Кои цветя и какви движения: урок за сложното съставно с подчинено определително изречение, съюзните думи и запетаята пред тях

Урокът за нови знания е разписан по етапи с указано време за всеки от тях, с репликите на учителя, въпросите към класа и очакваните отговори, така че часът да върви от наблюдението към правилото, а не обратно. Началото предвижда кратка организация и актуализиране на знанията с въпроси за главното и подчиненото изречение. Следва наблюдение върху две изречения, записани на дъската, чрез което класът сам стига до извода какво представлява подчиненото определително изречение и по какво се различава от определението, изразено с дума. Същинската част разгръща понятието стъпка по стъпка: коя дума се пояснява, какъв въпрос се задава към нея, кои съюзи и съюзни думи въвеждат подчиненото изречение и как учениците да ги откриват в кратко упражнение в час. Отделен етап е посветен на синтактичните синоними, при който на дъската се съпоставят три изречения за една и съща ръка и се обсъжда къде пада акцентът във всяко от тях. Най-подробно е разработена пунктуацията: правилото за запетаята пред съюзните думи и изключенията от него, случаите с предлог и с други думи пред съюзната връзка, както и особеностите при съгласуването на относителните местоимения, придружени с устно упражнение за съставяне на изречения. Следват етапът за изреченията с няколко подчинени части, задачите за разпознаване и за поправяне на пунктуацията по двойки, домашната работа в две задачи и заключителното обобщение на часа. Разработката е подходяща за директно преподаване, за подготовка на урок за нови знания и за упражнение върху запетаята в сложното съставно изречение.

Синтаксисът става ясен тогава, когато се види в жив текст, а не в схема. Точно това прави настоящият урок: тръгва от кратко припомняне на разликата между просто и сложно изречение и между съчинително и съставно, и стига до основния въпрос кои функции на простото изречение поема върху себе си подчиненото изречение. Оттук нататък материалът върви по четирите вида подчинени изречения, подредени по честотата, с която се срещат в речта: определително, допълнително, обстоятелствено и подложно. Всеки от четирите раздела е построен по един и същ ясен модел. Първо се разглежда откъс от художествен текст, в който съответният вид изречение работи; после се извежда определението какво точно пояснява подчиненото изречение; следват въпросите, на които то отговаря, думите и съюзите, чрез които се свързва с главното, изискванията за съгласуване по род, число или време и обичайното му място спрямо главното изречение. Отделна част „Пунктуация“ във всеки раздел показва кога се пише запетая, кога не се пише и къде най-често се допуска грешка, включително при многократно употребен съюз „да“, при въпросителни местоимения в ролята на съюзи и при сложни съюзи от типа на „въпреки че“ и „без да“. Примерите не са измислени за случая: използвани са изречения от Елин Пелин, Христо Ботев и Йордан Йовков, така че правилото веднага се вижда в реален литературен текст. Материалът обръща внимание и на случаите, в които мястото на подчиненото изречение спрямо главното променя смисъла и води до двусмислие, както и на това какво се случва, когато между поясняваната дума и относителното местоимение застанат други думи. Разработката е подходяща за усвояване и за преговор на синтаксиса на сложното съставно изречение в 8. клас, за подготовка за класна работа и за упражнения по пунктуация. Полезна е и на ученици от по-горните класове, които искат да поставят запетаите уверено в собствените си писмени работи, както и на учители, търсещи подредено обяснение с готови примери от класиката.

Кое изречение носи основната мисъл и кое зависи от нея? Оттук започва разработката за сложното съставно изречение, която тръгва не от определение, а от наблюдение върху три изречения. Ученикът сам вижда как в едното простите изречения са равноправни, в другото едното пояснява и зависи от другото, а в третото се редуват двата типа връзка; така сложното съставно се очертава на фона на сложното съчинено и на сложното смесено. Следва разделът за същността, който изяснява защо главното и подчиненото са смислово и граматически неравноправни, кои подчинителни съюзи и съюзни думи ги свързват и как се проверява дали дадено просто изречение може да съществува самостоятелно. Отделна част разглежда словореда и показва трите възможни места на подчиненото изречение, всяко със схема и с пример, включително случая, в който то е вмъкнато между частите на главното. Най-подробният раздел е за пунктуацията: първо са подредени случаите, в които запетая се пише, а след това онези, в които тя не се пише, сред които еднократният съюз да, въпросителните думи, съседството с кратък съюз, отрицателната частица и уточняващите наречия. Всяко правило е придружено с пример и с кратко обяснение защо знакът стои или отсъства точно там. Обобщението събира наученото в няколко реда за преговор. Разработката е полезна при упражнение по синтаксис, при подготовка за класна работа и при редактиране на собствен текст.

