеристика и за търсене на точни цитати.