Когато условието вече е написало началото: разказ по зададени опори, учебна разработка за 5. клас с видовете опори и стъпките за писане
Зареждане на оценките…
ОСОБЕНОСТИ НА РАЗКАЗА ПО ЗАДАДЕНИ ОПОРИ
Разказът по зададени опори е вид разказ по въображение, но при неговото създаване пишещият трябва да се съобрази с някакво предварително условие. То може да бъде свързано с темата, началото и/или края на разказа.
Пишещият има свободата да съчини повествователен текст, в който да разкаже различни въображаеми случки, но те трябва да са подчинени на поставената тема или да се свързват смислово и логично със зададените начало и/или край.
Разказът по зададени опори има следния строеж:
• увод (може да е зададен в условието);
• същинска част (представяне на една или повече случки);
• заключение (може да е зададено в условието).
ВИДОВЕ РАЗКАЗИ ПО ЗАДАДЕНИ ОПОРИ
В зависимост от опорите, които са предварително зададени, разказите могат да бъдат няколко вида.
А) РАЗКАЗ ПО ЗАДАДЕНА ТЕМА
Създаденият разказ трябва да е съобразен с поставената тема. Тя може да посочва:
• героите – например: Пенсионираните телефони;
• времето или мястото на случките: Една необикновена лятна ваканция; В тайнствената пещера; Един ден на дъното на океана;
• някаква поука или пословица: Здравето е най-ценното съкровище; Сговорна дружина планина повдига.
Работата по създаване на разказ по зададена тема изисква осмисляне на темата и измисляне на история, която да е свързана с нея. Обикновено за заглавие на този вид разказ се поставя зададената тема.
Б) РАЗКАЗ ПО ЗАДАДЕНО НАЧАЛО
Създаденият разказ трябва да следва конкретно начало, зададено в условието. Това начало може да бъде:
• само израз: Това се случи...; Един ден...; Преди няколко седмици той срещна...
Ограниченията за пишещия в този случай са съвсем малко. Единственото условие е да започне разказа си с този израз, а случките, които ще разкаже, могат да бъдат най-разнообразни – криминални, фантастични, възможни да се случат в действителност и т.н.
• изречение: Един ден се случи нещо необикновено...
В този случай първото изречение посочва важна особеност на случката, за която ще се разказва – тя е необикновена. Ето защо пишещият трябва да измисли случка, в която да включи фантастични елементи – предмети, герои и др.
• цял увод: Миналия петък се случи нещо необикновено в часа по история. Учителят обясняваше нещо за Древна Гърция, но повечето ученици бяха разсеяни и си мислеха за идващите почивни дни. Изведнъж стените на класната стая се разтърсиха и изчезнаха. Появи се ярка светлина, която заслепи очите на всички деца. След известно време те свикнаха с нея и тогава видяха, че се намират...
Ограниченията за пишещия в този случай са повече. Той трябва да се съобрази с посочените време, място и герои. Същинската част на разказа може да продължи по различен начин, но тя трябва логично да произтича от зададеното начало и смислово да се свързва с него. Така например в случая учениците могат да се озоват в Древна Гърция и да видят как живеят древните гърци, как изглеждат актьорите в древногръцкия театър или да влязат в древногръцко училище. Учениците могат да се окажат в бъдещето, където техните наследници не внимават в час по история, посветен на днешна България. Краят на разказа може да представя завръщането на учениците в класната стая и поуката, която са си взели от случилото се.
В) РАЗКАЗ ПО ЗАДАДЕН КРАЙ
Създаденият разказ трябва да завършва с край, който е посочен в условието.
Необходимо е зададеният край да про-изтича от разказаните една или повече случки. Той също може да е по-кратък или по-обширен, но във всички случаи вниманието при създаването на разказа трябва да е насочено към връзката между същинската част и заключението.
Пример за зададен край е следният:
Учениците седяха по местата си, а учителят разказваше за Древна Гърция. Всичко на пръв поглед беше същото, но не и децата. Погледите им бяха съсредоточени и сериозни.
