Разпадане на Западната римска империя и нашествията на варварските племена

Походите продължават два века – от 1096 до 1270 год. Седем са на брой, като най-успешен е първият и четвъртият По време на четвъртия е нападнат и завладян Константинопол. На територии на Византия възниква Латинската империя.

Фенотипът на Западноевропейската цивилизация е многокомпонентен. Но най-важните му съставки са стопанският живот, социалната структура и държавно- политическият компонент.

Защо гръцкият храм не крие нищо, а източните светилища потискат с тайнственост? С въпроси от този род започва прегледът на античната култура, разделен на два големи дяла: Древна Гърция и Древен Рим. Гръцката част разглежда представата за човека, която стои в основата на епохата: идеалът за „видимата доблест“, възпитанието на гражданина, съотношението между философия, наука, религия и изкуство. Самостоятелен раздел е посветен на гръцкия храм като символ на културата, на неговото устройство, на връзката му с човешкото тяло и с околната природа и на разликата му от източните култови сгради, включително значението на трите ордера. Римската част тръгва от предшествениците на римляните, етруските, и следва развитието на римската култура по периоди, с подробна хронология на държавата от основаването на Рим до 476 г. Обяснени са понятия като принципат, триумвират и доминат, а отделен обзор представя римското изкуство: архитектура, портретна скулптура, исторически релеф, живопис и приложни изкуства. Следват акценти върху римската религия и разликата ѝ от гръцката, върху ролята на държавата, правото и военното дело и върху практическия дух, който обяснява защо Рим развива историята и прозата повече от мита и поезията. Представени са Златният и Сребърният век на римската литература с кратки портрети на Вергилий, Овидий и Хораций. Финалната част съпоставя двете култури и очертава духовния облик на античния човек. Полезен е за уводните часове върху Античността, за реферат или презентация, както и за преговор преди изпитване върху епохата и нейното наследство.

Духовната култура на Западноевропейската цивилизация се формира около остта на запазилата се от римско време християнска църква. Християнската църква е генетичния код, ДНК-то, свързващ двете цивилизации.

Материал, който отделя цял раздел на един въпрос, какъвто рядко се поставя в учебна разработка: какви са били отрицателните страни на Църквата през тази епоха – и ги изброява наравно с положителните. Именно тази двустранност издига целия текст. Той не възхвалява и не осъжда, а показва защо епохата е противоречива, и оставя преценката на читателя. Разработката е върху Средновековието и е устроена в шест озаглавени раздела, следвани от седем въпроса с разгърнати отговори. Началото е неочаквано – с обяснение откъде идва самото название на епохата и защо хората, живели в нея, никога не са се наричали така. Проследено е кой пръв въвежда понятието и кой го утвърждава два века по-късно. Следва разделът за прехода, изграден върху едно точно наблюдение: че отвън империята още изглежда антична, докато вътре в нея вече текат процеси, които ще я преобразят напълно. Историческите граници са дадени с уговорката, че са условни, а за края на епохата са посочени три различни събития – всяко със своя довод. Средището е разделението на три подпериода. При всеки от тях са изброени определящите събития, а най-любопитно е обяснението за последния: как една епидемия неочаквано връща стойността на земния живот. Разделът за светогледа е най-обширен и обхваща осем отделни черти на християнското мислене, всяка с подзаглавие. Тук е и обяснението защо новото учение се възприема като изход от идейна криза, а не просто като поредна религия. Разделът за изкуствата обхваща иконописта, стенописите и катедралите, включително прочути имена от два различни архитектурни свята. Литературната част стига до българската книжнина, до създаването на азбуката и до златния век, при това с обяснение защо темата за делото на солунските братя обединява държавното с религиозното. Накрая са изброени и пет заглавия от старобългарската книжнина. Втората половина е със седем въпроса и подробни отговори. Те не преповтарят изложението, а го подреждат другояче и на места го разширяват значително. Именно последният е най-стойностен. Той изисква самостоятелно проучване и завършва с два дълги списъка – седем положителни и седем отрицателни черти в дейността на Църквата, всяка с обяснение и с примери. Заключението обобщава епохата през три определящи елемента и завършва с мисълта защо тя продължава да присъства в днешния живот. Преподавателят получава готов урок за няколко часа, а последният въпрос върши работа и като тема за спор или за работа по групи. Ученикът разполага с материал, който покрива целия раздел – от произхода на понятието до отделното произведение – и със седем готови отговора за преговор преди изпит.

Великите географски открития се извършват в последния стадий на средновековието – периода на разложение на феодализма XV-XVII век. Два са най-важните стимули за Великите географски открития. Първият е потребността да се