Който успее, ще получи наградата: урок за сложното съставно с подчинено подложно изречение, типовете му и запетаята

Кой всъщност върши действието, когато в главното изречение няма нито една дума за подлог? С този въпрос сценарият повежда класа и подрежда целите на часа: да се разпознава подчиненото подложно изречение, да се замества с местоимение, да се различава от другите видове подчинени изречения и да се пише правилно запетаята при него. Първата работна стъпка е кратък откъс, към който насочващите въпроси са изписани заедно с очакваните отговори, така че класът сам да стигне до извода, че подчертаната част може да се замени с лично местоимение и че тъкмо тя изпълнява служба на подлог. Обяснителната част дава определението с разбираеми думи, показва замяната с местоимение и разработва подробно основните типове подложни изречения. При всеки от тях планът предвижда въпрос към класа, отговор и уточнение, включително важното сравнение с изречение, в което подлогът вече е налице, както и с изречение, при което подлогът само се подразбира. Следват съюзните връзки с упражнение в час, а темата за синтактичните синоними е поставена като обсъждане кога е по-удобна кратката форма и кога цялото изречение. Пунктуацията е разделена по разположение на подчиненото изречение спрямо главното, с правило, пример и кратко упражнение, при което учениците трябва не само да поставят запетаите, но и да обяснят решението си. Последните етапи предлагат задачи за разпознаване, за преобразуване в двете посоки и за пунктуация, обобщаващи въпроси и домашна работа с три изречения от различен тип. Разработката е подходяща за директно преподаване, за упражнение в час и за подготовка на самостоятелна работа.

Синтаксисът става ясен тогава, когато се види в жив текст, а не в схема. Точно това прави настоящият урок: тръгва от кратко припомняне на разликата между просто и сложно изречение и между съчинително и съставно, и стига до основния въпрос кои функции на простото изречение поема върху себе си подчиненото изречение. Оттук нататък материалът върви по четирите вида подчинени изречения, подредени по честотата, с която се срещат в речта: определително, допълнително, обстоятелствено и подложно. Всеки от четирите раздела е построен по един и същ ясен модел. Първо се разглежда откъс от художествен текст, в който съответният вид изречение работи; после се извежда определението какво точно пояснява подчиненото изречение; следват въпросите, на които то отговаря, думите и съюзите, чрез които се свързва с главното, изискванията за съгласуване по род, число или време и обичайното му място спрямо главното изречение. Отделна част „Пунктуация“ във всеки раздел показва кога се пише запетая, кога не се пише и къде най-често се допуска грешка, включително при многократно употребен съюз „да“, при въпросителни местоимения в ролята на съюзи и при сложни съюзи от типа на „въпреки че“ и „без да“. Примерите не са измислени за случая: използвани са изречения от Елин Пелин, Христо Ботев и Йордан Йовков, така че правилото веднага се вижда в реален литературен текст. Материалът обръща внимание и на случаите, в които мястото на подчиненото изречение спрямо главното променя смисъла и води до двусмислие, както и на това какво се случва, когато между поясняваната дума и относителното местоимение застанат други думи. Разработката е подходяща за усвояване и за преговор на синтаксиса на сложното съставно изречение в 8. клас, за подготовка за класна работа и за упражнения по пунктуация. Полезна е и на ученици от по-горните класове, които искат да поставят запетаите уверено в собствените си писмени работи, както и на учители, търсещи подредено обяснение с готови примери от класиката.

Едно и също нещо може да се каже с две думи или с цяло изречение и точно оттук тръгва този урок по синтаксис. В началото са съпоставени две изречения за едни и същи ръце и движения, за да се види как определението се изразява ту със словосъчетание, ту с подчинено определително изречение, и защо двете конструкции носят една и съща синтактична служба. Следва същността на понятието: коя дума от главното изречение се пояснява, на кои въпроси отговаря подчиненото изречение и как се открива в текста, с разбор на кратък пример. Отделна част изброява съюзите и съюзните думи, които го въвеждат, като всеки пример показва точно коя дума се пояснява. Самостоятелен акцент е поставен върху синтактичните синоними. Едно изречение е дадено в три варианта, в които една и съща информация е предадена с обикновено определение, с обособено определение и с подчинено изречение, заедно с обяснение защо изборът между тях мести акцента, без да променя смисъла. Най-обширна е пунктуационната част. В нея са подредени случаите на запетаята пред съюза и съюзната дума, изключенията от правилото, положението при предлог пред съюзната дума и при други думи, които по смисъл принадлежат към подчиненото изречение. Към тях е добавен разделът за граматичните особености на относителните местоимения „който“, „когото“ и „чийто“ и за тяхното съгласуване, всяко с пример за разбор. Финалната част разширява темата към изреченията с повече от едно подчинено изречение и разграничава съподчиняването от последователното подчиняване, а обобщението събира правилата в кратък списък за преговор. Разработката е подходяща за усвояване на новата тема, за преговор преди класна работа и за упражнения върху запетаята в сложното съставно изречение.