Този финал съдържа информация, която трябва да се използва при съчиняването на началото и същинската част на разказа: посочено е мястото – класна стая, времето – час по история, героите – учител и ученици, които са променени – сериозни и съсредоточени. Пишещият трябва да се съобрази с тази информация и да измисли случка, която е за ученици. В часа по история се случва нещо, което променя поведението на децата. В началото на часа те вероятно са били разсеяни, несъсредоточени, незаинтересовани, занимавали са се с други неща. Какво може да се е случило? Възможностите са много. Например в стаята се е появил древногръцки бог, който им е доказал, че не е измислен от хората, а действително съществува.
Г) РАЗКАЗ ПО ЗАДАДЕНИ НАЧАЛО И КРАЙ
Създаденият разказ трябва да започва с начало и да завършва с край, които са посочени в условието.
В този случай пишещият трябва да съчини една или повече случки, които да са свързани със зададените начало и край. Необходимо е да вникне в информацията, която те съдържат, за да я включи в същинската част на разказа.
Пример за такава задача е следното условие:
Напишете разказ, който да има следните начало и край:
Начало: Миналия петък се случи нещо необикновено в часа по история. Учителят обясняваше нещо за Древна Гърция, но повечето ученици бяха разсеяни и си мислеха за идващите почивни дни. Изведнъж стените на класната стая се разтърсиха и изчезнаха. Появи се ярка светлина, която заслепи очите на всички деца. След известно време те свикнаха с нея и тогава видяха, че се намират...
Край: Светлината постепенно изчезна. Учениците седяха по местата си, а учителят разказваше за Древна Гърция. Всичко на пръв поглед беше същото, но не и децата. Погледите им бяха съсредоточени и сериозни.
В този случай пишещият предварително трябва да осмисли следната информация – случилото се с учениците е необикновено, станало е в петък, в часа по история. Героите са ученици и учител по история. Темата на урока е Древна Гърция. Тя не е интересна за децата в началото на часа, но в края му – слушат с интерес.
След като се обмисли информацията за вида на случката, героите, времето и мястото на действие, трябва да се пристъпи към съчиняване на същинската част на разказа.
СЪЗДАВАНЕ НА РАЗКАЗ ПО ЗАДАДЕНИ ОПОРИ.
При създаването на разказ по зададени опори се следват същите етапи като при създаване на разказ по въображение:
• подготовка (запознаване със задачата и осмисляне на зададените опори, планиране);
• създаване (писане на текста);
• подобряване (редактиране на създадения текст).
Всеки етап включва следните дейности (стъпки):
►►► Подготовка за създаване на разказ по опори
▼ Запознаване с условието за създаване на разказ по зададени опори – осмисляне на информацията, която съдържат опорите.
▼ Измисляне на случките, героите, взаимоотношенията или сблъсъците между тях.
▼ Озаглавяване на разказа.
▼ Създаване на план, в който се отбелязват основните моменти в развитието на сюжета на разказа.
►►► Създаване на разказ по опори
▼ Писане на разказа, като се имат предвид зададените опори.
►►► Подобряване на създадения разказ
▼ Редактиране на допуснатите грешки в съдържанието (например отклонения от поставените опори, несвързаност между началото, същинската част и края), в правописа и пунктуацията. Отстраняват се неуместно използвани изрази и повторения. Разказът се оформя графично – всеки епизод трябва да е в отделен абзац.