Изречение, което може да се замени с една дума, но заема мястото на подлога: с такъв кратък текст започва урокът и веднага поставя въпроса кой всъщност върши действието. От входната ситуация се извежда самото понятие и целите на разработката. Същността е обяснена чрез няколко прости признака: коя позиция заема подчиненото изречение, с кои местоимения може да бъде заместено и на кои въпроси отговаря, като е даден разбор на пример, при който в главното изречение подлог изобщо липсва. Основната част подрежда типовете подложни изречения едно по едно: въведените с относително местоимение, тези към главно изречение без изразен подлог, тези при съставно сказуемо с прилагателно или причастие и глагола „съм“, както и тези при сказуемо с частицата „се“. Всеки тип е показан с пример, с въпрос към него и със замяна, която доказва службата му. Самостоятелен акцент е поставен върху разграничаването на подложното от допълнителното изречение, защото от него зависи и пунктуацията. Следват съюзите и съюзните думи, които въвеждат подложни изречения, и синтактичните синоними, при които позицията на подлога е заета ту от дума, ту от цяло изречение. Пунктуационната част е кратка и подредена по разположение: подчинено изречение пред главното, подчинено изречение след главното със съюза „че“ и случаите със съюза „да“ или с въпросителна дума, към които е добавена и една особеност извън правилото. Обобщението събира всичко в списък за преговор. Разработката е подходяща за усвояване на новата тема и за упражнения върху запетаята.

Разказът за едно нощно пътуване е поводът, с който урокът въвежда темата: два кратки примера показват как цяло изречение може да каже кога и при какви обстоятелства се извършва действието. Оттам са формулирани и целите, които ученикът трябва да постигне до края. Същността на понятието е разгърната чрез въпросите, на които подчиненото обстоятелствено изречение отговаря, като към всеки въпрос стои отделен пример. Показано е и че то може да пояснява не само сказуемото, но и наречие или деепричастие, както и че в едно сложно съставно изречение често има повече от едно обстоятелствено изречение. Следва най-подробният раздел: съюзите и съюзните изрази, подредени в девет смислови групи според вида на обстоятелството, всяка със свой пример. Точно по тях ученикът се научава да разпознава дали изречението е за време, за място, за начин, за степен, за причина, за цел, за условие, за следствие или за отстъпване. Отделен акцент е поставен върху синтактичните синоними: едно изречение за влака е дадено в няколко варианта, при които обстоятелството е изразено с пояснение, с обособена част и с подчинено изречение. Пунктуационната част разделя случаите със запетая от случаите без запетая: правилото пред съюзите, поведението на сложните съюзи, положението, когато подчиненото изречение стои пред главното, а след това изключенията при съюза „да“, при уточняващите наречия и частици и при сравненията със „като“. Накрая три изречения са разгледани като образец за анализ, а обобщението събира правилата в кратък списък. Разработката е подходяща за усвояване на новата тема, за преговор и за упражнения върху запетаята.

Кратък откъс от „Белият гущер“ на Павел Вежинов е входът към темата: в него цяло изречение застава на мястото на допълнението. От наблюдението върху него се извежда как подчиненото изречение пояснява сказуемото в главното и защо изпълнява служба на допълнение. Същинската част определя понятието и въпросите, на които то отговаря, включително въпросите с предлог, и показва как цялото подчинено изречение може да се замени с местоимение. Разгледан е и по-трудният случай, в който то пояснява не сказуемото, а причастие, и така се оказва синтактичен синоним на причастния израз. Отделен раздел събира съюзните връзки: съюзите „че“ и „да“, относителните местоимения и въпросителните думи, като всяка група е показана със свои примери. Оттам разсъждението стига до косвения въпрос и до обяснението защо въпросът остава скрит в подчиненото изречение, без да се превръща в пряко зададен. Най-практична е пунктуационната част. Тя разделя ясно случаите със запетая от случаите без запетая: подчинено изречение пред главното, съюзът „че“, еднократно и повторно употребеното „да“, относителните местоимения. Самостоятелен акцент е поставен върху знака в края на изречението с косвен въпрос при съобщително, побудително и въпросително главно изречение. Обобщението подрежда всичко в кратък списък за преговор, така че разпознаването на подчиненото допълнително изречение да върви заедно с правилното поставяне на запетаите. Разработката е подходяща за усвояване на новата тема, за преговор преди класна работа и за упражнения по пунктуация.