„Свий си опашката, па си налягай парцалите“: „Разни хора, разни идеали“ IV от Алеко Константинов, пълният текст на фейлетона

Вторият фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е поместен тук изцяло, така както го е написал Алеко Константинов, без съкращения и без коментар. Текстът е монолог на маса. Чашата се налива до преливане, вдига се наздравица за амнистията и оттам нататък говори само един глас, гласът на човек, който току-що е освободен от отговорност за миналото си. В началото той изброява какво точно се заличава с чертата, теглена на миналото: места и случки, които всеки съвременник е разпознавал, и една история, за която дори в собствената си стая се озърта дали някой не подслушва в съседната. После идва грижата какво още остава недовършено, за да бъде спокоен напълно, и опасението кои книжа не са унищожени. Втората част е обръщение към противника: към човека, който е лежал по участъците, скитал се е немил-недраг и е останал честен. Тук монологът се превръща в сравнение между два живота, между идеите и златото, и стига до един въпрос, повторен няколко пъти, на който говорещият сам си отговаря със смях. Финалът се връща там, откъдето е тръгнал, при чашата и наздравицата, и добавя едно изречение, което обръща наопаки смисъла на думата, повтаряна през целия текст. Полезен за четене на творбата в оригинал, за точни цитати в отговор на литературен въпрос или в интерпретативно съчинение върху сатирата на Алеко Константинов и за самостоятелна работа върху самоизобличението като похват.

Първият фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е даден тук в цялост, така както Алеко Константинов го е написал, без съкращения и без съпътстващ коментар. Текстът е изграден като чужда реч: разказвачът само представя своя колега, помощника на регистратора, а нататък говори самият герой. Оплакването му тръгва от несправедливата съдба и от кокона Поликсени, която се вози с фаетон вече трийсет години, докато той не може да отдели и една турска лира. Следва самопредставянето му като служител: визитите и картичките за Нова година, сливовицата за големците, срещата с доктор Сперандо в приемната на министъра и разликата в начина, по който слугата посреща двамата. От тези подробности се вижда какво точно смята героят за напредък в службата. Отделна част е разказът за собствените му средства да изтика регистратора: анонимните записки, доносите, заплашванията, писмото с подправения почерк и молбата със старата майка, болната жена и дребните дечица. Тук е и прочутото му изявление за архиподлеца и за късмета, което години наред се цитира в час. Финалът се връща към една дребна подробност, електрическия звънец на съседната маса, и към предизборната услуга, с която героят се е опитал да си го спечели. Срещу какво точно предлага той верността си, се вижда от собствените му думи. Полезен за четене на творбата в оригинал, за точно цитиране в отговор на литературен въпрос или в интерпретативно съчинение върху сатирата на Алеко Константинов и за самостоятелна работа върху самохарактеристиката като похват.

Каравелов пише така, както се говори на улицата, и точно затова героите му се помнят. Тук са събрани повестите му в пълен текст, без съкращения, така че ученикът да работи направо по оригинала, а не по преразказ или по откъс от христоматия. Изданието започва с „Богатият сиромах“. Първите страници въвеждат двамата неразделни чорбаджии Георги и Спиро, съседския разговор пред вратниците, разказвача бербер с прякора философ, а след това пренасят действието в Русчук по време на гроздобер, където младият Смил спори с приятеля си за търпението и за робството. Още от началото личи как авторът редува портрет, диалог и ирония, за да изгради своята картина на българското общество преди Освобождението. В сборника са включени и другите известни повести на Каравелов, сред които „Българи от старо време“, „Маминото детенце“ и „Хаджи Ничо“, така че текстовете за няколко теми от учебната програма стоят на едно място. Четенето на оригинала дава онова, което никой анализ не може да замени: живия език на епохата, характерните обръщения и пословици, битовите подробности и авторовата ирония, върху които после стъпва всяко съчинение. Текстовете са предадени със стила и с остарелите и диалектни думи на автора, така че се чува как е звучал българският език през Възраждането. При четенето си струва да се следят няколко неща: как Каравелов изгражда цял образ само с една подробност от облеклото или от речта, как поговорките и обръщенията носят готова оценка за героя и как разказвачът се намесва с ирония, вместо да обяснява. Точно тези места се оказват най-добрите цитати за съчинение или за отговор на литературен въпрос. Подходящо е за четене по програма, за търсене и подбор на цитати, за подготовка на преразказ и за час по литература, в който се работи върху конкретен откъс.

