Родопският властелин Момчил войвода

Народът го наричал Момчил, Момчило, Момчил Войвода, цар Момчил, Момчил храбра войвода, Момчил добър юнак . Императори даряват с високите санове "деспот" и "севастократор" този "българин по род", потомък на "неуки хора незнатен род". Името му прекрачва българските граници. Влиза в епоса на южните славяни. И летописите на XIV век, сътворени от вражи ръце, не скриват удивлението си пред юначеството на храбрия родопски войн.

Къде се крие обаянието на тази необикновена историческа личност , живяла в една кръстопътна епоха (XIV век), когато над Балканския полуостров страховито се с надвесил ятаганът на османлиите? Отговорът на този въпрос може да се открие в други писания (Н. Хайтов – Родопски властелин, изд. "Хр. Г. Данов" - Пловдив, 1967 г. и В. Гюзелев - Момчил юнак, ДВИ-София, 1967г.), а на нас не ни остава друго, освен да преповторим нещо от казаното , без да скриваме гордостта, че сме родени, отрасли или живеем в града с името на легендарния Момчил.

Когато Малоазиатските пълчища "чукат" на Балканските порти, когато царе и императори в късогледството си не виждат по-далече от своето благополучие и хвърлят народите си в безсмислени и губителни войни, вместо да се изправят единни срещу зловещия враг, синът на Родопа - Момчил, гледа в бъдещето. И съзира прозорливо пагубната опасност. Защото той – чедото на планината - израснал сред своя народ, познава и предчувства злощастната му орисия. Наричат го "разбойник".А тон е бунтар. Родопа е закрилница и кърмилница негова. Момчил пък е неин бог, господар, баща и майка.

Момчил не е войвода и хайдутин като другите. Той е пълководец и държавник и дипломат. С него се съобразяват царе и императори, съюзничеството му търсят и велики владетели.

Обвиняват го, че често се отмята от дадената дума, че често мени приятелите си. Но не славолюбието кара Момчил да приема императорски санове и да мени приятелствата си, а желанието да промени съдбата на планинците, които пъшкат под планини от страдания, безправия и тегоби.

Момчил е знаменит пълководец. Във войските на крал Душан след него върви отбрана двехилядна дружина от "отчаяни бедни сърби и българи". Момчиловият отряд връхлита като светкавица върху турската флотилия, предвождана от селджукския емир Омур. Йоан Кантакузин по чудо избягва гнева на Момчиловия меч. А когато през пролетта на 1344 г. войводата "закръгля" своето княжество, присъединявайки към Меропа и големи области от Мора ( Момчилградско и Кърджалийско ), войската му наброява пет хиляди конници - сила гръмотевична "все видни и отбор юнаци".

И най-сетне: Момчил е нечуван юнак. Този родопски богатир, този храбрец, този "неумолим в гнева си и суров " българин, се изправя дръзко срещу превишаващите го шест пъти войски на Кантакузин и Омур паша. И загива като герой на 7 юни 1354 г. А можел да изчезне в непроходимите гори на Родопа. Загива така, че дори враговете да плачат над трупа му.

Народът пък запява песни за Момчиловите подвизи. Родопският властелин става знаме,вдъхновение н надежда в мрачната нощ на робството. Славата на Момчил като пръв борец срещу османското нашествие се разнася но всички краища на родината, по целия полуостров.