Разни хора, разни идеали I - Алеко Константинов

Вторият фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е поместен тук изцяло, така както го е написал Алеко Константинов, без съкращения и без коментар. Текстът е монолог на маса. Чашата се налива до преливане, вдига се наздравица за амнистията и оттам нататък говори само един глас, гласът на човек, който току-що е освободен от отговорност за миналото си. В началото той изброява какво точно се заличава с чертата, теглена на миналото: места и случки, които всеки съвременник е разпознавал, и една история, за която дори в собствената си стая се озърта дали някой не подслушва в съседната. После идва грижата какво още остава недовършено, за да бъде спокоен напълно, и опасението кои книжа не са унищожени. Втората част е обръщение към противника: към човека, който е лежал по участъците, скитал се е немил-недраг и е останал честен. Тук монологът се превръща в сравнение между два живота, между идеите и златото, и стига до един въпрос, повторен няколко пъти, на който говорещият сам си отговаря със смях. Финалът се връща там, откъдето е тръгнал, при чашата и наздравицата, и добавя едно изречение, което обръща наопаки смисъла на думата, повтаряна през целия текст. Полезен за четене на творбата в оригинал, за точни цитати в отговор на литературен въпрос или в интерпретативно съчинение върху сатирата на Алеко Константинов и за самостоятелна работа върху самоизобличението като похват.

Пет разказа от Чудомир, събрани в един файл и дадени в пълен текст така, както са писани: с диалектната реч, с прякорите и с късата ударна фраза, по която авторът се разпознава веднага. „Un cadeau“ започва на перона на гарата, където цялата официална власт посреща голям френски гост, а един сергиджия се промушва напред с необичаен подарък и с приветствие, което никой не е предвидил. „Аламинут“ е разказан от човек, който сравнява едновремешното пътуване до панаира с новото време на аероплани и бързина, и оттам стига до собствената си случка. „Баклата“ проследява един ден на жена, тръгнала по тъмно за нивата, но стигнала я чак когато слънцето е превалило, заради приказки и заплеси по пътя, и срещата ѝ с човека, който кладе купен на съседната нива. „Без късмет“ дава думата на шивач от чаршията, който се оплаква от жена си и от всекидневните ѝ благословии и обяснява откога според него го преследва липсата на късмет. „Вечеринка“ тръгва от майчината гордост на цяло село: синът ще казва стихотворение на вечеринката, а майка му вече е обиколила всички от единия до другия край, за да се похвали с него. Текстовете са дадени изцяло, без съкращения и без преразказ, затова репликите и описанията могат да се цитират дословно. Подходящи са за четене по избор и за домашно четене, за читателски дневник, за подготовка на устно представяне на творба от Чудомир и за работа върху хумора, иронията и речевата характеристика на героите.

Пълният текст на драмата „Хъшове“ на Иван Вазов в пет действия, заедно със списъка на действащите лица и подробните описания на облеклото и обстановката. Действието се развива между 1871 и 1876 година, първите четири действия в Браила, последното в Букурещ. Пред читателя е светът на българската емиграция преди Освобождението: кръчмата в земята, където живеят хъшовете, богатите къщи на повлашените търговци, учителят, поетът и знаменосецът. Вазов е запазил говора на героите такъв, какъвто е бил, с турцизмите, с подигравките и с песните, затова текстът се чете и като свидетелство за епохата. В текста са включени и песните, които героите пеят, както и надписите по стените на кръчмата, тоест всички дребни неща, по които се разпознава времето. Изданието е удобно за работа: ремарките са оформени отделно от репликите, а всяко явление е отделено, така че сцените се намират бързо. Подходящо за четене по роли, за подготовка по темата за хъшовете и за съпоставка с повестта „Немили-недраги“.