Изпитен вариант, който освен проверка е и четиво – трите текста в средата му разказват как се е родило ораторското изкуство и кои речи са променили ХХ век, а финалът поставя пред зрелостника един от най-топлите Йовкови разкази. Езиковата част следва изпитния стандарт. Правописът е застъпен с пет задачи – озвучаване и обеззвучаване на съгласни, членуване, слято и разделно писане, главни букви при имена на месеци и на празници. Граматичната норма проверява бройната форма, съгласуването при съчинени определения, деепричастието с различен извършител и окончанието при спрежението. Следват двете пунктуационни задачи и двете лексикални – уместната употреба на близки по звучене думи и разпознаването на фразеологизми, които не са антоними. Литературният блок обхваща разпознаване на творба по цитат, творби на един и същ автор, герои и произведението, от което са, жанрово определяне, водеща идея на конкретно стихотворение, общ мотив в две творби, характерни мотиви за един поет, определяне на сатирична комедия, кулминацията в разказ и разпознаване на изразно средство. Средището е работата с три текста за реториката. Първият проследява възникването ѝ в Древна Гърция и появата на различните видове оратори, вторият е публицистичен текст за писачите на речи от Демостен до днес, третият представя три от най-известните речи на миналия век с откъси от тях. Дванадесетте задачи проверяват функцията и сферата на общуване, съответствието между понятие и значение, верните и неверните твърдения, посланията в един от откъсите, значението на чужда дума и отделянето на факти, които в текстовете липсват. След тях са формулирането на общата тема, тезата и резюмето. Практическият блок е стандартен: избор на най-уместния израз, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения, учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в текст с пряка реч. Преди края е поместено цялото стихотворение „Аз искам да те помня все така…“ с две задачи – за доказателства от текста и за художествените детайли, изграждащи образа на героинята. Следва задачата за съответствия, а накрая – обширни откъси от „Песента на колелетата“ с тема за аргументативен текст. Отговорите са дадени за всички задачи, включително примерни решения с обяснения за отворените – теза, доказателства, тълкуване на детайлите и текстът с поставената пунктуация. За учителя това е готов вариант за пробен изпит, а откъсите от Йовковия разказ вършат работа и самостоятелно като материал за анализ. За ученика е пълна репетиция с приложени отговори – и възможност да види как изглежда изпитната тема, преди да я срещне на самия изпит.

Пълен пробен вариант за държавен зрелостен изпит, изготвен по формата на реалната матура – със същия брой задачи, същото разпределение по раздели и същата точкова схема до сто точки. Задачите са 41 и следват изпитната структура. Първата част е върху езиковите норми. Проверяват се правописът на отделни думи и на сложни съчетания, правилното членуване, съгласуването, употребата на глаголни и местоименни форми, пунктуацията в различни по състав изречения, както и лексикалната съчетаемост. Включени са задачи от затворен тип, задачи за редактиране и задачи с попълване на подходяща дума в текст. Втората част е върху работа с два текста. Първият е научен – върху жанровите особености на писмото; вторият е автентично писмо от български поет. Задачите изискват съпоставка между двата текста, извеждане на ключови характеристики, откриване на смислови двойки, разпознаване на термини и кратки писмени отговори върху прочетеното. Третата част обхваща литературата. Въпросите проследяват автори и творби от учебното съдържание, герои и мотиви, жанрови определения, художествени средства, литературни направления и съпоставки между произведения. Част от задачите изискват кратък свързан отговор, а една – съпоставителен анализ на цитати от два образа на един автор. Последната задача е аргументативен текст по избор между тема за есе и тема за интерпретативно съчинение, като за второто е приложен и откъс от разказ. Накрая е даден пълен списък с верните отговори и с точките за всяка задача. Материалът е подходящ за пробен изпит в клас, за домашна подготовка и за самооценка преди матурата. Вариантът е готов за разпечатване и се решава в рамките на изпитното време. Основното му предимство е пълното съответствие с формата. Зрелостникът се сблъсква със същата последователност от типове задачи, която ще срещне и на самия изпит – от кратките въпроси по правопис до дългия аргументативен текст. Така подготовката включва и разпределението на времето, не само знанието. Ценно е и присъствието на точковата схема. След проверката резултатът може да се събере и да се превърне в реална представа за нивото – кои раздели носят точки и къде се губят. Полезна е и частта с двата текста. Умението да се съпоставят научен и художествен текст по обща тема е сред най-трудните за упражняване, а тук е представено в изпитен формат с няколко задачи от различен тип. За преподавателя вариантът дава готов пробен изпит с приложен списък на отговорите и точките, който съкращава проверката. За зрелостника той е репетиция при реални условия – включително избор между двете теми за писане.

„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн.“ С това самопризнание започва фейлетонът и от него тръгва цялата му ирония. На страницата е поместен текстът на „Страст“ заедно с подзаглавието, което Алеко Константинов му е дал: „Безделица с претенции на художественост“. Разказвачът излиза на софийските улици с празен джоб и с царствено достойнство и подрежда пред читателя галерия от познати лица: предприемача с батакчийските доставки, високия чиновник, министъра, приятеля от акционерното дружество, дори княза. Същинската част е спорът на разказвача със самия себе си: защо гледа на богатството с презрение, а не със завист, какво му дава правото да се чувства по-чист от другите и защо е сигурен, че на него никой не може да зададе неудобния въпрос, който той задава наум. Между тези размисли постоянно се връща една дребна, смешна и много човешка мъка: пуши му се, а пари няма. Краят пази няколко изненади: излизането от гостилницата заради „нещо интересно“ на улицата, дългът, върнат в най-точния момент, и последното изречение, с което Алеко подхвърля към съдбата на народните учители. Текстът е датиран София, 25 октомврий 1895 г. Подходящо за работа върху жанра на фейлетона и върху образа на Щастливеца, за наблюдение над иронията и самоиронията и за цитати в съчинение или в отговор на литературен въпрос.