Свързани материали
Разказ по преживяно – урок с теория, композиционни части, стъпки за създаване, анализ на случка, план и примерен разказ
Урок, в който теорията не остава сама. След обяснението идват анализ на конкретна случка, план по него и накрая готовият разказ – трите неща за една и съща история. Именно това проследяване от начало до край прави материала стойностен. Ученикът вижда не само какво трябва да напише, а откъде тръгва работата и как една случка се превръща в текст. Разработката е върху разказа по преживяно и е устроена в единайсет озаглавени части, следвани от кратко обобщение. Началото определя жанра чрез две съставки – истинската случка и чувствата към нея – и веднага уточнява какво той не е. Следва запомняща се кратка формула. Втората част изброява четирите му отличителни черти, а третата въвежда понятието за гледна точка с трите ѝ възможности. Тук са и два примерни израза, чрез които разликата между две от тях се вижда веднага, без допълнително обяснение. Средището е частта за композицията. Шестте части са разгледани поотделно, всяка с обяснение какво съдържа и с примерно изречение под него. Именно тези кратки примери правят разбора нагледен – теорията и приложението стоят едно до друго. Кратка част уточнява двете форми, в които разказът може да съществува, и че правилата при тях са едни и същи. Отделна част е за езика. Обяснена е разликата между двете основни глаголни времена, при това чрез сполучлива съпоставка: едното е като кратък филм, другото като застинала снимка. Следват четири изразни средства, всяко с по три примера. Особено полезна е частта със стъпките. Те са осем на брой, подредени поред, а при втората са изведени десет въпроса, на които ученикът трябва да си отговори писмено, преди да започне. Тук е и едно нетипично уточнение: че редът в разказа не е длъжен да следва реда в живота. Осмата и деветата част показват анализа и плана за една конкретна случка, като анализът е даден в таблица с два стълба. Десетата част е самият разказ – с означени в скоби композиционни части, така че съответствието с плана се проследява ред по ред. Финалната част е проверочен списък от седем въпроса, а обобщението събира целия урок в пет точки. Преподавателят получава готов урок за няколко учебни часа – с теория, с образец и с критерии за проверка, без нужда от подготовка. Частите вършат работа и поединично: таблицата с анализа като упражнение, проверочният списък като раздавателен лист. Ученикът разполага с материал, който върши работа преди писане, по време на писане и след него. Примерният разказ е кратък и лесно се използва като модел, а обобщението накрая се преговаря за минута.
Подробен урок на тема „Разказ по преживяно“: Как истинската случка се превръща във вълнуваща история с чувства, напрежение и поука
Урокът тръгва от простото наблюдение, че всеки има случки, които пази в сърцето си, и показва как една от тях може да се превърне в история. Първата част определя какво е разказ по преживяно, а втората изброява белезите, по които се разпознава: глаголните времена, които се използват, и художествените средства, които го правят въздействащ. Минало свършено, минало несвършено, минало неопределено и бъдеще време в миналото са обяснени чрез ролята им в повествованието, а епитетите, сравненията, олицетворенията и изразите с преносен смисъл са показани в действие. Третата част разглежда сюжетните елементи като стълбове на историята, а четвъртата описва трите етапа при създаването на текста. Над двадесет въпроса с отговори затвърждават наученото. Урокът е подходящ за подготовка преди писане на разказ по преживяно в час, за домашна работа и за преговор върху глаголните времена, а ясната подредба позволява да се използва и на части. Дадени са и примери какво разваля един разказ по преживяно: изброяване вместо случка, липса на кулминация и извод, залепен накрая. Така ученикът вижда едновременно как се прави и как не се прави такъв текст.
Вълшебният молив, който върши всичко вместо теб: урок за разказ по въображение с готов ученически образец
Един обикновен молив, който проговаря и обещава да свърши всичко вместо своя стопанин: с такъв разказ завършва урокът за съчиняване на разказ по въображение. Началото изяснява какво представлява въображението и как то преработва познати образи, за да създаде нови. Разграничени са понятията повествователен текст и разказ, а след това е показана и разликата между разказ и преразказ, която най-често обърква учениците. Средната част описва трите етапа на работа: подготовка, създаване и подобряване. Всеки етап е разписан по стъпки, включително избора на тема и заглавие, определянето на основната мисъл, измислянето на случките и героите и съставянето на план. Отделено е внимание и на редактирането: какви грешки се търсят в съдържанието, в изразите, в правоговора и в правописа и как се оформя графично готовият текст. Практическата част показва целия път върху един пример: избрана тема, поставено заглавие, формулирана основна мисъл, план от пет точки и написан по него разказ, а накрая и проверката му по критериите за редактиране. Материалът е подходящ за подготовка за час и за класно съчинение в 5. клас, както и за ученици, които се затрудняват да започнат собствен разказ и търсят ясен модел, по който да работят.