Един чичо съветва племенника си как се живее в България, а племенникът се смее. От този разговор Алеко Константинов е направил един от най-безпощадните си фейлетони. Тук е поместен текстът на четвъртата част от „Разни хора, разни идеали“ така, както е излязъл изпод перото на Щастливеца: изцяло в диалог, без авторско отклонение и без обяснения. Читателят чува само двата гласа и сам решава на чия страна е. Началото е упрек към младия човек: връстниците му вече са наредени на работа, спастрили са парици и са издигнали къщици, а той е обрасъл с брадище и оправя света. Оттам разговорът минава през прочутата поука, че политика къща не храни, и стига до подигравателния отговор за цигуларя. Средата на текста е самата житейска философия на чичото: да си свиеш опашката, да си налягаш парцалите, да влезеш в болшинството, да се преструваш, че нищо не виждаш. Изброени са и нещата, за които според него е по-добре да си мълчиш, сред тях Бяла Слатина, 17 ноемврий, султанското благоволение и търговският договор. Финалът е обяснението защо за прокопсването не се искали нито труд, нито ум, и защо опозицията не водела доникъде. Как завършва разговорът и остава ли последната дума за чичото, се вижда само в самия текст. Текстът върши работа при четене преди урок върху Алеко Константинов, при цитиране в съчинение върху фейлетоните и при подготовка по темите за приспособенчеството, за гражданската съвест и за сблъсъка на два вида идеали.

Художественият текст на „Мъртви души“ от Николай Гогол в български превод, събран на едно място и разделен на глави, без съпътстващ анализ или коментар. Повествованието започва с Том първи, глава първа: през портите на един хотел в губернския град NN влиза доста хубава пружинена бричка, а в нея седи господин, за когото разказвачът внимателно уточнява, че не е нито хубавец, нито с лоша външност, нито стар, нито твърде млад. Пристигането му не вдига никакъв шум, а първите, които го коментират, са двама мужици, спорещи докъде би могло да стигне колелото на бричката. Оттам разказът върви към запознанствата на Чичиков с губернския град и неговите чиновници, към вечерите и приемите, на които героят се държи така, че всички остават доволни от него, и към първите му посещения при околните помешчици. Текстът дава онова, което преразказът и анализът само описват отстрани: авторовите отклонения и обръщения към читателя, разгърнатите сравнения, иронията към нравите на губернското общество и портретите на помешчиците, изградени с внимание към най-неуловимите черти на характера. Публикацията е удобна за четене на произведението в оригиналния превод, за проверка и точно цитиране, за подготовка на преразказ, характеристика или съчинение и за самостоятелна работа върху отделна глава, когато е нужен самият текст, а не преразказ на съдържанието.

Пълноценната подготовка за държавния зрелостен изпит по български език и литература се постига чрез редовна работа върху цялостни изпитни варианти. Този седми поред тест за дванадесети клас съдържа 41 задачи и следва точно структурата на матурата – от езиковите норми до аргументативния текст. Началният блок проверява владеенето на правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма чрез изречения от съвременната писмена практика, а също и умението да се разпознават антонимни фразеологични словосъчетания. Литературната част включва въпроси върху творби от Христо Ботев, Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Йордан Радичков, Димчо Дебелянов и Атанас Далчев: разпознаване на откъс, функция на реторичния въпрос, характеристика на образа на Паисий, композиция и роля на отделните разкази в „Ноев ковчег", общи мотиви в творчеството на различни автори, библейски образи, художествени внушения и изразни средства. Обширен раздел е посветен на работата с три текста, обединени от темата за отношенията между лекар и пациент – журналистическа публикация за първия омбудсман в българска болница, откъс от Кодекса на професионалната етика и художествен разказ на Дежьо Костолани. Към тях са зададени въпроси за сферите на общуване, функциите на текста, синонимия, фактическа информация, както и задачи с разширен отговор: обща тема, теза в 3–4 изречения и резюме. Редакционната част обхваща избор на най-уместен израз в свързан текст, членувани форми, местоимения, учтиви форми и откриване на пет пропуснати препинателни знака. Върху откъс от „Песен за човека" се търсят примери за нравственото прераждане на героя и опозиционните двойки, изграждащи смисъла. Отделна задача свързва герои, творби, автори и жанрове. Последната задача предлага „Приказка за стълбата" и „На гости у Дявола" на Христо Смирненски и тема за есе по житейски проблем. Приложените отговори на всички задачи, включително примерни решения на въпросите със свободен отговор, дават възможност за самостоятелна проверка.