Разказ по въображение

          ОСОБЕНОСТИ НА РАЗКАЗА ПО ВЪОБРАЖЕНИЕ

          Въображение се нарича представата за нещо, което човек не вижда, което реално не съществува, а присъства само в мисълта му.
          Така например в един текст на писателя Джани Родари се разказва как Клаудио си играе с един обикновен бастун. Момчето обаче си въобразява, че това е чудесен жребец, след това – камила, моторница, автомобил.
          Въображението е способност да се преработват и комбинират познати образи и представи за предмети, явления, събития и други и да се създават нови, които човек никога не е виждал и чувал в действителност. Спомнете си например как се представя извънземно същество в различни книги и филми. Винаги се възстановяват и свързват познати спомени и образи в съзнанието на автора. Съществото може да е изправено като човек, макар и с необикновени крака или с ръце като телефонни слушалки. Може да се движи на четири крака като животно или да пълзи, или пък да се върти като механизъм с батерия. Във всички случаи обаче се използват познати образи и представи и се създават нови. Всеки, който започва да пише съчинение, използва и въображението си.
          Повествователен текст е този, в който се разказва за това какво се случва, къде се случва, кога се случва, с кого се случва.
          Разказът е вид повествователен текст, в който се предават една или няколко случки, организирани в сюжет. Героите участват в действия, които се развиват последователно, на определено място, в определено бреме, по определени причини. Разказва се от първо лице, единствено число или от трето лице.
          Разказът се различава от преразказа по това, че авторът съчинява всичко в текста, докато в преразказите се предава със свои думи чужд текст.
          В разказ по въображение се разказват въображаеми или действителни случки, които също са доизмислени от автора. Чрез тях писателят извежда определена мисъл и това е целта на художествения текст.
          Разказът по въображение може да бъде създаден устно или писмено.

          СЪЗДАВАНЕ НА РАЗКАЗ ПО ВЪОБРАЖЕНИЕ

          Създаването на разказ по въображение преминава през три етапа, които не се отличават от етапите при създаване на преразказ:
          • подготовка (планиране);
          • създаване (разказване или писане на текста);
          • подобряване (редактиране на създадения текст).
          Всеки етап включва следните дейности (стъпки):

►►► Подготовка за създаване на разказ по въображение
          ▼ Избор на тема на разказа и на подходящо заглавие.
          ▼ Определяне на целта и на основната мисъл на разказа.
          ▼ Измисляне на разказа – случките, героите, отношенията или сблъсъка между тях. 
          ▼ Създаване на план, в който се озаглавяват основните моменти и се подреждат според последователността им в развитието на действието.

►►► Създаване на разказа
          ▼ Съчиняване на разказа, като се следва създаденият план и се разгръща избраната тема конкретно и образно.

►►► Подобряване на създадения разказ
          ▼ Редактиране на разказа – поправка на допуснатите грешки в съдържанието (например нелогична последователност на случките, противоречия в поведението на героите). Редактират се неуместно използвани изрази и повторения. При устен разказ се отстраняват правоговорни грешки; при писмен – грешки в правописа и пунктуацията. Разказът се оформя графично – всеки епизод се изписва в нов абзац.
          Примерът ще ви покаже как се следват предложените стъпки при създаване на разказ по въображение. 

►►► Подготовка за създаване на разказа
          Избиране на темата: Вълшебството в живота на едно момче. Поставяне на заглавие: Вълшебният молив на Жоро.

          ▼ Определяне на целта (основната мисъл) на разказа: да се убеди читателят, че нищо в живота не може да се постигне без усилия и постоянство.

►►► Планиране
          1. Жоро намира молив и разбира какви вълшебни способности има
          2. Момчето започва да използва молива в училище и в игрите
          3. Жоро постига успехи във всичко
          4. Моливът се изгубва и успехите спират
          5. Момчето трябва да се справя само

►►► Създаване на разказа
          За новата учебна година Жоро получи като подарък красива училищна чанта. Момчето не се зарадва много, защото този подарък не беше свързан с игрите и развлеченията, за които мечтаеше. Чудно защо обаче, в чантата откри един молив.
          – А какво е това – мислеше си Жоро. – Не е нещо интересно, не е някоя игра, нито дори книга, а то – един обикновен молив.
          Изведнъж моливът се засмя и проговори.
          – Съвсем обикновен молив, а?
          Отначало Жоро не разбра какво става и не повярва на очите и ушите си. Моливът нямаше крака, а подскачаше, нямаше ръце, но чукна момчето по носа и се засмя:
          – Искаш ли да станем приятели?
          – Е, и какво, като станем – попита Жоро, който все още не вярваше на това, което виждаше и чуваше.
          – Ами аз мога всичко – отговори моливът – ще ти пиша домашните, ще ти уча уроците, ще ти помагам да бъдеш пръв в игрите.
          Точно за такова нещо мечтаеше Жоро. Какви приятели станаха само двамата: веселяха се, смееха се, скачаха. Жоро се грижеше за молива – подостряше го, миеше го, нашари го с цветни боички. А моливът, без някой да разбере, го заместваше във всичко. Помагаше му, когато играеше футбол, когато се състезаваше по плуване, така че Жоро винаги излизаше пръв. Моливът обаче ставаше все по-малък и по-малък и един ден съвсем изчезна. Тогава се оказа, че Жоро нищо не знае и нищо не може да прави сам. Наложи се да се труди двойно повече, за да не стане за смях.

►►► Подобряване на създадения разказ
          ▼ Редактиране на разказа
          Разказът логично следва хода на действието. Не са допуснати неуместно използвани изрази и повторения.
          Спазени са книжовните езикови правила.