План за урок: Глаголни времена и наклонения в трансформиращ преразказ
Най-честата грешка при трансформиращия преразказ не е в съдържанието, а в глаголното време. Този урок е посветен изцяло на нея. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Уроткът е определен като практическа работа от раздела „Морфология“. Ходът на часа е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и още две за въведение, в което се разграничават двата вида преразказ: от името на герой от текста и от името на неутрален разказвач. Десет минути са отделени на първия вид, където правилото е, че глаголните времена от изходния текст се запазват. Дванадесет минути отиват за втория, при който същите времена се ПРЕОБРАЗУВАТ, и точно тази разлика е сърцевината на урока. За всяко правило са дадени примери в двойки, за да се вижда как едно и също изречение изглежда в двата варианта. Репликите на учителя са изписани дословно, а към въпросите са дадени очакваните отговори. Практическата част включва задачи за преобразуване и въпроси за проверка. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за класна работа по преразказ и като модел за собствен план по езикова тема.
Едни и същи случки, различен разказвач: същността на трансформиращия преразказ. Урок с модели за неутрален разказвач и за разказ от името на герой по „Произходът на боговете“
Учениците се затрудняват точно там, където задачата казва да преразкажат вярно, но с друг глас. Този урок тръгва оттам: обяснява какво означава думата „трансформирам“ и защо трансформиращият преразказ е точно предадено съдържание плюс ясно зададена творческа промяна, при която сюжетът остава непокътнат. В началото се разграничават двата типа задача, които се срещат в училище, а след това всеки от тях е разгледан поотделно, със свои изисквания за глаголни времена, лице, местоимения и допустима лексика. Същинската част съпоставя гласа на неутралния разказвач с гласа на героя участник: какво е позволено, какво не се допуска и къде най-често се пропуква гледната точка. Към всеки от двата типа е даден кратък моделен начален абзац по откъс от „Произходът на боговете“, така че разликата да се види не като правило, а като жив текст, който ученикът продължава сам по подсказана посока. Отделен акцент е поставен върху подготовката: план за действие в седем стъпки, който води от прочита през определянето на моментите и подмоментите до избора на разказвач и проверката на готовия текст. Следват общите изисквания към всеки трансформиращ преразказ, списък с най-честите грешки заедно с конкретно решение за всяка от тях, както и малък езиков помощник с местоимения, глаголи за чувства и за действия и свързващи думи за плавност. Практическата част включва две задачи по един и същ откъс, изпълнени от различни позиции, и въпросник за самопроверка преди предаване. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа и за домашна работа по български език, както и за бърз преговор преди изпитване, когато трябва да се припомнят правилата за гледната точка, глаголните времена и местоименията.
Кой говори и в кое време: глаголните времена и наклоненията в трансформиращия преразказ. Урок по български език с образци и практически задачи
Трансформиращият преразказ се проваля най-често не заради съдържанието, а заради едно объркано глаголно време, и точно това умение подрежда урокът. Разработката е построена в два симетрични дяла: подробен преразказ от името на герой и подробен преразказ от името на неутрален разказвач. За всеки от тях е изяснено кой говори, в кое лице се води разказът, кое време носи главните действия и как се постъпва с пряката реч. Съществена част е текстовото правило за превключване на времената при неутралния разказвач, подредено като съответствия между изходната и преразказаната форма, заедно с указания как се пазят предходността и резултатността. Всеки дял започва с кратък изходен откъс, показва как той се преобразува и обобщава наблюденията в списък за запомняне. Практическата част поставя две задачи за самостоятелно преобразуване, по една за всеки тип преразказ, като за всяка е указано какво точно се проверява. Накрая е даден контролен списък за самооценка, по който ученикът сверява своя текст точка по точка, преди да го предаде. Урокът е подходящ за упражнение в клас, за самостоятелна подготовка и за преговор преди преразказ.