Пунктуация на видовете изречения според целта на общуване

В края на съобщителните изречения се пише точка, а при недовършена мисъл—многоточие, например: Дядо Йордан беше главата, баба Марга – душата на кръчмата. (Елин Пелин) Над полето, сякаш с кръст в ръка, прехвръкна надеждата, по нея радостта. (Елин Пелин) Всъщност всеки земен човек, какъвто и да е той, тайно в себе си вярва в чудеса... И едва сега разбрах ясно къде се крие причината. То е, защото не може да се примири със смъртта... (П. Вежинов).

В края на въпросителните изречения се пише въпросителен знак, например:
– Иване, кой тропа, бе? (Ив. Вазов)
– Къде ще се дяна, бабо, сега? (Ив. Вазов) 

Ако с подбудителното изречение заповедта, молбата, призивът са изказани с по-силно чувство, в края им се пише удивителен знак. Ако заповедта или /молбата са изказани с по-слабо чувство, в края на изречението се пише точка, например: Иди и доведи Никола... Кажи й да се пренесе под големия кестен. Пренеси и моята постелка. (Л Каравелов)
Елате сега в тази земя обновена, елате и вижте добре, господа! (П. Пенев)
Дойде време, ставайте,
от сън се събуждайте!
Доста робство и тиранство, 
всички на оръжие! (Д. Чинтулов)

В края на възклицателните изречения се пише удивителен знак, например:
Обраха ни, обрали ни са! (Л. Каравелов) Бабо, благодаря ти, ти си добра жена! (Ив. Вазов) Деца, деца, защо се ядете! За всички ви има, за всички съм приготвил. Какво ви пречи да живеете братски, защо ме мъчите на стари години! (Елин Пелин)
Тесен бе целият кър разцъфтял! Малко ми бяха цветята! Аз за учителя свой бих обрал всички цветя на земята! (Л. Даскалова)

Ето примерна строфа, съдържаща от четирите вида изречения: въпросително, съобщително, подбудително и възклицателно:
– Кой хлопа в тоя късен час?
– Аз хлопам - каза Финдли.
– Върви си! Всички спят у нас!
– Не всички! - каза Финдли.
(Робърт Бърнс)