Еднородните части на изречението поясняват една и съща дума и отговарят на един и същ въпрос. Котата са свързани безсъюзно, те се отделят една от друга със запетая, например: Прощавай, синко, прощавай, татко, прощавай, бате, чичо, вуйчо—прощавайте! (Хр. Ботев) А из разкаляната улица глъчка, шум, върволяк... (Ив. Вазов) Тяхната злоба се изливаше върху главите на децата и най-много върху тихата, нежната, блага и мечтателна Елка... И тя работеше пъргаво, мълчаливо, безропотно. (Елин Пелин)

Не се пише запетая пред единично употребените съюзи И и ИЛИ, свързващи еднородни части. Пред повтарящи се съюзи и пред втората част на двойни съюзи се пише запетая, например: Той се грижеше и за Елка, и за господаря си, и за Захаринчо с нежността на ангел-пазител и плачеше над тяхното нещастие. (Елин Пелин) Аз я утешавах, че сега ще получа я пари, я колачета, я сланина. (К. Григорова)

Обобщаващата дума при еднородни части се отделя с двоеточие или тире, когато е пред тях, и тире, когато ги следва, например: Тук и там по шосето, което се издига към ихтиманската клисура, чернеят се купове посрещачи: девойки, деца, бабички. (Ив. Вазов)

Определения, които характеризират предмета откъм различни страни, са нееднородни и не се отделят със запетая, например: Събудиха се у него старите хайдушки привички. (Й. Йовков)

Обособените части на изречението най-често се отделят или ограждат със запетая или с тирета. Ако обособената част е в началото на изречението, след нея се пише запетая. Ако е в края на изречението, запетаята е пред обособената част. Ако обособената част е вътре в изречението, тя се огражда от двете страни със запетаи, например: Сгушена в ъгъла до прозореца върху постелята си, с увиснала глава, със скръстени на гърди ръце, тя мълчеше неподвижна като камък. (Елин Пелин) Гласът й, дрезгав и плачлив, се чуваше по цялото село. (Елин Пелин) Край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена, Пенка — селско дете обичливо. (Елин Пелин)

Интонационно откъснатите от основното изречение обособени части се отделят с точка, например: ....Че в Манджилари се явила.... явила се една бяла лястовичка. Досущ бяла, като сняг. (Й. Йовков)