Кое изречение носи основната мисъл и кое зависи от нея? Оттук започва разработката за сложното съставно изречение, която тръгва не от определение, а от наблюдение върху три изречения. Ученикът сам вижда как в едното простите изречения са равноправни, в другото едното пояснява и зависи от другото, а в третото се редуват двата типа връзка; така сложното съставно се очертава на фона на сложното съчинено и на сложното смесено. Следва разделът за същността, който изяснява защо главното и подчиненото са смислово и граматически неравноправни, кои подчинителни съюзи и съюзни думи ги свързват и как се проверява дали дадено просто изречение може да съществува самостоятелно. Отделна част разглежда словореда и показва трите възможни места на подчиненото изречение, всяко със схема и с пример, включително случая, в който то е вмъкнато между частите на главното. Най-подробният раздел е за пунктуацията: първо са подредени случаите, в които запетая се пише, а след това онези, в които тя не се пише, сред които еднократният съюз да, въпросителните думи, съседството с кратък съюз, отрицателната частица и уточняващите наречия. Всяко правило е придружено с пример и с кратко обяснение защо знакът стои или отсъства точно там. Обобщението събира наученото в няколко реда за преговор. Разработката е полезна при упражнение по синтаксис, при подготовка за класна работа и при редактиране на собствен текст.

Урокът за нови знания е разписан по етапи с указано време за всеки от тях, с репликите на учителя, въпросите към класа и очакваните отговори, така че часът да върви от наблюдението към правилото, а не обратно. Началото предвижда кратка организация и актуализиране на знанията с въпроси за главното и подчиненото изречение. Следва наблюдение върху две изречения, записани на дъската, чрез което класът сам стига до извода какво представлява подчиненото определително изречение и по какво се различава от определението, изразено с дума. Същинската част разгръща понятието стъпка по стъпка: коя дума се пояснява, какъв въпрос се задава към нея, кои съюзи и съюзни думи въвеждат подчиненото изречение и как учениците да ги откриват в кратко упражнение в час. Отделен етап е посветен на синтактичните синоними, при който на дъската се съпоставят три изречения за една и съща ръка и се обсъжда къде пада акцентът във всяко от тях. Най-подробно е разработена пунктуацията: правилото за запетаята пред съюзните думи и изключенията от него, случаите с предлог и с други думи пред съюзната връзка, както и особеностите при съгласуването на относителните местоимения, придружени с устно упражнение за съставяне на изречения. Следват етапът за изреченията с няколко подчинени части, задачите за разпознаване и за поправяне на пунктуацията по двойки, домашната работа в две задачи и заключителното обобщение на часа. Разработката е подходяща за директно преподаване, за подготовка на урок за нови знания и за упражнение върху запетаята в сложното съставно изречение.

Всичко за сложното изречение на едно място, подредено така, че да служи и като справочник по време на упражнения. Изходната точка е простото правило, с което се разпознава сложното изречение: броенето на сказуемите, а оттам и умението да се разпознава съставното глаголно сказуемо. Първият голям дял е сложното съчинено изречение. Обяснено е какво означава простите изречения да са самостойни по смисъл и с какви съюзи се свързват, след което са разгледани поотделно съединителното, разделителното, противоположното и разнородното сложно съчинено изречение. При всяко има списък на характерните съюзи и пример. Вторият дял е сложното съставно изречение. Тук поясненията тръгват от идеята коя част на главното изречение е заместена от подчиненото и как се открива тя чрез въпрос. Разгледани са четирите подвида: с подчинено допълнително, с подчинено обстоятелствено, с подчинено определително и с подчинено подложно изречение. За всеки подвид са дадени въпросите, на които отговаря подчиненото изречение, начините на свързване, примерни изречения с разбора на въпроса в скоби, както и отделно оформено правило за пунктуацията, включително случаите, в които запетая не се пише. Третият дял представя сложното смесено изречение и обяснява откъде идват правилата за запетаите при него. Справочникът върши работа при упражнения по синтаксис, при подготовка за класна работа и за изпит, както и при съмнение къде точно да падне запетаята в дълго изречение.