Юнашки народни песни – „Бил се Марко с турци еничери“. Юначеството на Крали Марко
Зареждане на оценките…
ЮНАШКИ НАРОДНИ ПЕСНИ „БИЛ СЕ МАРКО С ТУРЦИ ЕНИЧЕРИ“
ЮНАЧЕСТВОТО НА КРАЛИ МАРКО
През XV век се създава един много богат цикъл от народни песни, които възпяват юначеството на Крали Марко и безбройните му подвизи, проявени при освобождаването на заробени от османските завоеватели българи. Най-широко разпространени са песните с различни варианти на сюжета: „Марко освобождава три синджира роби“. Народно-поетическото въображение на изстрадалия народ рисува Крали Марко като яростен защитник на поробените и страшен враг за поробителите, всяващи ужас и паника сред българското население.
Марко Кралевити е историческа личност. Той е живял през XIV в. Според летописците не е известно да е освобождавал роби в люти схватки с охраняващите ги жестоки мъчители. Неговото политическо поведение като васал на султана не го нарежда сред борците за отстояване на народната независимост и свобода. Затова и всички фактически обстоятелства, описани в юнашките песни за Крали Марко, рядко са конкретни по място и никога – по време, а отделните реални черти на героя са до голяма степен изопачени или хиперболизирани.
В народната песен „Бил се Марко с турци еничери“ смелият юнак воюва, побеждава „турци и еничери“, спасява църкви и манастири. Но злините нямат край! Затова той тръгва да се причести в църквата „Света Мария“ в София и да помоли Господ да спре злодейските безчинства:
...дано да ми Господ помогнало,
дано съпрем тия клети турци,
стига толко земя притискаха,
стига толко роби изровиха!
Майката изпраща своя юначен син и загрижено го съветва да не взема оръжие със себе си, за да не влиза в бой с друговерците. Марко се съгласява и поръчва на младата си невеста да му приготви дрехите и богослужебните книги. Невестата извежда „Шарко добра коня“, но предвидливо скрива сабята на мъжа си в свилените дисаги (или в гривата на жребеца, според някои варианти на песента), пренебрегвайки заръката на свекърва си. Рано в неделя Крали Марко поема към софийската църква. В повечето песни на тази тема юнакът, след като преминава през широко поле, навлиза в неестествено пожълтяла, сякаш попарена гора. Разтревожен от вида й, той я пита защо така е пожълтяла - дали от слана е попарена, или е от секира посечена. Шепотът на гората му отвръща, че не е от слана или секира поразена, а са минали през нея еничари, трима „църни арапи", които водят три синджира роби. С тежките си въздишки клетите страдалци са обгорили шумата и затова гората е повехнала без време.
Образът на трите синджира роби е широко разпространен в нашия фолклор. Той олицетворява целия народ, страдащ от османското потисничество. По прашните пътища турски конвои карат към робските пазари стотици навързани, смазани от болка и унижения, мъже и жени, юнаци и девойки:
Ка караха, и роби плачеха,
се са роби боси и разпаси
и до три дни вода не са пили,
и по два дни хлеб не са ручали...
В песните на тема: „Крали Марко освобождава три синджира роби“, страдалците са групирани на веригите по пол и възраст:
Един синджир се млади невести,
други синджир се млади девойки,
трети синджир се млади момчета.
Някои изследователи приемат, че трите групи символично представят народа. За нас това е разбираемо и приемливо. Но понятието за народ в онази далечна епоха едва ли е било дълбоко осъзнато и изяснено. Надали народният певец е могъл подсъзнателно да изведе подобен събирателен и представителен образ. Тази подредба е по-скоро резултат на емоционално-художествено внушение. Интересно е, че в нея липсват семейните мъже, старците и децата. И ако старците са били по-често избивани, то според историческите извори също са били заробвани мъже и деца. Групирането на моми, момци и невести дълбоко вълнува слушателите, защото представя най-красивата, най-жизнената част на населението, обречена да напусне родната земя.
В някои от юнашките песни Крали Марко застига трите синджира роби и открива сред тях своята посестрима Янка (Яна, Калина, Катерина, Тодора), която го моли да я освободи. Припомня му, че когато е бил ранен, тя – като малко момиче, му дала да пие „студена водица“. Сърцето на юнака прелива от мъка, като гледа как робите са подложени на нечовешко страдание. Той се сеща, че е без сабята си и затова увещава Емза бег арапин да пусне нещастните роби на свобода, като му предлага откуп. „Черният арапин“ се изсмива и не само отказва, но и заплашва юначния българин със заробване:
...тебе напред пред роби че турим,
че ги водиш като вакъл овен!...
Разтревожен и загрижен е юнакът Марко как с голи ръце да се пребори с Емза бег арапин и да освободи клетите страдалци. Тогава се намесва „Шарко добра коня“, носещ белезите на необикновеност и изключителност – има шарен цвят и шест крила, способен е да разговаря и да се бие заедно със своя юначен господар срещу триглавата хала. Той пошепва на стопанина си, че има скрита сабя в свилените дисаги. Така Марко успява да се пребори с турците, разсича трите синджира и освобождава робите. Три хазни с жълтици – плячкосаното злато от селата, юнакът освободител разпределя между невести, момчета и девойки, та да може, преди да се приберат у дома си, да се обуят и да си купят хляб. Поръчва им още да разказват на всички и да помнят своя освободител – „баш юнакът Марко Кралевики“. Чак тогава продължава пътя си към църквата в София. Когато влиза в свещения храм, първенците му се присмиват, че идва след края на църковната служба. Марко не обръща внимание на обидите, че е пияница, не отвръща нищо на софийските кметове, а бързо се отправя към игумен Славе, за да стори това, за което е дошъл - да се изповяда и да получи причастие, при все че е пролял човешка кръв.
Крали Марко изповядва своя грях пред божия служител и в разказа си повтаря случката с трите синджира роби. Повторението е типичен похват за народните певци и има особен смисъл. То затвърждава разпространеното сред народа убеждение, че щом нещо е казано два пъти, то е достоверно. Старият игумен опрощава изповядания грях с думите:
...колкото си грехдосега имал,
се́ грехове Господ че ти прости!
И напред ти добро си направил
до три манастири си съградил...
Игумен Славе дава три причастия за Крали Марко – едно за него, второ – за майка му, че е родила такъв юнак, а третото е за преданата невеста, която му помага, като скрива сабята в свилените дисаги. В по-голяма част от вариантите на тази тема Марко се зарича да не венчава и кръщава повече, а само да освобождава роби. Това решение го извежда извън задълженията, диктувани от родствените му връзки, прави го защитник на угнетените и поробените, защото е една вяра с тях и не бива да забравя, че преди всичко е християнин.
В съзнанието на народа освобождаването на робите от митичния юнак е равносилно по благочестие на издигането на Света обител – манастир. Неслучайно песните за освобождаването на три синджира роби възникват в първите години на робството, за да вдъхнат вяра у народа, че въпреки ужасите има покровител и спасител - чутовния юнак Крали Марко, който възстановява правдата по изстрадалата българска земя.