Стон - Пейо Яворов

    Пейо Яворов
    Стон

    На Лора

    Душата ми е стон. Душата ми е зов.
    Защото аз съм птица устрелена:
    на смърт е моята душа ранена,
    на смърт ранена от любов…
    Душата ми е стон. Душата ми е зов.
    Кажете ми що значат среща и разлъка?
    И ето аз ви думам: има ад и мъка —
    и в мъката любов!

    Миражите са близо, — пътя е далек.
    Учудено засмяна жизнерадост
    на неведение и алчна младост,
    на знойна плът и призрак лек…
    Миражите са близо, — пътя е далек:
    защото тя стои в сияние пред мене,
    стои, ала не чуе, кой зове и стене, —
    тя — плът и призрак лек!